Темата на policeofficer

[policeofficer]

За толкоз години, ТОЙ никога не ми е посегнал!

[policeofficer]

Всеки от нас може да потвърди, че поводи за недоволство в нашата държава, епоха и общество – колкото искаш. Тя държавата за нищо не ставала и всички в нея са криви – от чиновниците до младежите в парка. Те ценностите никакви ценности, няма ги – бездушни, агресивни, пошли хора навсякъде. Мъжете комплексари с балкански мачовски разбирания, жените им пък - меркантилни или вечно недоволни домакини. А това, че убиваме планетата, че сме консуматори без мярка, че има световна финансова криза, тероризъм, масови убийства и какво ли още не по белия свят си е отделна тема. Седнеш си в кварталното кафене, в градския транспорт или виртуално в някой форум и навсякъде – пълно с недоволни от едно или друго хора.

Недоволството се заражда от едно неминуемо разминаване между всичко, което ти е в главата и онова, което е извън нея. Това, което е твоята представа за нещата и това, което са те в действителност. Ако смяташ, че светът трябва да е както ти искаш, но той е устроен по различен начин, бъди сигурен, че така си мислят всички живи хора. Е, няма как да се угоди на всички, нали?

Да променим света е безсмислено начинание, нагласата ни към него обаче – нещо съвсем във възможностите ни. Промяната в нас води до промяна и извън нас.
Приемането на нещата е първата крачка. Това е такова, каквото е. Човекът е такъв, какъвто е. Какво мога аз да направя? Да променя моето отношение, щом недоволството се поражда именно в мен. И е време за действия. Така недоволството предизвиква вътрешна позитивна дейност, път към себеусъвършенстване и определено вид помъдряване. Примирението, което лъха оттук обаче, е илюзорно. Приемането е едно, примирението друго. То не означава заспиване и затваряне на очите. Приемането на нещата работи с твоята нагласа, което съвсем не означава, че пасивността става твой начин на живот. Просто неутрализираш недоволството като усещане, за да дадеш път на действията си. Но те не са в насока промяна, а в посока подобрение. И така стигаме до най- приятната част – отрицателното усещане преминава в положително. Иначе казано – след постигането на вътрешно спокойствие, всичко след него е приятно и, най- общо, е едно съвсем прилично задоволство. А това винаги се отразява на всички и всичко около теб.

Е, всичко това изглежда трудно, нали? Безсмислено, може би, на фона на събития и кризи, високи сметки за ток и несправедливи присъди из родните съдилища. Трудно е, но пък да си излеем недоволството където намерим, е лесно и удобно. И така, ето ни – едни обикновени мрънкала. Мърморене, мръщене, агресивност, липса на толерантност и компромис – да се огледаме – те ходят с нашите човешки физиономии по улиците, сядат денем на бюрото ни, вечер на масата ни. Ако не можеш да се справиш с един негатив, има ли смисъл всички да разбират това и съответно да страдат покрай теб? Само по себе си обикновеното мрънкане не води до абсолютно нищо. Нито ще подобри нещата, нито ще подобри теб. По- лошо – то хаби енергията ти, която и без това е негативна, заради недоволството, което го причинява. Но истински опасното на мрънкането е неговата заразност. То е един мощен отрицателен заряд, който преминава от човек на човек и не позволява да се види нищо друго. Затова и върви ръка за ръка с песимизма. Мрънкането е голямото лошо нищоправене, превръщащо ни в самодоволен слушател на самия себе си в надпреварване с някое чуждо мрънкане, тип: „не, нека аз да ти кажа, кое е най- зле”. И когато ни се наложи да общуваме с някое мрънкало, то ни товари и потиска, защото си го знаем това, нали, но защо пак трябва да го чуваме – едно и също, но от друга уста. Ако ни налегне едно такова мрънливо настроение има едно единствено средство да не се поддадем. И то е – благодарност.

