ИМА директори и началници, които си задават въпроса по друг начин - изгодно ли е за мен.
Защото, приятелю, не синдикатите, а директорите назначават някои идиоти с протекции (вярно, други ги назначава министърът), че и по-лошо... ама хайде да не си говорим в цифри тук, а? (Защото тия неща ги знаеш не по-зле от мен.)
И нали знаеш - не по-зле от мен, че и кариера в МВР се прави нерядко от хора с протекции, дето не стават за служба? И че такива хора стават и началници, и директори?
В последните 10-15-20 години се напълнихме с такива началници и директори.
Друга тема е че от чисто нормативна гледна точка ти разполагаш с относително малко и неефикасни механизми да прецениш кой какво заслужава и да му дадеш заслуженото.
А пък съвсем друга бира е когато нещата изобщо не са свързани с това заслужава ли си, а ВСИЧКИ наред получават или не получават нещо, което им се полага, единствено в зависимост от това читав ли е началникът или не съвсем.
След малко ще ти дам два-три примера.
Но преди това на въпроса ти
" Заслужава ли си като се събирате в ССП,каквото не успеете на момента да го решите чрез преговори,веднага да казвате - Ще се срещнем в съда или ще излезем на протест..."
Ами не, не винаги си заслужава и не винаги го правим. Ако някой ти е казал обратното, излъгал те е. А ако си правиш тоя извод от стенограмите от заседания на ССП, вероятно си ги чел през ред... или през два-три реда.
Освен това по-горе ти пишеш:
"В рамките на управлението, Н-к на РУ е най-добрият синдикат за служителите,а в рамките на ОДМВР, Директора е най-добрият синдикат за служителите.
А в рамките на Министерството кой? Министърът? Главният секретар?
Сега примерите, за които споменах.
Първо. През далечната 2009-а в едно Районно в Пловдив 12-часовата смяна се отчиташе като 12 отработени часа. В друго (пак в Пловдив) - като 11. Що така? Елементарно. Единият началник четеше тогавашната Инструкция Із-343 по един начин, другият - по друг. При това единият прочит беше в ущърб на служителите.
Известно ти е, че в много районни текучеството на началници е сериозно. Май в още по-голяма степен това важи за директорите на ОДМВР, РДГП и РДПБЗН. Известна ти е и приказката защо служителят не бива да се радва на малко прасе и на нов началник.
При това много често към двама служители, които имат приблизително еднакви качества и приблизително еднакво добре си вършат работата, се подхожда по доста различен начин - само защото имат различни началници.
Ей заради това предпочитам по възможност нещата да са нормативно уредени и да се прилагат еднакво навсякъде и за всички.
Не съм идиот и няма да твърдя, че влиянието на субективния фактор може да бъде изцяло елиминирано. (Не съм сигурен и дали изобщо е необходимо да се стига до крайности.) Но може да бъде сведено до някакви поносими граници тъкмо по този начин - с повече или по-малко читава нормативна уредба, но най-вече с механизми, гарантиращи нейното еднакво прилагане.
Второ. След третото тримесечие на миналата година в една дирекция, а след четвъртото - най-малко в още три тръгна един "пилотен проект". С времето, което работещите на смени служители са прекарали в отпуск (в това число влизат и болничните!), да не се намалява нормативът им за съответния период. Няма да обяснявам точно на теб до какво води това. Няма да ти обяснявам и че - след 14 ноември това беше неизпълнение на тълкувателно решение на ВКС. Какво направиха началниците на РУ и директорите по въпроса?
Между другото, има проект за изменение на наредбата за разпределение и отчитане на работното време, който предвижда въвеждането на точно тази простотия. Да те питам - защо, според теб се бави този проект? Заради силната съпротива на началниците на РУ и директорите на ОДМВР? Де да беше така.
Трето. По въпросите, свързани с извънредния труд, нощния труд, времето на разположение - с една дума, прилагането на Директива 2003/88/ЕО - има още какво да се желае. Но аз смятам, че сега тези въпроси са доста по-добре нормативно уредени, отколкото преди 7-8 години.
Някои колеги твърдят, че по тая тема не сме направили нищо, а само си говорим. Имат си право на мнение, но се изказват без да имат достатъчно информация.
През 2011-а изпратихме жалба във връзка с прилагането на тази Директива до ГД "Заетост, социални въпроси и приобщаване” към Европейската комисия. Две години по-късно (след съответните процедури и преписка между ЕК и българските власти) жалбата беше прехвърлена в базата данни EU-Pilot на Европейската комисия, а по-късно - в базата данни NIF.*
Е, някои нормативни промени бях предприети не в резултат на апелите на районни началници и областни директори, нито заради голямата любов на министрите Цветанов, Първанова, Йовчев и т. н. (заедно и поотделно) към служителите, а в резултат на тази процедура. Защото следващата стъпка в нея беше започване друга процедура - налагане на санкции срещу България. Между другото, каквото и да си мислят и разправят някои колеги, тази процедура още не е приключила и по нея има още какво да се направи.
Стига с примерите (не като да няма още, но за илюстрация мисля, че е достатъчно).
Ще добавя само, че ми се е случвало да чувам от началници на РУ и директори - вярно, малко на ухо и не съвсем официално - а знам, че и други колеги са го чували, нещо от сорта на "Момчета, вързани са ми ръцете, натискат ме "отгоре", не може ли да направите нещо по синдикална линия?". Както казах, познавам и читави началници...
И накрая, ще ме светнеш ли все пак как точно - без да се нарушава действащата нормативна уредба - време, което не се счита да реално отработено, може да се смята за извънреден труд?
____________________
*Бази данни на Комисията за управлението на дела, свързани с прилагането на
правото на ЕС
Жалбите/запитванията първо се регистрират в CHAP и след това се прехвърлят към
„Пилот ЕС“ за участващите държави-членки, ако Комисията има нужда от
получаването на фактологична или правна информация или да предостави на
въпросната държава-членка възможност да внесе решение, което спазва правото на ЕС.
Ако не се намери решение, спазващо правото на ЕС, делата се прехвърлят впоследствие
в базата данни за нарушения NIF.
http://ec.europa.eu/atwork/applying-eu- ... 588_bg.pdf