ПОЕЗИЯ

[BLACKJ]

След мене

След мене ще останат пепелът,
прахът и някой драснат в бързината ред.
Не,не искам аз със вас да се сбогувам
и вярвайте – далече съм,не съм поет.

Ще духне вятъра и спомените тук ще заличи,
написаното във праха аз знам,че не остава,
но с въглен от душата ли е – вечно ще личи!

Ще ме радва спомена,че някога съм ви познавал,
че бил съм част от вашия живот,
и радости,и скърби с вас съм преживявал,
и теглили сме заедно тук тежкия хомот.

Сега си заминавам,отварям бавно тежката врата,
останал сам,потъвам в тишината на нощта.
И чувам само нощни пеперуди- пърхащи крила -
остават само спомени и стъпки,там във пепелта…
27.11.2011год.
BLACKJ

[Kali]

[quote="BLACKJ"]След мене

BLACKJ, само напред и нагоре, приятелю!

[Kali]

Отиваш си. А още ни е рано.
Защо пое тогава в тоя път.
Да, зная - търсеше приятелското рамо,
сега оставяш ме на кръстопът.

Ти мислиш, че не те обичам вече,
че каменно е моето сърце,
че любовта ми спомен е далечен,
оставил те с протегнати ръце.

Не мога болката си аз да крия.
Уж празнота е в моята душа,
ала сърцето ми е рана жива
от много срещи и от самота.

Защо ли толкоз късно идва всичко?
Не ми е нужно нищо отсега
Не чувам вече песента на птички
дори когато плувам през ята.

Защо ли толкоз късно аз те срещам?
Какво ще мога вече да ти дам
oсвен "Здравей, Любов! Прощавай! Бързам!
Аз... този път си го минавам сам."

Дали ще можеш с мене да живееш?
Дали не ти е всичко на игра?
Дали не искаш просто да ми вземеш
за теб една, за мен - последната искра.

Обичам те!
Обичам те, любима!
Но моля те!
Но моля те, недей!
Когато във едно сърце е зима,
не вземай и последното, що тлей.

С.Есенин

[BLACKJ]

„Оптимистично”

Народе проС,Народе офчи,
защо оставяш се Народе
да те колят с тъпУ ноФчи?
Не стигат ли ти бедни ми Народе,
толкова години тирания?
Или не осъзнаваш,че Тез
са пак,като Ония?
Че тъпчат само своя тлъст търбух,
а теб Народе клети
използват те,като евнух…
Звездите ярки,бедни ми Народе,
рядкост са на твоя небосклон.
Едно не зная само мили ми Народе,
пангар ли да поставя аз за твойта шия
ил до Земята аз да се превия във поклон?
Тъй питам се и отговори не откривам,
прости ми чезнещ ми във нищета Народе,
-не мога сам да се преборя с простотата,
за жалост тъй от векове при нас стоят нещата…
12.12.2011год.
BLACKJ

[avitohol]

Бедний ми бедний Блаки
стегай купоните яки
че зима люта иде вън
всичко готви се за сън

Остави песни либовни
и тежки думи съдбовни
та чашата вземи, тънкостенна
и гаврътни течност...благословена.
А наздраве!

[Lord]

АВГУСТОВСКА НОЩ

Валери Петров

Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета,
като с триончета, така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
И тъй разкошно-звездна бе нощта,
че всекидневните неща,
суетни, летни,
мимолетни,
със своите "Чудесно!", "Цар си!", "Браво!"
във бягство се отдръпваха стремглаво.
И бягаше не само суетата,
а с бързина, за мене непозната,
познатите ми зависти, омрази,
дребнавости, лъжи, фалшиви фрази
се стапяха, изчезваха далеч...
И към щурчетата с такава реч
обърнах се:
- Приятелчета мили,
стържете все така със всичките си сили,
пълнете ни ушите,
дано позаглушите
завинаги, не само за минути,
в нас чувствата на атоми надути,
та тъй да станем мъдри и дори
(макар че ще е трудно) по-добри! -
Говорих тъй на смях,
но не на тях,
и чувствах се голям под свода гъст
- а бяхме уж нищожества, уж атоми -
и всичко беше мир околовръст,
и красота изпълваше душата ми.

