Баба Марта е!Белият конец в мартеницата е за дълъг живот, а червеният - за здраве и сила Днес отбелязваме Баба Марта, един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция, най-вероятно езически.
На този празник всеки подарява на близките си специален амулет - мартеница, за здраве и сила през следващата година.
Мартениците се изработват само за 1 март, когато според българския народ започва новата стопанска година.
На 1 март хора, дървета, животни се закичват за здраве и успех с мартеници, направени в бял и червен цвят.
Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение.
Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, лястовичка, кукувица или цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял.
В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено. Този цвят според народното поверие има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество.
Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. Останало е поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите.
В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта.
В Троянско на 1 март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, по рогата на добитъка.
В Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червени горни дрехи.
Оттук идва и народната представа, че Баба Марта спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.
Червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на децата, са връзвали червен конец.
Освен обща европейска съдба българите и румънците споделят и обичая на 1 март да се закичват с мартеница - както я наричаме у нас, а в Румъния - марцишор.
Румънската Баба Марта - Баба Докия, е страшна и много люта стара жена. Легендата разказва, че тя имала заварена дъщеря, която мразела.
Момък на име Марцишор избавил девойката от злата й мащеха, която била превърната в камък.
На север от Дунава марцишор - умалително от месец март, носят само девойките и жените като знак за настъпването на пролетта.
Освен марцишор на 1 март мъжете в Румъния подаряват на своите дами и цветя, най-вече кокичета.
Традиция и в двете държави е в края на месеца мартениците да се свалят и окичват на цъфнали дръвчета, а желанието, намислено тогава, задължително се сбъдва.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3649391
ЛОРД! 
