БЪЛГАРИЯ ЗАВИНАГИ !!!

[КОШМАР]

Мао, не знам въз основа на какво е част от поста ти, в който цинизма преобладава. Не мисля да ставам подробна и едва ли е необходимо. Аз се надявам, че всеки пуснал нещо точно в тази тема, живее с мисълта за България. Сигурно съм сериозна, НО: ти си го изпроси сам.

[mao11]

Не мисля да ставам подробна и едва ли е необходимо. Аз се надявам, че всеки пуснал нещо точно в тази тема, живее с мисълта за България.

Аз съм си аз и не ми пука за мнението на много от присъстващите, така съм приценил щом съм го написал .

[mao11]

А тия гайди, а ги чуя,а се замисля за кукери, за орфей, за траки
Велика нация са били

[Lord]

Господа управляващи, защитете паметта на Апостола

Сръбските власти забраниха традиционното честване на годишнината от гибелта на Васил Левски в Босилеград (Западните български покрайнини), което беше предвидено за петък, 18 февруари 2011 г.

Да коментираш подобно низко и долно поведение от страна на сърбите е трудно. Трудно е, защото гневът става водещ, мисълта става послушник на емоцията и ти идва да запсуваш наред. Не само сърбите. Управниците ни също, защото засега няма и помен от реакция срещу това действие. Къде сте, господа управляващи? Къде е властта? Искаме адекватна реакция. Как е възможно това...

Докога ще наричаме сърбите братя, колко сме изпатили от тях и тяхната политика...

Господа управляващи, длъжни сте! Пред Дякона, пред историята... пред вас и всички нас. Не позволявайте тази светла личност да бъде цапана от политически брътвежи на полуадекватни личности.

Ако не последва реакция, това ще е поредното доказателство за хаоса в държавата, който обгръща националната ни памет и достойнство. Вече сякаш не знаем какво значат те. Не сме способни нито да се огледаме за тях, нито да ги потърсим

Васил Левски е живял, страдал и умрял в името на една чиста кауза, в името на една бленувана свята република, в която да няма разделения, да няма роби и всички да живеят свободни под опеката на общ закон. Всичко това днес се погазва. От наши и чужди. Всичко това са само красиви стихове, с които тук таме се запълват учебниците по история.

Господа, държавници вчерашни, днешни и утрешни - какво прави портретът на Апостола в кабинетите ви? Какво означава той за вас? Принадлежност към обща история, идол, национален герой или просто поза... Спрете да позирате пред лика му, а защитете паметта му.

Защото в такива ситуации, като тази със сърбите "врагът" не е външен. Врагът, това сме самите ние и винаги е било така. Врагът е безволието, безтегловността и липсата на ясна позиция. Време е да бъдете мъже и да браните своята нация и история. Спрете да се криете зад портрета на Апостола и популизма на изкривените слова на революционизма. Стига!

В събота всички вие ще се стечете пред паметника на Дякона. Ще присъствате на поредната официална церемония. Ще поднесете цветя и венци. Не от чувство, а по задължение...

Тази годишнина идва всеки път, за да събуди и извика вълнуващи чувства на всенародна почит и признание, на преклонение пред името и делото на Васил Левски. На възторг от неговите подвизи и жизнената му, пропита с дълбок революционен демократизъм идеология.

Но това така и не се случва. Васил Левски не е дата. Той е съзнание, той е почит, той е нашето минало, нашата история. За малцина и начин на идеология и живот.

138 години след гибелта му, обаче лицето на България е все още чуждо на образа, който е живял в съзнанието на Апостола. Далеч сме от това, което е представлявал Левски. Той е обичал народа си, без да мрази другите.

Левски умрял с думите: "Помнете ме като йеродякон Игнатий!". Направил го, за да изпълни една друга заповед - най-голямата, която покрива много грехове: "Любовта". Не към себе си, или към близките си, а към цяла България...

"Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знае", пророчески белязал бъдещето си Дякона.

Уви, всеки знае къде е "гробът" на Левски, но никой в държавата не брани паметта му.

Всеки българин трябва да осъзнава колко длъжен е пред Васил Левски и героите на неговото време. Длъжен е, за да не прашасват техните истории в старите книги. Длъжен е, за да не се превръща смъртта му само в героичен кървав ред от историята ни. Длъжен е, за да възкръснат словата и чистите му идеи.

Господа управляващи, защитете светлата памет на Дякона.

Нека почетем Апостола...

