Затишие, я!

Няма ли да падне тоя сняг вече, че душата ми излезе от строителния фитнес!

Та да си седна пред компа, за да си комуникирам с вас!
Какви ти промоции, какви ти подаръци, какви ти 5 лв. ...

Изобщо не се занимавам с таквизи работи аз!

Много съм щастлива, че децата вече пораснаха, та спрях да се правя на Дядо...ъъъ...Баба... / ааа, това още НЕ!!!/, абе - на Мери Кримас!

Че то бяха едни подаръци под елхата, лакомства, чудесии... Всяка година се чудех какво на кого да туря под елхата.

Слава Богу, от година - две, се спрях! Сега им бутам по една банкнота в пликче плюс един гоооляяям шоколад /та да се сетят да ни почерпят и нас с баща им!

/ и тЕ това е! Честита ви Коледа, мили деца!

Родих се, ви казвам!
Е, ако изпадне някой лев артък /дето моичкия не го е превърнал в тухли, вар или цимент!

/ може да им бутна по нещо символично под елхата...

Все пак, незабравим е блясъка в детските очи /Божке, кога пораснаха тия дечоря!

/ при вида на подаръчето, нали!?
"ЛИДЪЛ" ли?!

И с пистолет в челото не могат да ме закарат там! Мааалииии, че грозна картинка беше по телевизията...

За евтини банани щяха да се изтрепят! Абе, какви хора сме ние, а?!
