Господа управляващи, защитете паметта на АпостолаСръбските власти забраниха традиционното честване на годишнината от гибелта на Васил Левски в Босилеград (Западните български покрайнини), което беше предвидено за петък, 18 февруари 2011 г.
Да коментираш подобно низко и долно поведение от страна на сърбите е трудно. Трудно е, защото гневът става водещ, мисълта става послушник на емоцията и ти идва да запсуваш наред. Не само сърбите. Управниците ни също, защото засега няма и помен от реакция срещу това действие. Къде сте, господа управляващи? Къде е властта? Искаме адекватна реакция. Как е възможно това...
Докога ще наричаме сърбите братя, колко сме изпатили от тях и тяхната политика...
Господа управляващи, длъжни сте! Пред Дякона, пред историята... пред вас и всички нас. Не позволявайте тази светла личност да бъде цапана от политически брътвежи на полуадекватни личности.
Ако не последва реакция, това ще е поредното доказателство за хаоса в държавата, който обгръща националната ни памет и достойнство. Вече сякаш не знаем какво значат те. Не сме способни нито да се огледаме за тях, нито да ги потърсим
Васил Левски е живял, страдал и умрял в името на една чиста кауза, в името на една бленувана свята република, в която да няма разделения, да няма роби и всички да живеят свободни под опеката на общ закон. Всичко това днес се погазва. От наши и чужди. Всичко това са само красиви стихове, с които тук таме се запълват учебниците по история.
Господа, държавници вчерашни, днешни и утрешни - какво прави портретът на Апостола в кабинетите ви? Какво означава той за вас? Принадлежност към обща история, идол, национален герой или просто поза... Спрете да позирате пред лика му, а защитете паметта му.
Защото в такива ситуации, като тази със сърбите "врагът" не е външен. Врагът, това сме самите ние и винаги е било така. Врагът е безволието, безтегловността и липсата на ясна позиция. Време е да бъдете мъже и да браните своята нация и история. Спрете да се криете зад портрета на Апостола и популизма на изкривените слова на революционизма. Стига!
В събота всички вие ще се стечете пред паметника на Дякона. Ще присъствате на поредната официална церемония. Ще поднесете цветя и венци. Не от чувство, а по задължение...
Тази годишнина идва всеки път, за да събуди и извика вълнуващи чувства на всенародна почит и признание, на преклонение пред името и делото на Васил Левски. На възторг от неговите подвизи и жизнената му, пропита с дълбок революционен демократизъм идеология.
Но това така и не се случва. Васил Левски не е дата. Той е съзнание, той е почит, той е нашето минало, нашата история. За малцина и начин на идеология и живот.
138 години след гибелта му, обаче лицето на България е все още чуждо на образа, който е живял в съзнанието на Апостола. Далеч сме от това, което е представлявал Левски. Той е обичал народа си, без да мрази другите.
Левски умрял с думите: "Помнете ме като йеродякон Игнатий!". Направил го, за да изпълни една друга заповед - най-голямата, която покрива много грехове: "Любовта". Не към себе си, или към близките си, а към цяла България...
"Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знае", пророчески белязал бъдещето си Дякона.
Уви, всеки знае къде е "гробът" на Левски, но никой в държавата не брани паметта му.
Всеки българин трябва да осъзнава колко длъжен е пред Васил Левски и героите на неговото време. Длъжен е, за да не прашасват техните истории в старите книги. Длъжен е, за да не се превръща смъртта му само в героичен кървав ред от историята ни. Длъжен е, за да възкръснат словата и чистите му идеи.
Господа управляващи, защитете светлата памет на Дякона.
Нека почетем Апостола...
автор: Ивайло Кючуков
http://viewpoint.actualno.com/news_336132.html