Скандал за службите в кабинета. За първи път Вучков дава и интересни подробности около проекта, които досега не са съобщавани. Според него се предвижда да има още един силов министър, който да отговаря за службите. Той ще ръководи съвет по сигурността и ще представлява ДАНС и разведките пред кабинета.
Управляващите възнамеряват да създадат нов консултативен орган, който ще подпомага Министерския съвет по въпросите на специалните служби. В тази връзка се изготвя и Закон за националната сигурност.
По този повод заместник-министърът на вътрешните работи Веселив Вучков, който е юрист по образование, е изразил своята позиция пред в. "Труд"
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1294137 , която "Правен свят" препечатва.
Признавам - отдавна не бях чел подобна нормотворческа смес: разпокъсани текстове, неясни цели, незадоволени амбиции. Вглеждането ми в текстовете, охотно озаглавени "Закон за националната сигурност" и "Идеен проект на модел на системата за сигурност" (проект на идея за модел ...?), в първия момент ме учуди, в следващия момент ме разсмя, но накрая ме изплаши. Да, щеше да бъде смешно, ако не беше (не само) тъжно, но и опасно! Известна е, разбира се, отдавнашната мечта на някои кръгове да "пръкнат" закон за националната сигурност, каквото и да означава това. Но предпочитам да изразя мнението си сега, в самото начало на дискусията, вместо накрая да се питам: каква стана тя?...Най-напред, евентуалният закон за националната сигурност би бил безпредметен. Какво всъщност означава "закон за националната сигурност"? Самото понятие (явление) "национална сигурност" е толкова всеобхватно (икономика, здраве, екология, разузнавателни и полицейски служби и пр., и пр.), че е невъзможно да бъде регулирано чрез единен нормативен акт с ранг на закон. Това всъщност не е и нужно. България има най-сетне прилична Стратегия за национална сигурност, приета неотдавна консенсусно от парламента. Под нея трябва да се разположат устройствени и функционални закони за звената от системата за сигурност. И нищо повече. Подобен "посредник" (коментираният закон) между Стратегията и законите за службите е абсолютно ненужен: той ще създаде излишни напрежения, вместо да внесе успокоение.
Второ, в началото се запознах с идея да се пише Закон за националната сигурност, а тези дни чета разработен проект на Закон за системата за национална сигурност. Извинете, но разликата е огромна. Всъщност закон за "системата за сигурност" е толкова ненужен, колкото и закон за самата "сигурност". Системата е конструирана и сега, посредством работещи законови правила, които трябва да се подобрят, но не и да се подлагат на експерименти.
Трето, прочитането на конкретни текстове от проекта подсилват усещането ми за задаващи се институционални (и други) напрежения. Примери:
- Отделни раздели от проекта са озаглавени така: Народно събрание, Президент на републиката, Министерски съвет и пр. Кому е нужно това? Забравихме ли, че има конституция, която регулира тези архиважни обществени отношения?
- Дефинират се понятията: "разузнавателна общност" (ГДБОП, външна информация, военна информация, ДАНС); "служби за сигурност" (външна информация, военна информация, ДАНС, ГДБОП, НСО), "служби за обществен ред" (дирекциите на МВР без БОП, плюс военна полиция). Тук въпросите са много, а най-скромният сред тях е: защо ГДБОП е служба за сигурност, но не и служба за обществен ред?
- Създава се длъжност "министър без портфейл".Той в същото време е и секретар на Съвета по сигурността към МС, а наред с това представлява интересите на ДАНС и НРС пред правителството(!). Всъщност тези две служби нямат нужда от свой министър, защото министерският пост е висша политическа фигура. "Подхлъзването" на разузнаването и ДАНС към профила на чистата изпълнителна власт, подчинена на конюнктурната политическа ситуация, е опасно. Тези служби имат нужда от професионални ръководители, които са еднакво отговорни към висшите държавни институции, но не и от "свой" министър!
- Създава се Център за координация и анализ (към Съвета за сигурност при МС) като "шапка" на службите от разузнавателната общност. Например службите се задължават да изпращат информация на Центъра на всеки три месеца. Преки са аналогиите с тъжния опит на предишно правителство да "закачули" подобна шапка на службите със спорен шеф. Българската администрация отдавна "преяде" от ненужни звена и личен състав на гърба на данъкоплатците, т. е. нужна е "административна диета", вместо никнещи като гъби нови администрации!
- Формулирана е разпоредба за ограничаване на фундаментални човешки права при "заплаха за националната сигурност", включително: неприкосновеност на личния живот, жилище, кореспонденция, свободно придвижване, изразяване на мнение, достъп до информация, свобода на сдружаване... "Най-меката" оценка за тази норма е нейната дискусионност.
Всъщност времевият алгоритъм на реформите в системата за сигурност трябва да продължи, но в друга посока. През есента на 2009 г. бяха елиминирани дублираните функции между МВР и ДАНС. МВР последователно бе реорганизирано, а след 1 юли т. г. структурната реформа ще бъде завършена. Бе приета и нова Стратегия за национална сигурност. Съвременна правна база имат основните звена в Министерството на отбраната. Реализмът подсказва, че до края на 2012 г. трябва да се "случат" и чаканите закони за НРС и НСО. Това е належащо, тъй като правната база на тези звена е разпокъсана и нестабилна. Разпокъсана е, защото е "разположена" в разнообразни правни актове, включително и архаични (като укази на Държавния съвет). А е нестабилна, защото е предимно подзаконова, като рядко се "допира" до закон (ЗОВС). Експертният ресурс на изпълнителната и парламентарната власт за изготвяне на законите за НРС и НСО е налице. Не бива той да бъде похабяван в необмислени упражнения по теми като Закон за сигурността...
http://www.legalworld.bg/show.php?storyid=26182