ПОЕЗИЯ

[Валентина]

Дано порастне Фазана
пътеката когато хванем
Ако ли не около Глигана
с нож...и вилица ще застанем.

Авито за глигани си мечтае,
но що е "габрувец" той май не знае...
Че хванеш ли пътека за Узана,
Блеки бяга като дявол от тамяна

[avitohol]

Той, габровецът Блеки,
ще хване стръмните пътеки
инак ще го привикаме със " мирно"
в градчето панаирно.
Там кака ни Кошмарка
ще ни надроби попарка
от Станимъшкия Мавруд
и Староселски "Старец" лют.
Ако туй пък му се види чей далече
- немаш грижи бе човече,
щом изкачи Беклемето
да изстуди Троянска у дерето
там до Хайдушката поляна,
да се положи още отзарана,
да мята у жарта шарана
и чака дружината засмяна.

[BLACKJ]

Брях Авитухола страшин,
па извадил рима той от скрина прашин.
Блеки да даде шарана? -
пич распраяш басни и за вази саму мряна!
Инак ше ми падни ринумето,
май да дода ас у Филибето.
Там си имам аС познати,
ше ма срешнат с драно,не с домати...

[BLACKJ]

Не знаех

Един творец някъде и някога го беше казал
- „Смъртта е занимание самотно”…
А аз? – Не знаех аз,че децата могат да умират,
че не искат те да са сами,а в душите наши утеха да намират.
Простете ми дечица мили,простете на неукия във мен,
простете,не намирам сили
и взирам се безпомощ само,в утрешния ден.
Не знаех,не знаех ,че децата могат да умират,
не знаех колко мъка,страдания и болка,
сърцата наши могат да побират…
загледан някъде към хоризонта,с невиждащ взор
аз виждах облаците как умират в небесния простор…
И тежко ми е,мъка ми е на душата
- не знаех,че смъртта прибира и децата…
Простете ми дечица…
BLACKJ
23.04.2012год.

[slaron]

BLACKJ, не мога да премахна болката в душата ти, приятелю, мога само да те прегърна силно...

[Lord]

Респект, приятелю, респект!

[Валентина]

Ф нидуумение

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да ма ущипи!
(пу възможнус мъж! )

Въх,мър Калино...от тък мъ истипоса ма...

Из нета

[avitohol]

Туй случи се отдавна
когато ти се влюби в мен,
това разтърси ме дълбоко
дори бях изумен.
Отписал бях се вече,
бракувал, май дори.
Не мислех че ще сетя
в мен огън ярък да гори.
Ти нежно ме разпали
заблуди, догми изгори
В сивеещият залез ярко
пак слънце заискри.
Понякога, денят кога помръкне
тъмен облак щом небето скрий....
светъл лъч внезапно се промъкне ,
аз знам, обичта ти там сияй.

avitohol
2 думи за утеха...

[BLACKJ]

Безпомощен

Задъхвам се от злоба и от яд -
Не можах да се преборя със живота.
И ноктите забивах,и зъби стисках -
чак до болка – не можах…
Опитвах начини различни,
и бях корав,и бях безумно безразличен.
Ту тъжен,ту весел и циничен…
Създавах си приятели и врагове,
откривах нови светове…
По този начин надявах се,че ще успея,
уви,съдбата ми бе друга
– Ей брат…му виках в мислите си,
а как да водя с тебе битка честна?!
Безжалостен,юмрука …
върху плещите ми стоварваш…
Разруха сееш във сърцето ми…
Уморих се,ще спра и ще почина-
Изхода е май един –
порадвай се на моята кончина,
но не забравяй,
че дори в смъртта си пак ще те презирам.
А на оставащите във неравната борба,
бих казал само :
– Успех и гордо вдигната глава!

BLACKJ
16.07.2012год.

[slaron]

BLACKJ, я се стегни и си остани мъж, никакво предаване!
Венцеремос! Ние ще го победим, мамка му и живот!