http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2471371
Модератори: ribaflic, Lord, Raptor, osata



Удрят полицаи, как да не се страхуват свидетелите
Единият от нападателите - Росен Ефремов, се предаде на полицията преди няколко дни.
"До този ден с приятелката ми не бяхме ходили в кафене "Дежа вю". Знаехме, че е ново, и решихме да седнем там. Когато влязохме вътре, беше около 16,45 ч. Имаше само една компания. Разпознах хората, те мен също. Бяха пияни. Попречиха ми да изляза от заведението, но за щастие успях да изкарам поне приятелката си. След това Йордан Харалампиев-Данчо Секирата и Росен Ефремов ме нападнаха.
Ако кажа, че не съм се уплашил, ще излъжа. Всички сме хора. Спомням си как ме удряха с юмруци. Когато все пак се измъкнах, се обадих на полицията. Веднага пристигна патрул на мястото, но Данчо и Ефремов вече бяха избягали", разказва Димитров.
Той е завършил школата в Симеоново през 2002 г. Веднага след това е приет да работи в звеното за борба с организираната престъпност в Перник. По негово разследване групата на Росен Ефремов е обвинена в разпространение на наркотици, а самият тартор задържан.
От няколко месеца обаче Димитров е сменил амплоато си. Вместо наркогрупи и други банди разследва престъпления с еврофондовете в дирекция "Противодействие на общата престъпност" в столицата.
"Водил съм работата по двете групи, разпространяващи дрога в Перник - на Райко Кръвта и на Росен Ефремов. Установяването на дейността им бе лесно, защото в града всичко е на ниво обществена тайна. Доказването обаче беше трудно и ще става още по-трудно. Причината е, че всеки свидетел, който е дал показания, се е доверил, че впоследствие ще бъде защитен от полицията. След като се стига обаче до нанасяне на побои над служител на МВР, свидетелят се пита в състояние ли сме да го защитим. Следователно няма да има самопризнания, няма да има доказателства и съответно има присъди", смята Димитров. Той съжалява, че се е прочул не с работата си, а като "бития полицай".
Няколко дни след инцидента в Перник Росен Ефремов се предаде сам в полицията. Той се появи без адвокат в сградата на 1-о РПУ минути преди да започне поредното заседание по делото за наркотици срещу него.
Дилърът бе задържан през 2007 г. като тартор на група, която разпространява дрога в центъра на Перник. Антимафиотите го спипаха заедно с още 6-има души, но петима от тях сключиха споразумения с прокуратурата и сега са на свобода. Това не направиха само Ефремов и Пламен Чолев, който е обявен за общодържавно издирване. На разпитите по време на последния процес свидетелите страдаха от амнезия. Всички се отрекоха от показанията си.
"Това е нормална реакция. Когато организираната престъпност може да ти запали колата, да изнасили жена ти и да те застреля, няма какво да те накара да кажеш истината. Отричането на показанията е защитна реакция. Не ме е страх от Ефремов и Данчо, но ме свариха неподготвен", твърди Димитров.
Преди побоя в Перник той не е получавал директни заплахи. Дочувал обаче задочно, че може да му се случи нещо. Притеснил се, когато разбрал, че е подпалена колата на бившия шеф на БОП Роберт Петров.
"Първата ми мисъл бе, че е свързано с работата ни по организираната престъпност на наркогрупите. Знаех, че заедно с хората, с които сме разследвали двете банди в града, сме в опасност" разказва Димитров.
Според него наглото поведение на престъпниците се дължи на липсата на респект към институциите. Росен Ефремов например се чувствал безнаказан. Въпреки че много пъти е регистриран за различни тежки престъпления, той нямал ефективни присъди. Бил наказван 5 пъти условно. Същата била ситуацията и с авера му Данчо Секирата, който все още се издирва от полицията.
"От 7 г. съм в системата на МВР, много неща се промениха през това време. Бях приятно изненадан от реакцията на полицията. Веднага след като ми нанесоха побоя, бях откаран в МВР болница, обърнаха ми много сериозно внимание. Всичко това бе по заповед на генералния секретар Калин Георгиев.
Истината е, че когато си пострадал, те интересува как ще ти помогнат на момента. Реакцията на МВР беше перфектна. Това ми направи силно впечатление, защото преди съм имал и доста разочарования от системата", допълва пернишкият антимафиот.
