@Polix
Само за протокола (искам да подчертая, че не акцентирам върху това, просто го отбелязвам), ЗМВР
дава право на държавните служители да участват в ЮЛ с нестопанска цел, определени за осъществяване на общественополезна дейност, и да работят по трудово правоотношение или по граждански договор за осъществяване на научна или преподавателска дейност.
Това, че не можели в събота и неделя да излязат извън населеното място без да се обадят предварително, за пръв път го чувам. Има частен случай в ЗЗКИ за излизането извън пределите на държавата - не знам дали пък него не визираш. Знам със сигурност, че този частен случай за мен не важи, защото не отговарям на условията.
"Привилегия" и "компенсация" са много хлъзгави понятия и позволяват широко тълкуване. Служителите на МВР винаги ще твърдят, че тези законови разпоредби (това е най-неутралното и същевременно най-коректното название, което успях да измисля) са компенсации, защото това е в техен интерес и тази позиция е напълно нормална. По същия начин съдиите и прокурорите широко тълкуват "независимостта на съдебната власт".
Същевременно широката публика е по-склонна да тълкува тези законови разпоредби като привилегии, тъй като те са неща, от които могат да се възползват само служителите на МВР (и МО, но нека не ги намесваме).
Имаме и един друг проблем. Действащите в момента компенсации могат да бъдат сравнително лесно да бъдат остойностени в пари. Ограничените права на служителите на МВР обаче не могат да бъдат остойностени.
На каква парична стойност е например загубеното право да се участва в търговско дружество? Най-коректният отговорът е "Някъде между -
∞ и +
∞", защото едно търговско дружество може една година да има огромна загуба, а на следващата - огромна печалба, а третата година да е на нула. На каква парична стойност е загубеното право да се работи на граждански договор? - Между 0 и +
∞, защото ако имаш договор, имаш и доход; ако нямаш договор, нямаш доход, но нямаш и загуба. На каква парична стойност е загубеното право на ефективна стачка? Никой не знае и и да иска да узнае, няма как да се изчисли.
Следователно, като поставим на везните загубените права и получените компенсации, от едната страна имаме нещо с ясно очертания и тежест, а от другата - една аморфна маса, която в очите на служителите на МВР е достатъчно тежка, за да уравновесява везните, а в очите на публиката е "въздух под налягане", защото, както много добре знаем, никога не осъзнаваш напълно колко ценно е нещо, докато не го загубиш. И поради това виждането на масовия гражданин е, че везните са наклонени до голяма степен към коменсациите. Оттук следва и използването на понятието "привилегия" наместо "компенсация".
Всичко това може да се види в статията на обикновения гражданин Петров:
Но протестите, провокирани от справедливата идея държавните служители да си плащат здравните вноски както всички останали граждани, изискват да се направи преглед на привилегиите за тези служители. Защото са смешни доводите им, че ги заслужават, понеже им били ограничени гражданските права.
....
Единоначалието, излишната секретност, ограниченията за придвижване и на свободата като цяло, забраната да стачкуват. Бяха добавени и нови - като забраната да участват по какъвто и да е начин в политическия живот, ..... Правило дори в демократичния свят е на тези хора да се дават някакви привилегии. На тях се разчита и за сигурност, и да помогнат при произшествие, криза, проблем, престъпление, пожар...
Но всяка претенция трябва да има мярка. А ако се сложат накуп всички дадени официално и с различни нормативни актове привилегии, трябва да им стане малко неудобно от останалите хора.
Тъй като в законодателния орган заседават хора, които (поне на теория) разбират повече по всички въпроси в държавата, отколкото разбира широката публика, тези хора са решили, че наистина загубените права е справедливо да бъдат обезщетени с този обем компенсации, който в момента действа.