автор: Ивайло Кючуков

http://viewpoint.actualno.com/news_336132.html

[mao11]

стига ве
не е възмжно
тотална сръбска тъпня
ама че ние сме шувинисти то тия сърбите са ебти ккухете пърчета
та то ЛЕГИЯТА НА РАКОВСКИ С ВАСИЛЯ ДЯКОНА КА ТО БАЙРАКТАР се е БОРИЛ ЗА ТЯХНАТА СВОБОА
с извинение тътка им майна и на сърби и на румънци
в румънската история пише че първата им столица е Добрич
а де

[avitohol]

Дори и България си има море. Ой, Сърбийо, какво дочака, извиква герой от сръбски много гледан телевизионен сериал.

Сърбите никога не сме имали сериозен излаз на море, дори в Средновековието, дори по времето, когато силата на Сърбия е в зенита си по времето на митичния цар Душан. На ако знаехме повече за това, щяхме повече да уважаваме България, пише Радослав Петкович в сръбския вестник „Блиц“.

Не знаем нищо за българската история, но идеята ни е, че те са глупави и примитивни, диваци. Както и те за нас, да не се лъжем, пише по-нататък в материала.

Да кажеш на някой сърбин, че през по-голямата част от Средновековието българската държава е играла на Балканите по-значима роля от Сърбия, е равно на национално предателство, но е (не)приятен факт.

Българите са имали две царства – сърбите един цар, българите са воювали с унгарците за Белград – този град сръбските владетели крал Драгутин и деспот Стефан са получили от унгарския крал като негови васали за доживотно ползване.

Такива са били времената. Каквито и онези, когато учихме за Самуил, уж македонския цар. Изглежда византийците не са знаели срещу кого воюват, защото нарекли победителя над Самуил Българоубиец.


Освен кръвта и кръвопролитията имаме и изкуство, ръкописи и фрески, с които и ние, и българите се гордеем. Двамата големи писатели от сръбската средновековна литература, за които учи всеки студент – Григорий Цамблак и Константин Философ, са българи, пише по-нататък в материала.

А и свети Сава неслучайно е починал във Велико Търново – средновековната столица на славянската и православната култура.

За малко да забравя, пише авторът на материала. Кирилицата се е появила някъде около Х век /всъщност 9 век - бел.ред/ в Преслав, културната столица на Първото българско царство, наречена така в чест на свети Кирил, създал глаголицата. Два века по-късно тя преминава в Сърбия, по-късно и в Русия, след това и по-нататък, пише в публикацията в „Блиц“.

[mao11]

Хахаха
това ми хареса
за сърбойниците

[КОШМАР]

Когато ставаме мъже…

АПОСТОЛЕ????

Автор: Пламен Петров фев 18, 2011

Като наближи 19-ти февруари -- и всички се сещат за Васил Левски. И аз съм писал за Апостола на свободата точно на датата от неговото обесване. Но това не е единственият ден, в който не ми дават мира едни сини очи вперени някъде в далечината…

Днес си спомних за едно мое почти детско (написано е в ранния ми пубертет) и доста наивно стихче. Повечето ми стихоплетства от ония години наистина сега са ми смешни и наивни. Но точно това прави изключение:

КОГАТО СТАВАМЕ МЪЖЕ

Да помниме ония -

посичани със сабя,

измъчвани със огън

и бесени с въже -

когато, още млади,

с бради, едва наболи,

и ние неусетно

ставаме мъже!

Апостолите са точно затова -- да не ни дават мира. А ние сме малък народ -- и може би затова Апостолът ни е само един. Но предостатъчен…

Мисля си, че този народ ще го има -- дотогава, докато сините очи на Левски продължават да не ни дават мира и да човъркат робските ни душички. Ако това престане -- и нас няма да ни има вече!

Или поне вече няма да сме народ, а само поданици…

Докато помним Левски -- и тези като него -- надежда още има!

[Lord]

