Здравейте. Аз също съм полицай. Госпожо Димова ще Ви отговоря по следния начин:
По принцип е нормално в подобни ситуации емоциите на човек да се увеличат, ако са провокирани с нещо. Вашият въпрос, както и принципно житейските въпроси имат много измерения. Едното от тях е човешкото, друго правното и т.н. Всеки реагира по различен начин на външни фактори или поведение. Реакцията зависи от много неща. По принцип за решаването на вашият случай трябва да спазваме закона (добър или лош), т.е. да подходим спрямо него. Затова правото съди от обективното за субективното. Тъй като между двете неща има корелация (т.е. взаимна зависимост), трябва да се подхожда по този начин. Това, че давате оценки е отделен въпрос и израз на вашите емоции и вътрешно състояние.
Чувал съм как питат един съдия „Ами, господине, ако убият вашето дете, вие няма ли да реагирате по същия начин (т.е. с приповдигнати емоции,с желание за мъст и т.н.)?!?” И той отговорил: „Да госпожо, но тогава не аз, а някой друг, БЕЗПРИСТРАСТЕН съдия ще гледа делото, защото така постановяват повелителните норми на закона”. Та, в този смисъл, напълно човешко нещо са човешките емоции, но какъв ще е крайният резултат или решение от дадено действие зависи от безпристрастни хора и така е правилно. Дим без огън няма и има едно такова правило в криминалистиката, че жертвата привлича престъпника. Замислете се защо определен „престъпник” избира определена „жертва” и дали тя е случайният му избор. Аз не вярвам и знам, че няма случайни неща, а Вие?