[BLACKJ]

В памет на Вили...
www.vbox7.com/card:g537e10a

Вчера

Вчера,трябваше да има весел глъч,
шеги,закачки и весели лица…
Рождения ти ден празнувах сине,
но не сред хора,а сам и във тъма…

Защо ли в утрото студено,
сърцето ми е свито-уморено?
Тъгувам,болката е страшна
и спомена за тебе сине във ъгъла остава,
като откъснат лист от книга прашна…

Реки и пенещи потоци,и сълзи
изчезват между черните скали,
и виждам аз далече,как тялото ти детско
под камъка студен и сив лежи…

Да бъда весел?Да бъда жив? -
но може ли аз пак,кат някога да съм щастлив?
Да бъда горд,дори да бъда див,
във този свят безчестен и лъжлив…

Не знам,все някога,но не сега
на хората аз може да простя.
На себе си обаче,едва ли аз ще мога,
затуй,че тебе не опазих сине,най-милото си на Света.
10.01.2012год.
BLACKJ

[Kali]

[quote="BLACKJ"]В памет на Вили...
http://www.vbox7.com/card:g537e10a

Вчера
BLACKJ

Прекрасно е, BLACKJ!

[Kali]

Ще те ампутирам от душата си.

Без упойка. Нека ме боли.

Точа разума си скалпел яростно.

Трябва да е остър той, нали?




За да те изреже без остатък

само със един замах суров.

Че остане ли от теб и атом,

ще ме заразява със любов.
* * *
И най-накрая те прежалих.

Емоциите си надвих.

С искра от разум ги подпалих,

а с въглена написах стих.





Любов, уж вечно жива, сбогом.

Отнех ти светлия престол.

На месечината двурога

обесих твоя ореол.




Недей оплаква своя жребий.

Не ме разсмивай с късен плач.

Жестока съм, но не към тебе.

На себе си съм аз палач.
* * *
И искам, и не искам да съм с теб.

И те обичам, и не те обичам.

Душата ми е кръстопът свиреп –

и те отрича, и не те отрича.





Навярно ще направя грешен ход.

Навярно след това ще съжалявам.

Но, знам, ще те превърна в епизод

с въздишката: „Животът продължава.”
* * *
Изплаках те и се усмихнах.

Сълзите ми като порой

от мойте мисли те отмиха

и ме изпълни бял покой.





Като от тежък сън пробуден

духът ми трепна със клепач,

разтри око и се зачуди

защо отлагах този плач.
* * *
Благодаря, че беше хладен с мен.

Бездушен, безсърдечен и безчувствен.

От сляпата ми обич изкушен,

друг някой шанс такъв не би пропуснал.





Дълбоко, искрено благодаря!

Боли да си отхвърлен, не отричам.

Но аз самата себе си прозрях

чрез болката. И двойно те обичам.
* * *
Ще те погаля със очи.

Ще те целуна с мисъл.

Стих нежен в мен ще зазвучи –

неказан и неписан.





Към устните ми изкушен

за показ ще напира.

Но ще остане нероден –

роденото умира.
* * *
Ти изпълваш моето безмълвие.

Ти си с мен и без да си до мен.

Със небесни пориви изпълваш

моя дух, от грижи приземен.



Пленница съм аз на любов-вселена.

Мятам се в илюзия-кафез.

Две стихии борят се вдън мене.

„Остани!” – без глас едната стене.

Другата със бяс крещи: „Излез!”
* * *
Нахлула в нас като единствена,

фатална, пагубна, последна,

отива си като измислица –

банална, глупава, поредна.





И търсят отговор душите ни

в безсъниците ни среднощни:

любов, която сме отритнали

била ли е любов изобщо.
* * *
Животът безкомпромисно суров

натри носа ми.

Душата ми – като ловец след лов –

брои безсънна

дузините заблуди и мечти,

копнежи, цели,

които тя съвсем сама роди,

но – и отстреля.

Каква сполука, Боже, доживях!

Какви трофеи!

Добре, че имам силата над тях

да се надсмея.
* * *
Диалектика


Безброй илюзии загубих.

С безброй надежди се простих.

И любих, ала неналюбих.

Греших, ала ненагреших.





Душата в мен жадува нещо.

Какво – сама не знае май.

И като пламъче на свещ тя

се лута между ад и рай.





