"Боже господи, как този
уж разумен род човешки
цял е глупости и грешки"
Шекспир, "Сън в лятна нощ" III действие, II сцена.
.......................
ний знаем: всеки влюбен е винаги готов
безкрайно да говори за своята любов...
Шекспир
................
Шекспиров Въпрос
Уилям Шекспир се ползва със славата на един от най-загадачните творци. Въпреки че е живял в края на XVIв. – началото на XVIIв., личността и биографията му поставят загадки пред изследователите. Още през XVIIIв. Възниква т.нар. Шекспиров въпрос, който под една или друга форма продължава да занимава умовете и днес. Същината на Шекспировия въпрос е свързана с предположението, че малообразования провинциалист, какъвто е бил драматургът, едва ли е могъл да сътвори ония шедьоври на словото и мисълта, които и днес съставят част от златния фонд на световната литература. Това е могъл да стори само високообразован хуманист, използвал името на треторазредния актьор като прикритие. Така са възникнали най-популярните версий на легендата, според които зад името на Шекспир се крие или младият граф Саутхемптън, приятел и покровител на драматурга, комуто Шекспир посвещава и повечето от сонетите си, или философът хуманист Франсис Бейкън (1561 – 1626), който е имал отношение към ренесансовата драма и театър. Към края на XIXв. Оскар Уайлд търси в инициалите У.Х. от заглавната страница на първото издание на Шекспировите сонети неизвестен дотогава актьор от трупата на Бурбидж-Шекспир, а в наши дни търсачи на сензации обявиха, че под тези инициали писателят се е подвизавал като агент от тайната полиция на кралица Елизабет I. Днес никой сериозен шекспировед не се занимава с т.нар. Шекспиров въпрос, който с основание се смята за рожба на романтичната култура и светоусещане. Друг е въпросът, че в биографията на писателя наистина има бели петна и неосветени моменти, които са способствали за възникването на легендите. Разпалва въображението например надгробната плоча на поета. Както е известно, Шекспир умира на рожденния си ден 23 април 1616г. И след няколко дни е погребан край олтарната стена на стратфордската катедрала ,,Св. Троица”. Край гроба има и скулпторно изображение (бюст) на писателя, а върху надгробието е издълбано римувано четиристишие, вероятно съчинено от самия поет. В превод на български тази автоепитафия гласи
Приятелю добър, на Бог се уповавай,
праха, заключен тук, напразно не смущавай.
Блажен да бъде, който тоз камък не отлости,
проклет – който помести изтлелите ми кости.
Това загадъчно четиристишие кара някои изследователи да мислят, че в гроба на писателя се крие ключът към Шекспировия въпрос.Около 400-годишнината от рождението на Шекспир англичаните като че ли бяха склонни да разровят гроба на великия фраматург, но в последния момент се отказаха. А всъщност епитафията може би въобще не загатва за никаква тайна, а е традиционна формула-заключение да не се смущава покоят на мъртвите. Никой от разпалените поддържаници на Шекспировия въпрос не е успял да отговори задоволително защо от епохата на писателя няма нито едно свидетелство или дори намек за някаква тайнственост, свързана с името на драматурга, нито защо на младия граф или на известния философ е било потребно да се крият зад името на Шекспир при положение, че в професията на актьора и драмописеца от онова време не е имало нищо срамно или унизително. Към 30-те години на XXв. Американският шекспировед К.Чембърз поднася тезата за антибиографичността на творчеството на писателя. Съгласно тази теза у Шекспир отсъстват очевидните при всеки друг писател съответстия между житейска и творческа биография. Именно това несъвпадение между личност и творчество е предпоставка за възникването за легендите за Шекспир.