ПОЕЗИЯ

[Lord]

Открих Станка Пенчева на 18т., бях в казармата. Следващото стихотворение ме разтърси, все едно съм го писал аз.



Искам да защитя правото да си тъжен.
Който казва,
че трябва винаги да си весел - лъже.
Не за сватба на тая земя сме калесани.
Може като стара селянка
да оплакваш своите мъртви.
Да пъшкаш, когато с длани премазани
зидовете във себе си къртиш.
Да те тресе от люта любов или люта омраза.
Понякога да си сам. Болен. Забравен.
Но да поемеш върху си света такъв, какъвто е -
и слънчев, и нощен.
Когато се биеш за него, да плюеш солена кръв, да скърцаш със зъби от болка,
но да се биеш още!
Тъгувай! Тъгата те прави ... човек.
Тя дава цена на усмивката. На ласката.
Денят ти е пълен - затова не е лек.
А вечно се смеят само маските.

Ст. Пенчева

[slaron]

Много ми хареса!

[BLACKJ]

След мене

След мене ще останат пепелът,
прахът и някой драснат в бързината ред.
Не,не искам аз със вас да се сбогувам
и вярвайте – далече съм,не съм поет.

Ще духне вятъра и спомените тук ще заличи,
написаното във праха аз знам,че не остава,
но с въглен от душата ли е – вечно ще личи!

Ще ме радва спомена,че някога съм ви познавал,
че бил съм част от вашия живот,
и радости,и скърби с вас съм преживявал,
и теглили сме заедно тук тежкия хомот.

Сега си заминавам,отварям бавно тежката врата,
останал сам,потъвам в тишината на нощта.
И чувам само нощни пеперуди- пърхащи крила -
остават само спомени и стъпки,там във пепелта…
27.11.2011год.
BLACKJ

[Kali]

[quote="BLACKJ"]След мене

BLACKJ, само напред и нагоре, приятелю!

[Kali]

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.

С.Есенин

[BLACKJ]

„Оптимистично”

Народе проС,Народе офчи,
защо оставяш се Народе
да те колят с тъпУ ноФчи?
Не стигат ли ти бедни ми Народе,
толкова години тирания?
Или не осъзнаваш,че Тез
са пак,като Ония?
Че тъпчат само своя тлъст търбух,
а теб Народе клети
използват те,като евнух…
Звездите ярки,бедни ми Народе,
рядкост са на твоя небосклон.
Едно не зная само мили ми Народе,
пангар ли да поставя аз за твойта шия
ил до Земята аз да се превия във поклон?
Тъй питам се и отговори не откривам,
прости ми чезнещ ми във нищета Народе,
-не мога сам да се преборя с простотата,
за жалост тъй от векове при нас стоят нещата…
12.12.2011год.
BLACKJ

[avitohol]

Бедний ми бедний Блаки
стегай купоните яки
че зима люта иде вън
всичко готви се за сън

Остави песни либовни
и тежки думи съдбовни
та чашата вземи, тънкостенна
и гаврътни течност...благословена.
А наздраве!

[Lord]

АВГУСТОВСКА НОЩ

Валери Петров

Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета,
като с триончета, така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
И тъй разкошно-звездна бе нощта,
че всекидневните неща,
суетни, летни,
мимолетни,
със своите "Чудесно!", "Цар си!", "Браво!"
във бягство се отдръпваха стремглаво.
И бягаше не само суетата,
а с бързина, за мене непозната,
познатите ми зависти, омрази,
дребнавости, лъжи, фалшиви фрази
се стапяха, изчезваха далеч...
И към щурчетата с такава реч
обърнах се:
- Приятелчета мили,
стържете все така със всичките си сили,
пълнете ни ушите,
дано позаглушите
завинаги, не само за минути,
в нас чувствата на атоми надути,
та тъй да станем мъдри и дори
(макар че ще е трудно) по-добри! -
Говорих тъй на смях,
но не на тях,
и чувствах се голям под свода гъст
- а бяхме уж нищожества, уж атоми -
и всичко беше мир околовръст,
и красота изпълваше душата ми.

[BLACKJ]

В памет на Вили...
www.vbox7.com/card:g537e10a

Вчера

Вчера,трябваше да има весел глъч,
шеги,закачки и весели лица…
Рождения ти ден празнувах сине,
но не сред хора,а сам и във тъма…

Защо ли в утрото студено,
сърцето ми е свито-уморено?
Тъгувам,болката е страшна
и спомена за тебе сине във ъгъла остава,
като откъснат лист от книга прашна…

Реки и пенещи потоци,и сълзи
изчезват между черните скали,
и виждам аз далече,как тялото ти детско
под камъка студен и сив лежи…

Да бъда весел?Да бъда жив? -
но може ли аз пак,кат някога да съм щастлив?
Да бъда горд,дори да бъда див,
във този свят безчестен и лъжлив…

Не знам,все някога,но не сега
на хората аз може да простя.
На себе си обаче,едва ли аз ще мога,
затуй,че тебе не опазих сине,най-милото си на Света.
10.01.2012год.
BLACKJ

[Kali]

[quote="BLACKJ"]В памет на Вили...
http://www.vbox7.com/card:g537e10a

Вчера
BLACKJ

Прекрасно е, BLACKJ!