От радост – зла, от зло – щастлива,

на светло – сляпа, зряща – в мрак,

от бяс – добра, от кротост – дива,

с копнеж за полет, с блян за бряг...





С двуполюсната си фаталност

тя ме превръща в кръстопът

между химери и реалност,

зора и мрак, живот и смърт.
* * *
... И ми се стори изведнъж,

че ти приличаш си страхотно

с несъществуващия мъж,

населил моята самотност.





А се оказа, че си бил

мираж, от сънища изваян...

Но знай, че не е в моя стил

за грешките си да се кая.





Нито пък теб ще обвиня!

Ами ако и ти самият

несъществуваща жена

си искал в мене да откриеш...
* * *
На сбогуване



Не се проклинай, че ме срещна,

че с мен духа си изгори.

Във болката от всяко нещо

зрънцата мъдрост намери.





Спечелиш ли, не тържествувай.

Загубиш ли, друг не кори.

От живите не се страхувай.

Със мъртвите не се бори.





А щом напусне те жена,

и в себе си търси вина.
* * *
Не съм



Не съм за твоята уста лъжица.

Безкрайно съжалявам, но не съм.

Не си ловецът за такава птица.

Не си петата за подобен трън.





Какво ли да ти кажа за утеха?

Че няма цял живот да ти горча?

Че няма да те мъча като ехо?

Че няма като белег да лича?





Не вярвам във утопия такава,

макар че ми се иска да греша.

Нали от допира до теб оставам

самата аз с нащърбена душа.
* * *
Това е



Душата ми хлопна пред тебе врата.

Не я атакувай напразно.

Каквото загърби, загърбва го тя

безотказно.





Напразно се питаш какво си сгрешил.

Щом тя не те пуска, сгрешил си.

Светът е препълнен с разбити души

без умисъл.





И мойта се счупи. Но я залепих.

В предишния вид я изваях.

Въздъхнал дълбоко, отрони се стих.

Това е.
* * *
Разминаване



За мое ли или за твое зло,

душата ми очите си затвори

пред истината: всеки цар е гол,

особено когато заговори.





И ти, „Царю”, да беше си мълчал!

Разбрала в твойта реч какво прозира,

душата ми прогледна от печал

и в следващия миг те детронира.
* * *
Още се мъча да оправдая

кривата дума, дето ми каза.

Още се мъча, ала си зная –

всичката мъка ще е напразна.





Разумът тъкмо в нещо се хване,

чувствата минат, та всичко сринат.

И си остава в мен тая рана –

несмъртоносна, но нелечима.





Плаче душата – пукната стомна.

Аз я залепям, тя знае само:

длъжен е, трябва всеки да помни –

казана дума – хвърлен камък!
* * *
Ти си отново добър и ласкав.

И мойта злопаметност не върви.

И аз си надявам щастливата маска.

Ала душата кърви.




Ала душата по свои закони

блъска се в кръг горделив.

Как ли доброто човек да си спомни,

след като злото боли?





Кръгът е затворен. Няма пролука.

Напразно е ласкав – мисля си с жал.

Но като искаш, опитай! наслука!

Все пак е душа.





... може, заплетена в нежните орбити

за твоите днешни слова,

кръга си да счупи душата ми горда.

Знам ли? Душа е това...


Надежда Захариева

[BLACKJ]

ЗЪБУЛЕКАР

Ей,отнову виЙ здръвейти,
на мойта прустутия нема да са смейти..
Одих да си прая зъП,
бе ибаси начи колку асъм тъП!
Викахами лапетиите от махлата,
-Беги да гу правиш,чи ше та боли главата.
Абе аС да ида,ама кът май страх,
то се иска смелус и голям ищаХ.
Чукам плаху на врътата,
прая крачката напреТ и обратно къмту Свободата…
Най-накрая чу са меден глас
- Влезте,заповядайте при нас.
Влизам скромно аС привел глава,
вдигам я бе– ХА,мчи то мума.
Смело яс на стола са упъвам,
зейвам яку и тогас
иззад паравана,ДОКТУР страшин изпълзе
и виднага мен ми причирне.
Ич не помня ко съм прайл,
осъзнах са Ф къщи и якиту съм там забрайл,
ся отдоле некой ми звъни,
ма ма нема Ф къщи – да нимъ издавати и Ви!
BLACKJ
30.01.2012ГОД.