от cveteto » 21 Дек 2009, 23:59
Въпроси към Виолета Стоева
Не беше ли ти човека, който „заплю” Валентин Попов и Иван Савов?
Не ги ли нарече лъжци на 1 събрание на УС в София?
Тогава, когато си тръгна от УС и след много молби от моя страна и Кандев се върна. Тогава точно Попов и Савов с усмивка на личицата си ме попитаха къде си, защо си тръгнала.
Вили, Борислав Мазнев заяви ли, че има безспорни док. за това, че Попов е членувал в пол. Партия и ще ги предостави? Кой от двамата е лъжец, Попов или Мазнев?
Ще ме извиниш, че задавам въпроси и на теб, но когато беше ядосана за нещо на мен го изкарваше по телефона. Знам, че даде много за организацията, дори и финансово, но един последен въпрос . Ще продължиш ли да работиш с хора, които ти самата заплю и нарече лъжци? Ще продължиш ли да работиш с хора нареклите незнам каква си ....еврейка? Мога дословно да го цитирам ако желаеш.
Лъчо, ще отговоря на въпросите ти единствено защото никога не съм бягала от такива. Иначе нито тонът, нито начина, по който темата се списва, са някакъв вид диалог, в който бих желала да участвам.
Както всички ние, така и аз бях подведена отт полуистини и намеци, които ме изнервяха до крайност. Затова взех приятелската молба на един човек да му изпратя материал, който съм написала, за провокация. Не знам дали съм му се извинила за ГРЕШНАТА СИ ПРЕЦЕНКА, защото имам да се извинявам на много хора, но ако не съм - извинявай, Вальо!
Не си спомням Попов да е крил, че е бил свързан с ВМРО преди години. Спомням си, че Павлов го говореше на хората на ушенце, сякаш споделя държавна тайна. И вероятно Борката също е повярвал. Не е било нужно обаче да се рови - един разговор с Попов му е бил достатъчен.
Що се отнася до ... еврейката, остави този въпрос да го решавам самата аз.
Що се отнася до това, че съм си го изкарвала на теб - не е само на теб. Почти всеки в тази абсурдна ситуация, в която бяхме поставени, в един момент избушваше - може би аз най-много, че върху мене се сипеше ежедневна помия. И повярвай, едва ли има човек, на когото да не съм си го "изкарала". Питай ги един по един - знаеш им телефоните. По едно време се бях уплашила за себе си, че ставам неуравновесена.
Лъчо, още веднаж те моля, премисли добре всичко, през което минахме. Опитай се да намериш къде грешиш в преценките си, както всеки от нас е грешил и ще греши вероятно. Най-ценното у нас е човещината ни - опитай се да я запазиш. Не тръгвай със зло - вярно е, че първото напишкване на бебето ни (извинете за натурализма) ни довежда почти до повръщане - та нали това същество чакаш през целия си живот, мислиш си, че ще е малко слънчице, пък то какви работи прави, оу! Но след първия път, когато наистина ти се повдига, ти не захвърляш бебето, нали? А почваш да го учиш, че това се прави в тоалетната (пак извинете!), подкрепяш го при първите му крачки, радваш се на първата му , макар и разкривена и смешно наивна рисунка! Не го риташ, когато падне, нали? Не го ритай и не му се карай, ако можеш! Не бива!
Помогни му с обич да проходи. То е и твое!
Мога да говоря за доброто у вас, но за злото - не. Защото що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?...
Дай им шанс и поне 100 дена!!!