За мекеретата и завета на Апостола

Има такава еретична мисъл - не просто Левски е бил гений, просто българите за 138 години просто нищо не са променили покрай себе си. Същите са си - нищо, че карат кола и се возят на самолет и говорят с мобилни телефони. Четете писмото на Левски, предсмъртното, ами то, байовци, сякаш е писано за днес, 2011-а. Писмото започва именно с обръщението "Байовци". В него има хем уважение, хем тънко пренебрежение към по-старите, към тези, от които е зависело и зависи всичко. Сто години по-късно още не можем да разберем, че патриархалността е слабокултурие и всички велики дела в историята на България са правени от хора на по 20 години. Е, днес няма такива хора, защото умовете и сърцата на 20-годишните просто са отлетели на Запад, на по-топло. Байовците останаха да мърморят и да имитират държава, но сякаш не забелязват, че всяко тяхно погребение е свързано със самолетен билет. Левски казва: "не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва..." Преди 20 години едни мекушави опозиционери на комунизма си помислиха, че са спечелили с малко, но завинаги Днес става ясно, че свободата трябва да се печели всеки ден. Българите не искат да разберат - те си мислят, че едно априлско въстание стига. На всеки 200 години по едно и така ще си осигурим напредъка. Тъпи български глави - човекът го е казал - работата с освобождението започва, тя не свършва там. Всеки ден човек трябва да се освобождава от нещо - огледайте се, та няма ли от какво?! Левски казва: "Ако допуснете утре, когато сте вече свободни, да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана..." Присмех и силен задавящ смях напира в гърлото на всеки един, който може да мисли на български. Написана е черно на бяло днешната ситуация и идеята за всичките мекерета на света и онези, които ни грабят. Връщане под сянката на султана ни очаква, ако с това се примирите, казва Васил Иванов Кунчев и ни плаши с ясновидството си. Няма такава врачка, която така тънко и точно да познае какво ще е след 138 години (годината на писане на писмото е 1873-та). Няма - и то не защото Левски вижда бъдещето, а защото си познава стоката. Апостола казва: "Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка..." Най-тъжната черта на българина е страхът и желанието да уредиш децата си Заради тази цел, без Левски да го упоменава изрично, дори и тези, които са уредили децата си с апартаменти и тенекиени играчки, продължават да въздигат хората, които държат парите, и да ги гледат като слънце пред очите си. Подмазването на силния, липсата на бунт при ясни параметри на несправедливостта, желанието да спиш, докато вън крещи някой от болка и ярост - това нещо иска да ви каже Апостола. И настоява да им потърсите сметка?! Боже мой, никога, йок, казва българинът. Дори когато става дума за неговите, изкараните с пот и кръв благини. Даваме им всичко - дори и свободата си - само да ни оставят на мира да си гледаме децата и да си пием ракията. Не щем сметка - каквото похарчите - халал да ви е... Нека тези, които цитират удобно Левски, да знаят как той е насаждал политически некоректна омраза с думите "смърт, смърт и пак смърт...". Такава тройна смърт заслужават "злоупотребяващи с народни пари, ...които петнят името на отечеството ни, ...тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си...". Ха-ха, днес е некоректно политически дори да си помислиш нещо лошо за хапещите краката ти помияри, та камо ли да кажеш три пъти смърт за някой, който се отметва от думите си?! О, прекрасни Левски, ела да ни видиш днес. И ето ви поантата на Апостола: "За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е смърт, смърт и пак смърт...". Това е, което е искал да ни каже Левски, "надявайки се, че ще доведете борбата до край". Предсмъртното му писмо завършва с две феноменални епиграми, които българите никога не приеха на сериозно, но лицемерно цитират. Едната е "Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби". Пророк ли е бил, жив човек ли е бил, или просто ние сме си същите от ХVIII век насам?!!! Последният удар върху тоталното българско автолицемерие е писаната милиони пъти реплика на Левски "Времето е в нас и ние сме във времето...". Така погледната тази част от посланието е малко разочароваща. Но за тези, които не са чели продължението, ето го: "Времето е в нас и ние сме във времето - то нас обръща и ние него обръщаме". Втората част някак е пазена от очите на българчетата по учебниците. Това, което нас ни обръща и това, което ние трябва да обърнем - това е частта, която няма как да се хареса на нито един управник и строй след Левски насам. Замислете се как времето нас ни обръща и меси. И как ние него - не. От страх или мързел ние него някак си сме забравили да го обръщаме. Затова и трудно се диша.

събота, 19 февруари 2011
Мартин Карбовски

http://www.standartnews.com/comments/de ... 0%BB%D0%B0

[Валентина]

Днес е денят на смъртта на един велик българин. Днес е и денят, в който моето училище отбелязва годишнина от смъртта на патрона си, Васил Левски. Разбира се с подобаваща тържественост, ритуали, общоградско "тържество", присъствие на кмета на града ни, представители на Общинския съвет, лидери на Партии, правителствени и неправителствени организации.
Както обикновено на този ден дори и времето "оплаква" Апостола. Дъжд, ситен, проникващ навсякъде, мокрещ до кости. И всички, "първи" хора, дошли да си правят PR в този ден, водят със себе си и по един "асистент", разперил над главите им огромен чадър.
Гледайки ги... аз прехвърлях погледа си ту към тях, ту към учениците, застанали "мирно" на пост пред паметника, други ученици, които са знаменосци, или асистенти на знаменната група. Облекли красивите униформи, стоящи "мирно" под дъжда, без чадъри или дъждобрани, отдавайки почит на великия българин, не смеейки да мръднат, за да не нарушат величието на мига.
И си мисля точно тези деца какъв урок по родолюбие дадоха на всички присъстващи и най вече на добре "защитилите" се от дъжда наши избраници. Но... имаше ли кой да оцени този урок...
И все пак... Докато ги има тези деца, ще има и България!