Първо, за да стигнем до нея, трябва да сме честни. Да се отърсим и да погледнем малко отстрани. Всеки има за какво да поблагодари на това или на този, в което или който вярва. Че сме здрави, млади, добре изглеждащи. Сравнително. Че сме интелигентни, образовани, имаме възможности и умения. Сравнително, да. Че имаме семейство, роднини, съседи, близки, приятели, децата, партньорът. Поне едно от тях със сигурност имаме. Че имаме покрив и храна на масата, че сме облечени и имаме достъп до здравеопазване и образование. Да, пак сравнително. Че имаме привилегията да сме расли в тази хубава страна, че имаме многобройни основания за национална гордост ( моля, без да прекаляваме в тази посока и да разграничим страната от държавата ). Ами, честно казано и погледнато отвсякъде – изглежда достатъчно да не мрънкаме за нещо, което е далеч по- незначително от всичко изброено. И ако не ни се струва убедително – ами по белия свят има достатъчно примери за липсата на кое да е от тях. Така че да не се превръщаме в поредното избягвано от всички мрънкало, а да си позволим да видим света и себе си в него в цялата му пъстрота. И да умеем да благодарим за това.

http://www.hera.bg/s.php?n=1565

[policeofficer]

Понеже стана модерно - "И Аз отивам за риба", bye all, с изключение на Ръководството на форумът и една мухлясала мухоморка.

[policeofficer]

Ексклузивно! Партия на БГ снайперистите: 10 куршума и ще настъпи ред

[slaron]

Подкрепям напълно!
А начинаещи дали приемат?!

[policeofficer]

Няма ми аватара ? Ще бъда благодарен някой да ме консултира.

[policeofficer]

Благодаря, Оса! Ей сега ще го прикача....

[policeofficer]

Понеже си имам Тема, ще ви напиша нещо. Ако не се харесва - КОШ.

Изявление на администратор от страницата, на Главна дирекция „Национална полиция“:

Провокиран от последните събития, които следя с интерес, като служител на МВР, създадох тази страница за Главна дирекция „Национална полиция“ и полицаите на България, ви представям фактите такива, каквито са:

Страницата е създадена от мен, дългогодишен служител на МВР, в частност на полицията. Чета внимателно всичко, което се пише. Аз, като “Просто човек“, средноинтелигентен зрял мъж, мисля, че само нискоинтелигентни люде, мислещи за собственото си „Аз“, могат да напишат неща, които да противопоставят отделни структури със законово формирани организации от хора, в самото МВР. Такива сред администраторите ми, включително и Аз – НЯМА! Останалото е липса на информация, което е много жалко.
Страницата е създадена преди повече от 2 години, само и единствено по материали от Интернет, като мисията й е ясна, изписана в описанието. Страницата е моя собственост и никой не може да ми цитира нормативни актове, които не се спазват от самите „възмутени“. Ясно е за всеки „сляп“, че страницата е обслужвана безплатно и от „непрофесионалисти“ „администратори“, но не и според мен, въпреки, че ТОВА беше отразено в медиите. Направете си справка.
Жалкото е, че е проЗ човек, в буквалният смисъл, който с удоволствие би изпратил циганите от България като жив ароматизатор в Европа – това бихте могли да прочетете на личният профил на Борислав Мазнев – същият се опитва да бъде морален и законов стожер на България. Лицето е активист в самоорганизирала се структура преди време, която видя „бял свят“ и благодарение на мен. Според мен, това е твърде расистко и противоречи със „службата“ му в МВР.
Възхищавам съм се от служителите на МВР, които работят базплатно за тази страница, в „свободното“ си време. Те са повече от един, и са достойни служители на МВР.
Ще продължавам да следя с интерес случващото се и всяка расистка проява или такава, спрямо служител от МВР, граждани на България или друг етнос ще бъде лично администрирана от мен.
Самоорганизираните структури на МВР, да си гледат страниците в Интернет и да не се бъркат където не им е работа. Който трябва, знае къде да си споделя проблеми с тях, включително и на политическа, и личностна основа. Доволно факти има за „масовото“ оплюване на политици и фактори в Държавата, за сега без последици за „администраторите“ им. Само за сега обаче.

Приемам следващото лично съобщение като заплаха, която е редно да бъде публикувана в Интернет, за да е ясно как „работи“ „човекът.

С уважение: Стелиан Донев, служител на Главна дирекция „Национална полиция“, Администратор на страницата, на Главна дирекция „Национална полиция“.

[policeofficer]

Ха, много точно това с делбата.
Ще се опитам да го кажа образно - Крим, като едната страна е Русия.

[Lord]

И аз ще си направя регистрация у фейсо нЕкой ден, то било забавно, бе.