Шамара беше на майтап де, но си беше шамар.
Бяхме на село, на гости в един братовчед на баща ми
Чичо Петьо е руски възпитаник, живял е в Съветския съюз от 1925г до около 1949 и се е прибрал в България. Той е син на един партизански командир - Георги Ликин - ДЕД от отряда Антон Иванов. Авиоинженер беше и притежаваше енциклопедични познания. Той си вареше ракия, слагаше някакви билки в нея и я правеше много хубава, на градус около 52-53. Та вечерта у тях, сипаха и на мен 50гр. (тъкмо се бях уволнил). А аз почти не близвах алкохол по това време. Глътнах, закашлях се, защото ми залютя и изобщо не разбрах от къде ми дойде шамара. Баща ми ме погледна, захили се и ми рече:
-"Ей пале, като не знаеш как да пиеш чужда ракия, не се напъвай барабар с мъжете. Чичо ти Петьо ще ти покаже как става!"
Чичо Петьо отпи една голяма, "по руски" глътка, поглади си корема и рече - "Охааа!"
От тогава, знам как се пие ракия - не само чужда!




