от малкия » 22 Апр 2016, 08:55
Наистина е интересно да ви чете човек.
Мисля си обаче, че пропускате едно-две неща.
Като например състоянието на държавата като цяло.
Няма как жестоката криза, в която е изпазнало образованието ни, да не се отрази и на специализираните ВУЗ-ове.
ВИПОНД? Имал съм началници, които го завърших още докато се казваше ВСШ. Имам колеги и началници, които са го завършили и през периода ВИПОНД, и откакто е АМВР. И двамата работите или сте работили с такива хора. До края на 80-те обучението там отговаряше повече или по-малко на изискванията към офицерите от милицията. След това нещата почнаха да се скапват. Първо, между полиция и милиция - въпреки страшно многото общи неща - има и някои съществени разлики. С някои от тях ВУЗ-ът не успя да се справи успешно. Второ, не знам за вас, но имаше един период, когато внимателно следях приема в АМВР и постоянно снижаващия се минимален бал, гарантиращ приемане. Помня куриоза, когато - някъде около 2005-а - оценка 6.00 на изпита по математика не гарантираше прием. /Вярно, във факултет ПБЗН баловете тразиционно бяха доста по-високи от тези във факултет Полиция./ Пет години по-късно отпаднаха приемните изпити. И най-страшното - ако на входа в АМВР има някаква, макар и доста условна "цедка", на изхода няма. Стигнахме дотам, че приет в АМВР трябва да положи наистина сериозни усилия, за да не я завърши. Изводът не е само мой, а и на преподаватели и курсанти.
Военното училище? Има определено положителни страни, но отрицателните може да се окажат повече. За начало - МВР не е в състава на Въоръжените сили вече повече от 10 години. Защо, как и до какво води това - дълго за говорене и в случая малко встрани от темата. Факт е, че вътрешната съпротива срещу девоенизацията в МВР още не е затихнала. Активна или пасивна, на съзнателно или подсъзнателно ниво - също дълга тема. Важното е, че я има. Един от най-големите проблеми е, че доста от армейските офицери, попаднали в МВР, не могат да се отърсят от навика да се държат с изпълнителския състав като с войници - и даже не като с професионални, а като с наборни войници. Оперативна самостоятелност? Вятър! Но трябва да подчертая, че това е до голяма степен резултат и на стила на управление, налаган от доста високи нива, да не кажа от най-високите. Системата на управление "Аз съм началник - ти си глупак; ти си началник - аз съм глупак" за жалост е доста разпространена.
"Цивилен" ВУЗ? Педагогът, започващ работа в МВР, твърде често е педагог толкова, колкото и полицай. Защо е така всички знаем. Големият проблем в случая е краткото обучение, през което минават педагозите, ветеринарите и физкултурниците ппреди да станат полицейски офицери. Пример. В германската Федерална полиция - още докато се наричаше Федерална гранична охрана - курсът на обучение за израстване на сержант до офицер беше тригодишен. С изискването за стаж преди това. Курсът за обучение на офицери, идващи отвън с бакалавърска степен беше две години. И сега е така. Мисля, че не е нужно да продължавам.
За да обобщя, май няма голямо значение какво точно е учил човекът, а що за човек е, какво вижда в работата и как смята да си я върши. Държавата се скапва, образованието - също, системата на МВР не прави изключение. Резултатът - шансът някой да стане читав офицер в МВР зависи все по-малко от дипломата.
И най-големият проблем. Кариерното развитие и политизацията.
Колко са случаите на назначаване на ръководители единствено по критеия "удобен" - по-добре да не задълбавам. Дали "удобният" е добър професионалист и перспективен ръководител - чисто тото.
Като чета, въпросният проблем очевидно ви е до болка познат...
_________________________________
Валентин Попов ГПУ - Благоевград
