ПОЕЗИЯ

[Валентина]

ВИДЕНИЕ

Загадка за теб съм - видение нежно и бяло,
замечтано галиш с поглед голото ми тяло...
В очите блестящи желание огнено свети,
а в сърцето пламенно пеят кастанети.

Рисуваш ме страстна, сияйна, желана,
фантастична, неземна, почти нереална...
Рисуваш блян, светлина, химера мечтана,
зазвъняваш с трели мелодия премълчана.

Но можеш ли през пламъка сърцето ми да видиш,
с палитрата си красна нежността да оцветиш?
Нарисувай ми, Художнико, крилатата мечта!
Изрисувай с багри моята душа!

В.Петкова

10.04.2013
1ч, 15 мин.

[slaron]

Браво, Валентинке!

По асоциация ще пусна и аз едно "художническо":

ТАКА СЕ ОБИЧА ХУДОЖНИК

Нека рисува. Не мен. Аз съм смъртна жена.
Нека е някое светлонебесно момиче.
Нека е курва. Така се разказва душа.
/Аз съм наясно, че само душа се обича/.

Нека вони на мастика, на чесън и пот.
Нека от супа, от дреха, от мен се откаже.
Но нека рисува. Така се разказва живот.
/Аз съм наясно, че в този живот съм пейзажа./

Нека да гази през кал, през тела, през сърца.
Нека, когато заплача, така да се смее –
че да пресъхна. Така се разказва смъртта.
/Аз съм наясно колко съм малка пред нея./

Ще се облегна на рамото на непознат...
/Знам, че съм хубава, точно когато тъгувам/.
Но като свърши карминът по целия свят,
нека рисува с кръвта ми. Но нека рисува!

Камелия Кондова

[slaron]

БЕЗГЛАГОЛНО АЛКОХОЛНО

Еб@си, получих "дежа вю"...

Шшшт... нЕма да си признаваш без бой!

[Валентина]

Не заслужава заглавие,подобно безглавие...

''На всеки километър''-ножица...
На всеки метър-просяк...
А потребителската кошница ,
хората''едва я носят''...
Заплатата е все във фризер...
От ''Кулата''излитат пачки...
Животът ни е пълен -мизер,
а ''управлението''с храчки...
Ех,тези метър бюлетини,
защо не са с хартия мека,
че шоуто когато мине,
да бъдат в полза на човека...

Р.Караминкова

[avitohol]

Мечти.

Не ми остана нищо друго
Освен мечтата за море
По пясъка да тичам лудо
Пък после…ако ще и да се мре….
С една заплата по напред кое?
Дали да се нахраниш, облечеш
Да купиш гуми, джанти и какво ли не
Или….през август да отидеш на море?
Комшията ми вика вчера
със тази заплата,ти, братчед
ще си на далавера
За всичко друго, но най напред,
купи си ти велосипед….
Решени са транспортните задачки
Със спорта също всичко е окей
Въртиш педалите и зяпаш мацки
Ей на- навънка слънце грей!

[slaron]

.............................

Лозье копам, а ми се рове!
На мешину много ми е зле!
Углаву ми тракторе бръмчу!
Из уста винаркье ми фърчу!
Пиймо сношка с мойтога комшию.
Кво смо пили? По кило рекию.
Четри души пимо със мезе.
Я и он. И двете ни жене.
Жега е! Слънцето си пече.
А по мене река от пот тече.
Матиката тежи ми у рукьете!
Едвам стоим! Трепере ми ногьете!
Копам, копам, ама ми се нече!
А па и слънцето ме напече.
Ютре по-отрано че се пое,
що сега се види, че не мое!
Почуди се, па си прифану.
Преди обед у село стигну.
Първо я у макът се отби,
та на бърже едну биру пи.
После със мастику повтори.
От едну напри ги я на три!
И до привечер се ослуша!
За вечеру чак се дом прибра!

Г. Костодинов

[Kali]

Господи, не знаем да живеем!

Господи, не знаем да живеем!
Все не знаем що и откъде,
Както казва някой, ни се ще:
Къщи, вили, постове... Къде е
Нашата предишна доброта?
Де е нашата предишна благост?
Ситостта, с която гладен ляга,
Но сънува слънчеви неща?
Де са дните, във които бедни,
Гладни бяхме, ала щем - не щем,
Можехме да чукнем и нощес
За коматче на врати съседни?
Де са? Де е обичта, оная?
Ситост. Отчужденост. Суета.
Искам ключ за другата врата!
Боже, дай ми го, ако го знаеш.

... Бог мълчи. Не чува, явно. Де е?
та затуй аз питам своя дух.
Но и той май прави се на глух!
Хей, Животе, как да те живея?

Дамян Дамянов

[Валентина]

♥ ♥ ♥ СЛЕД ГОДИНИ ♥ ♥ ♥

След години срещнах те отново...
Къде си скитал по света?
Дали си спомняш, че била съм твоя,
дали си спомняш Любовта...

След години срещнах те отново...
Видя ли блесналите ми очи?
Дали забравил си, че бях невинна,
и че с твоята любов познах греха...

След години срещнах те отново...
Усети ли разтупканото ми сърце?
Дали забравил си мечтата моя
да бъда твой оазис, твоят бряг...

След години срещнах те отново...
Защо стоиш безмълвен срещу мен?
Какво ни чака - "здравей и сбогом"?
или мост през бездната пред мен...

В.Петкова
13.04.2013

[slaron]

Мъжете, които обичат жена ми...

Мъжете, които обичат жена ми
са гладко обръснати. С чисти обувки.
Те имат по-дълга от моята памет,
от мене по-дълго навярно целуват.
В съня й понякога стъпват на пръсти:
надушват отдавна заключени стаи.
И често разравям косите й гъсти,
натегнали сякаш от шепот и тайни.
Мъжете, които обичат жена ми,
притварят очи и любезно я слушат,
облекли до ужас еднакви пижами.
а аз лягам гол всеки път - като пушка.
И често зад борда на ложето брачно
захвърлям илюзии, ревности, мъка,
когато под змийската кожа на здрача
яйцето на страстите сипне белтъка.
И утрото пуква. Напълно улисан
забравям да свия порядъчно знаме.
И чезнат, наблизко, тъй както дошли са,
мъжете, които обичат жена ми...

Ивайло ТЕРЗИЙСКИ

[avitohol]

П р е д и з б о р н о
/по Д.Чинтулов , Р.Ралин/

Къде си вярна ти любов народна
да напоиш земята суха и безводна,
да прекопаем пак обществената нива
та да покълне жито, а не...коприва .

За да просветне с нова сила
що бе глава една отколе сътворила,
че няма ли единство- все скрибуца,
затъва и не тегли народната каруца...

Че ще ликува, ще се радва врагът- поганец
ако е в сила онуй " много вожд, а малко индианец".
Че дълго още ще се трупа, гол и бос
със "камъне и дърве" народът ни на Орлов Мост...

Че не бравото и урата ниво е на културата,
където само Сития търбух е за наука глух,
а който се обляга на футболните ренегати
ще го замерят после на площада със домати....

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща
и възроди отново онзи дух неукротим
със който трижди свободата си посреща
Българският Род непобедим.