Срамувам се. С какво да се похваля?
С ръцете чужди в джоба на бедняка?
Със светлите сегашни идеали?
С деца, от нищетата си разплакани?
С различни цветове лъжи еднакви?
Със старци, дето с хляб и страх вечерят?
Със самолети, трескаво очаквани?
С неясно утре и с мъгливо вчера?
С топящо се добро, с прекрасна публика
от нищо непроменящи болници?
Загива бързо святата Република
без лястовици бели върху жиците.
За ново лице на свободата
аз се срамувам даже от портрета ти.
На всяка крачка - плет или предател:
народ от ненарочени заптиета.
Елена Денева