Огорчение у него предизвиква това, че е положил много усилия да работи срещу организираната престъпност, а накрая присъдите на задържаните по никакъв начин не съответствали на тежестта на престъплението, извършено от тях. Почувствал се обиден и от факта, че заради работата му срещу наркогрупите в Перник бил награден, а след това наказан за същото.
Обвинението, което може да бъде повдигнато срещу Росен Ефремов и Йордан Харалампиев за нападението над Димитров, е хулиганство в условията на опасен рецидив, твърдят юристи. Причината е, че антимафиотът не е бил на работа по време на инцидента. Наказанието по закон е до 6 г. затвор. В момента случаят все още е на фаза досъдебно производство.
Росен Ефремов и Данчо Секирата са известни като изключително жестоки и брутални. Двамата са замесени в отвличането на старозагорския наркодилър Олег Делев. Той бе намерен полумъртъв в канавка на 13 март 2003 г. на пътя между с. Ноевци и Перник. Похитителите го закарали в къща в с. Габров дол, където го изнасилили, отрязали едното му ухо, в другото забили шиш. Боли го с шишове и вилици по слабините. Горили гърба му с ютия и фасове от цигари.
След продължителен процес в брезнишкия съд обаче Росен Ефремов и Данчо Секирата бяха оправдани.


Търсим следи с прах като Шерлок Холмс
Местим колегите, щом започнат да сънуват жертви, казва Иво Спиридонов
Иво Спиридонов минава за топченгето в Столичната дирекция на вътрешните работи. Според колежките му 42-годишният полицай имал прилика с холивудския актьор Джордж Клуни, известен като д-р Рос от "Спешно отделение". След 13 години в убийствата няма нито един черен косъм по главата си. Преди месец той наследи шефа на СДВР Валери Йорданов на поста началник на "Криминална полиция" в столичната дирекция. Горд е със семейството си, желязната психика и зодията - Скорпион.
- Г-н Спиридонов, харесва ли ви да ви сравняват с Джордж Клуни? Чувствате ли се като артист?
- Не намирам прилика, не знам защо се говори, че съм д-р Рос! И изобщо не се чувствам артист.
- Някога не сте ли играли роля при изпълнение на служебните задължения?
- Много пъти. Всъщност при разговорите със заподозрени доста често всичко е роля.
- В какво се превъплъщавате - в доброто или в лошото ченге?
- Чак да се превъплъщавам! Зависи от случая, и двете роли съм играл.
- Изживявате ли се като лекар за престъпниците, за убийците?
- Няма как да излекуваш такъв човек.
- Освен да си признае?
- Може и да не си признае, има и такива случаи. Но в практиката ми повечето са признавали. В други знаем, че това е извършителят, но не можем да го докажем.
- Как пробивате при разпитите?
- Трябва да усетят, че има сериозни доказателства и са притиснати от тях.
- Кой ви е учител в криминалистиката?
- Нямам учител. За да станеш добър криминалист, трябва да си добър крадец. Това е, занаятът се краде, той не се предава от учител.
- От кой сте крали тогава?
- От всички добри в системата.
- Кои са те?
- Много са. Валери Йорданов, когато бяхме заедно в този сектор, Стоян Велчев, Иван Тенчев, Ботьо Ботев. Обикновено в тази сфера няма кой да седне да те учи как стават нещата. Трябва да си навлязъл донякъде в работата, за да преценяваш кое може да ти бъде от полза и кое не ти трябва изобщо. Никой няма да те учи от първия ден - гледаш и толкова.
- Да разбирам ли, че от всички сте взели най-доброто?
- Обикновено към това се стреми човек - да взима най-хубавото.
- Чувствате ли се реализиран в професията си?
- Да. От 1996 г. досега - 13 години, съм бил в отдел "Убийства", 8 години съм началник на този отдел. За мен това е било мечта и вече сбъдната.
- Минават ли убийствата за най-високото ниво на криминалистиката?
- Зависи от преценката на хората, които работят. За даден полицай може да е по-привлекателно да се занимава с кражби.
- Спите ли спокойно?
- Да.
- Не сънувате кошмари?
- Не.
- Броили ли сте някога колко трупове от убийства сте виждали? От статистика интересували ли сте се някога?
- Не, но например 30% от тези случаи да сме посещавали, защото много от тях са с известен извършител и не се занимаваме ние - това прави около 76 през 1996 г. Това са по принцип убийствата за София. Оттогава намаляват всяка година и за 2008 г. мисля, че бяха 23. Но за двумилионен град е нисък процент. По други европейски столици - например Прага - за 2008 г. убийствата са около 100, а е сравнително спокоен град.
- Как се свиква с гледката на убити?
