ПОЕЗИЯ

[akulata]

В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Георги Константинов

[BLACKJ]

Добро утро....така е Акула,човекът го е изпитал на гърбът си и е абсолютно прав - Да мразиш е лесно,по трудното е да простиш,и да продължиш да обичаш Ето още едно /не знам от кого е/ :

''Да обидиш някого е лесно -
опитай се да му благодариш.
Да намрaзиш някого е лесно -
опитай се да му простиш.
Избираш сам усмивка или сълзи,
и сам решаваш омраза или любов.
И детските мечти дали да смачкаш
или да ги превърнеш в своя цел.
Не друг, а ти го правиш този избор,
не друг, а ти избираш своя свят.
Паднал си бил - ами изправи се!
От грешките си се учи,
но не превръщай ги в спирачки,
уроци са те най-добри.
Проблем си имал ...- всички имат,
но малко хора по света ,
успяват думата проблем
с желание да заменят.
Обичай, смей се, извиси се
над всички дребни същества.
Бъди от хората,
които знаят че смисъла е в Любовта!!!''

[Валентина]

♥ ♥ ♥ На теб! ♥ ♥ ♥

Полунощ, но зная, че не спиш...
Дали се взираш в мрака на нощта...
Дали самотен си, очакващ, тръпнещ,
желание гори ли в теб?! Мечта??!

Протегни ръка, ще ме докоснеш,
очи затваряш и пред теб съм аз...
И моят плам ще те изгаря,
моят огън ще разпали страст...

Повярвай в приказката на мечтите,
бъди щастлив, дерзай!
Аз с теб съм в блянове, в реалност,
ще бъда твоята съдба до край!!!

В.Петкова
17.03.2012

[Валентина]

ЕЗИКЪТ НА ЦВЕТЯТА

Прекрасен ден, чудесен празник...
но мен изпълва ме тъга...
Защо ли вместо с радост бурна,
душата ми обгръща се с мъгла.

Получих дар желан, но виртуален -
червени рози - знак на Любовта!
А истински цветя - подарък получи Тя...
хризантеми - знак за мъка и тъга...

Коя от двете ни е по-щастлива,
какво ни казват милите цветя.
притихнали, прекрасни, ароматни -
говорещи ни тихо вечерта.

Съпреничество странно, нереално
трепти във нашите сърца.
коя от двете ни е по-щастлива -
Мечтата или Реалността???

В.Петкова
08.03.2012

[Валентина]

Еййй бреее, ораааа,
ний ни сме ли от отбора?!
Айде, да изпролетее,
славейчето да запее,
..
да палиме колите
и да фащаме горите!

Еми ха де!
Бехме си заплюли тъз поляна
ей там до местноста "Узана"
обещал ни е отдавна Блеки
да води ни по преките пътеки....

Машалла Лорде, аферим
има и тревички и върбички
а кебапа кога завъртим,
славей да пропее у горички.

А той ни води Блеки на Узана,
да слушаме песента на "фазана"
на среща форумна по хотелите
събрахме се Той, Аз, пенсионерите...

Навалица страшна, врява голяма,
такова "чудо" де никъде няма.
Развихрихме се пет в дискотеката,
другите не намериха пътеката...

[avitohol]

Аз не възразявам драга Валентина
пътеката щом тесна е за петима
Аз -Ти- Той -Тя, в колона по един
в Ние- Вие -Те да се обединим.

Дано порастне Фазана
пътеката когато хванем
Ако ли не около Глигана
с нож...и вилица ще застанем.
/ за предпочитане от Метро..../

[avitohol]

Чат-Бейби.

Тя млада паспортистка,
от второ май че бе.
Веднъж във чата си поиска
старото ми Егене.

Тук аз се ококорих,
От изненада забръмчах
„Нннне става, Бейби,
туй да не ти е БМВ
дя яхнеш го и да отпрашиш
там дет купона те зове....

Че аз съм, скъпа, под пагон
дори и много "да ма искаш"
дори неистово да пискаш-
за лични данни има си закон! „

Ех че се Бейбито намуси
демек съм, мейби, крокодил
оголи зъби и изсъска
" върви да плуваш в Нил"

Но Бейби- моля те, не се сърди
и зъбки не показвай ти, недей!
Езиче мило изплези,
с усмивка ми се пак засмей

[Lord]

[Валентина]

ЗА НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ

Любов забранена, неканена гостенка
внезапно в живота нахлу, без да пита,
стремглаво се втурна, не поиска да знае
сърцето опустошено, дали я желае...

В душата измъчена буря бушува
и вихър от чувства платната надува
на кораб крилат, наречен "Мечта",
невъзможен блян, химера една...

За щастие крадено сърцето копнее,
желание забранено като въглен тлее.
В Любов невъзможна ний с тебе горим,
и Ад ли е, Рай ли е... как да преценим...

В.Петкова

14.04.2012
02.ч 30 мин.

[avitohol]

Всред пурпури златисти
над морето се възкачва Купидон,
в нежни тонове лъчисти
засиява Слънчевия Трон

В душата ти хармония звъни
извираща с небесните акорди
въздуха е лек, трепти
понесъл чайки с устрем горди...