Докато икономиката е в растеж и хората като цяло са доволни (особено тези, чийто глас се чува), на мнозинството от тях не им пука какви компенсации взимат служителите на МВР за отнетите им права. Е, има и спорадични случаи на мрънкане, но никой не им обръща внимание. Когато обаче положението се смарангяса, и правителството казва "Нямаме пари да ви платим по договорите, които сме сключили с вас. Нямаме пари за бедните, за болните, за пенсиите на вашите майки и бащи", те (широката публика) на свой ред казват: "Е да ви е*а майката, тия ги разправяйте на старата ми шапка. Имате пари, и то много. Ето ги там - в ЗМВР."
Натискът се засилва и засилва. Следва паника, министър-председателят попада между чука на министъра на финансите (когото обстоятелствата пращат в лагера на широката публика) и наковалните на секторните министри, всеки от които иска да защити собствените си подчинени. Това е обяснимо, защото всеки министър желае да е харесван от подчинените си, тъй като знае, че ако го мразят, ще му подливат вода отвсякъде и кариерата му като министър ще се сгромоляса с гръм и трясък.
Разбира се, желанието на министъра да бъде харесван не води автоматично до това да е реално харесван. Справка - Цветанов.
Та колкото и да бъде плют Цветанов по форумите, аз съм сигурен, че той всъщност прави всичко по силите си, за да запази компенсациите в настоящия им обем, дори и това да доведе до вдигане на данъците на 5 млн. български данъкоплатци.
Относно предложенията ти за напълване на хазната:
- намаляване на лихвите на банките най -вече за бизнеса, за да може да се спасят работещите предприятия и фирми; - това няма как да стане по законов начин, тъй като банките са абсолютно свободни да определят тази част от договорните си взаимоотношения със своите клиенти. Единственият начин е правителството да го удари на молба. Банкерите обаче по принцип са алчни хора (м/у другото това е и причината за кризата, друга причина няма) и вероятността да се навият да се вслушат в такава молба според мен клони към 0,000000000001%.
-да се спре износа на капитали зад граница, на резервите на банките зад граница - за спасение на собствените им държави; - това също няма как да стане, защото подписвайки договора си за присъединяване към Европесйкия съюз, България е обещала и гарантирала да спазва четирите свободи на движение в ЕС - свободите на движение на работна ръка, стоки, услуги и капитали.
-д се даде възможност на всички чужденци и европейци да могат да плащат здравни осигуровки ,защото такава не им се дава ,а това са доста пропуснати ползи за държавата; - тази сфера не ми е особено ясна, но доколкото са ми известни принципите, всеки нает в България работник (без оглед дали е българин или чужденец) плаща тези вноски, като те му се удържат при източника на дохода, т.е. работодателят ги плаща на държавния бюджет от името на работника.
- да се проверяват не само българските, а и чуждестранните фирми дали пращат здравни и социални осигуровки на наетите от тях лица; - то и само българските да се проверят пак ще е достатъчно.
-да се спре професията "безработен" и "социално слаб" за определени групи,защото ако им сметнем златото по тях и цените на мобилните им телефони лошо ще ни стане; - това е въпрос на контрол, който в цялата българска държавна машина (вкл. в МВР) е на отчайващо трагично ниво, но причината за това е предимно манталитетна и не може да се промени за 2 или 3 години, т.е. може още 2 или 3 кризи да изкараме преди качеството на контрола да се повиши. Личното ми усещане е, че никога няма да се повиши особено.
-да се дадат бонуси на лоялните фирми и граждани; - какви? Сега нали целта е да се повишат приходи и да се съкратят разходи? Как раздаването на бонуси ще обслужи постигането на тази цел?
- да се осигури на 100% събираемостта не само на глобите по кат , а и издадените от други служби в МВР на българи и чужденци; - виж по-горе какво писах за "професията безработен". Същото важи и тук.
- да се създаде реален механизъм за търсене на вземанията от лицата дори когато те са се установили да живеят в чужбина,както много държави правят това у нас. - хубаво, ама защо споменаваш само чужбина?
За тези, които са имали търпение да прочетат цялото това нещо. БЛАГОДАРЯ!