- Не се свиква. Ако някой свикне, трябва да го преглеждат. И никой от колегите досега не е свикнал. Особено ако става дума за убийство на дете - това е най-тежко.
- Как се разтоварвате от нечовешките гледки?
- Разхождам се със семейството из парковете - Борисовата градина, Южния парк. Понеже имам малко дете, момиченце - Саня на 1 г. Имам и син Денислав на 14 г. Играя и футбол, любителски.
- Иска ли синът ви да става полицай?
- Не, за такива неща не си говорим. По принцип му е интересно, защото и той гледа филми по телевизията. Но трябва сам да прецени в коя област ще се насочи.
- Съпругата ви ще позволи ли втори полицай в семейството?
- Кой ще я пита нея!
- Синът ви разпитва ли ви какво ще стане, като гледате филм?
- Разпитва ме, да.
- И познавате ли?
- Не особено, на филм е много трудно да познаеш кой е извършителят, защото не дават фактите.
- Не е ли като математическа задача разкриването на убийство - имаш уликите, имаш начина на извършване?
- Особено по филмите няма такива неща. Те са направени да е интересно и не ти дават фактите, за да можеш да разсъждаваш по тях. Обикновено в началото на филма изсипват няколко факта, които, естествено, още от първия момент са решаващи и можеш да си направиш някакви заключения.
- Реалността различна ли е от филмите?
- Абсолютно различна - и по начина на работа, специално за България, ако говорим. По принцип в целия свят се работи по един и същ начин. Аз съм ходил на курсове и в САЩ, и в Унгария, и в Англия - абсолютно навсякъде се работи еднакво.
- Как?
- По едно убийство се подхожда еднакво - разпит на свидетели, експертиза и др. Разликата е в техниката и във възможностите на експертите. Ще ви кажа само, че куфарът за оглед на местопроизшествието на експертите в Англия струва 56 хил. паунда. А ако видите какво има в куфара на нашите експерти, ще се изсмеете. Колегите експерти работят с прах от времето на Шерлок Холмс. А в Англия огледът може да продължи със седмици. Там няма поемни лица, както тук т. нар. свидетели. Та колегите могат да си оглеждат жилището и да търсят следи от извършителя със седмици.
- Имате ли лампа, която след 5 или 15 дни показва, къде е имало кръв, въпреки че е изчистена?
- Това го имаме, но е рисковано да го използваш, защото унищожава биологичния материал. А кръв, сперма и т.н. може да се търси и по друг начин.
- Как ви търпи съпругата ви?
- Няма друг избор.
- Какво работи?
- Медицинска сестра във ВМА, но сега е по майчинство.
- Натоварвате ли я с проблемите от работата си?
- Старая се да не я натоварвам. Вкъщи изобщо не се говори по професионални теми, но телефоните звънят непрекъснато и, естествено, чува разговори с колеги и какво е станало.
- След 16 години отразява ли ви се тази работа?
- Надявам се, че не ми се е отразила. Но съм имал колеги в сектора, работят 3 месеца и ги преместваме, защото не издържат.
- Как разбирате, че не издържат?
- Като се оплачат, че сънуват огледите. Абсолютно не е добре човек да сънува жертвите на убийства.
- И досега нито веднъж не сте сънували жертва?
- Нямам такъв случай. Имали сме колеги добри оперативни работници, но ги местим на друго място единствено за тяхно добро. Ако човек рухне психически, нищо друго няма значение. Всичко е индивидуално - аз съм виждал и сварени, и печени, и разчленени жертви.
- Сега като шеф ще ходите ли пак на огледи?
- Да, при по-сериозни случаи ще ходя.
- Колко пушите на ден?
- По кутия, но ако се става през нощта - и повече.
- Каква ви е заплатата за ужасите, с които се сблъсквате?
- С извънредния труд получавам около 1500 лв. И друг път съм казвал - има огромен конфликт с това вдигане на заплатите, не само за този сектор, а за цялата полиция. Заплатата се влияе единствено ако някой положи извънреден труд. Началникът на сектор в Столична дирекция получава съвсем малко по-голяма заплата от началника на сектор в РПУ-то. Не казвам, че там е по-лесна работата или по-малко.
- Къде сте започнали работа?
- В IX РПУ в тежката група - убийства, грабежи, изнасилвания.
- Вкъщи разпитват ли ви?
- Да, но аз не казвам. Не трябва да се знаят някои неща. Най-малкото да не се товарят хората около теб.
Александра Никова


Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 2 госта