ПОЕЗИЯ

[BLACKJ]

Спомни си за мен

Не тъгувай приятелю,
когато от този свят си замина…
Просто за малко поспри,
тихо постой,свещ запали
и за други,по-хубави дни си спомни…

За шумящата,кичеста пролет
и лежерното лято,
за прекрасните есенни дни,
за забулени в бяло полета,
за красивите горски ели…

Спомни си как,като малки
и буйни хлапета,
тичахме боси в прахта,
как като вече порасли момчета,
вървяхме право,към свойта съдба.
Спомни си войнишката есен
и влакът потеглил в нощта,
как пеейки своята песен,
летяхме на юг,
към една погранична бразда…

Спомни си приятелю,
нашата младост – децата,
донесли ни толкова грижи
и още повече радост.
Спомни си за топлите нощи през август,
облени от лунна тъга,
щурците и тяхната песен
приспиваща сякаш света.

Не тъгувай Приятелю,
просто поспри…
тихо постой и за мен си спомни.

20.04.2015год.
BLACKJ

[slaron]

BLACKJ, остави ме без думи и замислена за дълго...

[BLACKJ]

slaron ,радвам се,че съм успял да те "замисля" - но утре влизам в болница и ще е добре,ако всичко е наред и въпреки всичко - "Напред и нагоре!" - живи и здрави бъдете приятели...

[slaron]

slaron ,радвам се,че съм успял да те "замисля" - но утре влизам в болница и ще е добре,ако всичко е наред и въпреки всичко - "Напред и нагоре!" - живи и здрави бъдете приятели...

Ще се моля за теб! Дано всичко бъде наред!

[Валентина]

МАЕСТРО

Прекрасна музика звучи,
на сцената проблясват хиляди звезди...
Вълшебни пръсти, топъл глас...
Искрят очите в ритъма на валс.

Какво ми казваш с погледа си нежен?
Потъвам в него - океан безбрежен...
Разпръсквам се на малки капчици-сълзи,
магична тръпка всяка - по тялото пълзи.

Разтварям се в магията на твойта песен,
топла като пролет, вълшебна като есен...
Пулсира в мен сърцето ти горещо...
Прекланям се, притихнала пред теб, Маестро!

Виолета Петкова

[Валентина]

КАТО ДЪХ

Като дъх край мене преминаваш,
топъл летен полъх вечерта....
Нежност, красота, мечти даряваш
и очакване за песен през нощта.

Като дъх косите ми ти галиш,
сгрявайки премръзналото ми сърце.
Желания най-нежни палиш...
Поеми протегнатите ми ръце.

Като дъх през мене преминаваш,
ласка, топлина и ... свян...
Чувства и сърце дали отдаваш,
или ще бъдеш само мой вълшебен блян...

В. Петкова

[Валентина]

МЕФИСТОФЕЛ

Ти ли си?
Жадувах тази среща...
Защо ли? Не питай!
Усмихни се насреща!
Спри, постой, погледни ме...
В прегръдката своя
ти страстно вземи ме...
Протегни ръка, изгори ме с жарава...
По-болно от туй не може да става.
Любовта ни бе сделка,
хазарт със Съдбата...
За всяка твоя ласка
заплатих си с тъгата.
За милите думи платих със сълзите.
Да бъда твоя - простих се с мечтите.
......................................................................
Но защо ли пламъче виждам?
Горят ти очите...
За нова сделка проблясват лъчите.
Продаваш ми щастие?
Ще повярвам в лъжата.
Каква е цената?
Този път е душата...

Пулсира сърцето - ти си изкушение.
Отмаляват ръцете - такова вълнение...
С трепет заспалите чувства възбуждам,
но на Мефистофел в прегръдката се събуждам...

В. Петкова