ПОЕЗИЯ

[slaron]

БЕЗГЛАГОЛНО АЛКОХОЛНО

Еб@си, получих "дежа вю"...

Шшшт... нЕма да си признаваш без бой!

[Валентина]

Не заслужава заглавие,подобно безглавие...

''На всеки километър''-ножица...
На всеки метър-просяк...
А потребителската кошница ,
хората''едва я носят''...
Заплатата е все във фризер...
От ''Кулата''излитат пачки...
Животът ни е пълен -мизер,
а ''управлението''с храчки...
Ех,тези метър бюлетини,
защо не са с хартия мека,
че шоуто когато мине,
да бъдат в полза на човека...

Р.Караминкова

[avitohol]

Мечти.

Не ми остана нищо друго
Освен мечтата за море
По пясъка да тичам лудо
Пък после…ако ще и да се мре….
С една заплата по напред кое?
Дали да се нахраниш, облечеш
Да купиш гуми, джанти и какво ли не
Или….през август да отидеш на море?
Комшията ми вика вчера
със тази заплата,ти, братчед
ще си на далавера
За всичко друго, но най напред,
купи си ти велосипед….
Решени са транспортните задачки
Със спорта също всичко е окей
Въртиш педалите и зяпаш мацки
Ей на- навънка слънце грей!

[slaron]

.............................

Лозье копам, а ми се рове!
На мешину много ми е зле!
Углаву ми тракторе бръмчу!
Из уста винаркье ми фърчу!
Пиймо сношка с мойтога комшию.
Кво смо пили? По кило рекию.
Четри души пимо със мезе.
Я и он. И двете ни жене.
Жега е! Слънцето си пече.
А по мене река от пот тече.
Матиката тежи ми у рукьете!
Едвам стоим! Трепере ми ногьете!
Копам, копам, ама ми се нече!
А па и слънцето ме напече.
Ютре по-отрано че се пое,
що сега се види, че не мое!
Почуди се, па си прифану.
Преди обед у село стигну.
Първо я у макът се отби,
та на бърже едну биру пи.
После със мастику повтори.
От едну напри ги я на три!
И до привечер се ослуша!
За вечеру чак се дом прибра!

Г. Костодинов

[Kali]

Господи, не знаем да живеем!

Господи, не знаем да живеем!
Все не знаем що и откъде,
Както казва някой, ни се ще:
Къщи, вили, постове... Къде е
Нашата предишна доброта?
Де е нашата предишна благост?
Ситостта, с която гладен ляга,
Но сънува слънчеви неща?
Де са дните, във които бедни,
Гладни бяхме, ала щем - не щем,
Можехме да чукнем и нощес
За коматче на врати съседни?
Де са? Де е обичта, оная?
Ситост. Отчужденост. Суета.
Искам ключ за другата врата!
Боже, дай ми го, ако го знаеш.

... Бог мълчи. Не чува, явно. Де е?
та затуй аз питам своя дух.
Но и той май прави се на глух!
Хей, Животе, как да те живея?

Дамян Дамянов

[Валентина]

♥ ♥ ♥ СЛЕД ГОДИНИ ♥ ♥ ♥

След години срещнах те отново...
Къде си скитал по света?
Дали си спомняш, че била съм твоя,
дали си спомняш Любовта...

След години срещнах те отново...
Видя ли блесналите ми очи?
Дали забравил си, че бях невинна,
и че с твоята любов познах греха...

След години срещнах те отново...
Усети ли разтупканото ми сърце?
Дали забравил си мечтата моя
да бъда твой оазис, твоят бряг...

След години срещнах те отново...
Защо стоиш безмълвен срещу мен?
Какво ни чака - "здравей и сбогом"?
или мост през бездната пред мен...

В.Петкова
13.04.2013

[slaron]

Мъжете, които обичат жена ми...

Мъжете, които обичат жена ми
са гладко обръснати. С чисти обувки.
Те имат по-дълга от моята памет,
от мене по-дълго навярно целуват.
В съня й понякога стъпват на пръсти:
надушват отдавна заключени стаи.
И често разравям косите й гъсти,
натегнали сякаш от шепот и тайни.
Мъжете, които обичат жена ми,
притварят очи и любезно я слушат,
облекли до ужас еднакви пижами.
а аз лягам гол всеки път - като пушка.
И често зад борда на ложето брачно
захвърлям илюзии, ревности, мъка,
когато под змийската кожа на здрача
яйцето на страстите сипне белтъка.
И утрото пуква. Напълно улисан
забравям да свия порядъчно знаме.
И чезнат, наблизко, тъй както дошли са,
мъжете, които обичат жена ми...

Ивайло ТЕРЗИЙСКИ

[avitohol]

П р е д и з б о р н о
/по Д.Чинтулов , Р.Ралин/

Къде си вярна ти любов народна
да напоиш земята суха и безводна,
да прекопаем пак обществената нива
та да покълне жито, а не...коприва .

За да просветне с нова сила
що бе глава една отколе сътворила,
че няма ли единство- все скрибуца,
затъва и не тегли народната каруца...

Че ще ликува, ще се радва врагът- поганец
ако е в сила онуй " много вожд, а малко индианец".
Че дълго още ще се трупа, гол и бос
със "камъне и дърве" народът ни на Орлов Мост...

Че не бравото и урата ниво е на културата,
където само Сития търбух е за наука глух,
а който се обляга на футболните ренегати
ще го замерят после на площада със домати....

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща
и възроди отново онзи дух неукротим
със който трижди свободата си посреща
Българският Род непобедим.

[Валентина]

НЕ СЕ ВЛЮБВАЙ!

Не влюбвай се в мен, приятелю мой,
не ранявай сърцето си с чувства отровни!
Не докосвай душата ми - скитница волна,
отрекла любов, и надежда, мечта...

Не влюбвай се в мен, приятелю мой,
не изпълвай очите си с блян и копнежи,
че моята нежност измамна химера е,
а моята обич - посипана с пепел жарава...

Не влюбвай се в мен, приятелю мой,
че жажда не утолява се от извор пресъхнал...
Крила пречупени в небето не излитат,
и душа не топли се от огъня изгаснал...

Не влюбвай се в мен, приятелю мой!!!

В.Петкова
18.04.2013

[slaron]

СЕЛО

Тук улиците нямат имена.
Децата не играят на ашици.
От дъжд на вятър някоя жена
минава по съседските езици.

По изгрев някой охтичав москвич
във въздуха ще вдигне тишината.
А как ухае топлият кирпич
и къщите със празните два ката!

По цял ден край сиротните асми
старици през чемберите одумват
коя мома къде се задоми –
и кой ерген кръстосва като чумав.

А вечер пак настава тишина.
И лудият се връща от баира.
Да кажеш, че е минала война? –
не е, а ето – селото умира.

Раздрънканото рейсче за града
отново през стърнищата препуска.
Прости, мъртвило! – майчина гърда,
която вече нищичко не пуска.

Валери Станков