Цитат: "Прошката и Любовта. И между тях е застанала гордостта ти. Тя е онази невидима сила, която пречи да се слееш с Любовта и Прошката – небесна прегръдка са те за душата ти, птици, които могат да ти покажат най-нежния и истински полет. Не можеш да полетиш, ако ти тежат оковите на омразата, злопаметството, на невъзможността да приемеш обидата и болката, получени от удара на думи, лъжи и предателства. Прошката е път към Любовта. Ако не успееш да го извървиш, ще се удавиш в разрушителните стихии на гордостта, която те кара да мислиш, че си по-добър от другия и да забравяш, че всеки човек носи в себе си от божествената светлина. Безкрайна трябва да е твоята прошка, защото тя е доказателство, че обичаш не на думи, а с дела и в действителност. Прости. Така превъзмогваш гордостта си и се докосваш до смирението, без което не можеш да постигнеш Любовта, да търсиш духовно израстване и съвършенство. Смирението е първото стъпало, на което трябва да стъпиш и тогава ще ти бъде лесно да кажеш „прости ми”, да подадеш ръка и да продължиш пътя си с онзи, който те е оскърбил. Прошката и Любовта са мир – за душата ти, за две души, които са се наранили, дори за народи, които воюват. Силата на прошката е в силата на Любовта и тя е завладяваща, пречистваща и нежна като дихание на цвете, целунато от първата роса – следи от щастлива сълза. Защо плачеш? Защото обичам. Защото простих. В себе си поглеждам и те виждам, Любов. Прегърнала си всички и ни изпращаш усмивката на Прошката. Прощавай. Простено ти е.
Дълъг път, болезнен и неравен, но възможен. Любовта и прошката са свобода и полет. Колко птици над нас...С тези размисли искам прошка от едно общество, което ме отхвърля, защото съм различна – не мога да ходя. Простете ми всички, които обвинявам, че ме изправяте не само пред пред архитектурни бариери..., препъвам се в погледите ви. Простете ми за бунта и за осъждането. Майко, след смъртта на татко ми посочи инвалидния дом и не остана до мен. Осъждах те и не те разбирах. Прости ми. На мъжа, който в онези драматични за мен дни, ми каза:” Няма да живееш в такъв дом, защото те обичам и ще бъда до теб...”и който е мой съпруг вече 13 г., искам прошка. За всяка обида, каприз, лош тон, невъзможност да отговоря на силната му любов. Прости ми. На приятелите, които ме забравиха или предадоха – простете, защото ви осъждах в сърцето си. Но само Един ще съди и прощава истински...ГОСПОДИ, прости ми, защото те разпъвах отново на Кръста с всеки мой грях. ПРОСТИ МИ."
Простено да е. Искам прошка от администратора и модераторите на този форум, в който две седмици писах и ще продължавам да пиша, ако писането ми е било не дотам по нормалата. Нека ми простят тези, които си мислят, че трябва да ми простят. Нека ми простят поне днес. От утре нататък ще чакаме деня за следващата прошка. Приятен ден.
