ПОЕЗИЯ

[Кошмар1]

Късно осъзната грешка – Неизвестна

Когато седиш в тъмнината сам,
когато искаш, а не можеш да летиш.
тогава се сещаш за някоя някъде там,
която се молеше да я обичаш.

И искаш тази някоя някъде там
да е при теб тази нощ сега,
защото си самотен, не просто сам
и то не само сега във нощта.

А тишината е някак много шумна,
и всичко във тебе силно крещи.
Как си могъл да оставиш тази жена?
И очите ти се пълнят със сълзи.

Днес едва разбра какво направи преди,
защото днес си различен, днес си друг.
И тази някоя някъде там вече няма за теб сълзи,
но тя не е просто някоя някъде там,
тя бе жената, която нямаше да те остави сам.

[Кошмар1]

Хм, и това е писано от мъЖ.

Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Ти обич дай и. Нежна при това..
И тя ще ти осмисли дните..

Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания..
Макар, понякога да бъдат за беля
причината, за нашите страдания..

Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари и..
И винаги с усмивка на уста,
грешките и нейни ти прости и...

Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни и влюбените си слова..
И тя ще бъде твоя цяла вечност..

Недей разплаква никога жена!
Че, казват Господ и брои сълзите..
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

Добромир Радев

[Кошмар1]

Ти каза, че обичаш дъжда,
но разтвори чадъра си,
когато заваля.
Ти каза, че обичаш слънцето,
но ме отведе на сянка,
когато то изгря.
Ти каза, че обичаш вятъра,
но затвори прозореца,
когато той задуха.
Ето защо се страхувам.
Ти каза, че обичаш и мен...

УИЛЯМ ШЕКСПИР

[Кошмар1]

"Зова смъртта. На този свят съм сит.
Достойнства - родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид
и гаврата с човешкото доверие,
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост, обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата...
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал..."

У. Шекспир

[Кошмар1]

НОВА ГОДИНА

ЗЕМЯТА Е ПРЕЧИСТЕНА И БЯЛА,
ЗАТРУПАНА ОТ ПУХКАВ СНЯГ
И СЯКАШ ПЕСЕН ПРАЗНИЧНА ЗАПЯЛА,
ДУШИТЕ С РАДОСТ ПЪЛНИ ПАК.

ИЗПРАЩАМЕ ЕДНА ГОДИНА,
С НАДЕЖДА В НОВАТА НАДНИЧАМЕ:
ДАНО Е ЦВЕТНА, КАТО ПРОЛЕТНА ГРАДИНА,
ДАНО С УСПЕХА ПОД РЪКА ДА ТИЧАМЕ!

КРИСТАЛЕН ЗВЪН ОТЕКВА ВЪВ НОЩТА,
НЕБЕТО СЕ ОБСИПВА ОТ ИСКРИ
И ПОЖЕЛАВАМЕ СИ ХУБАВИ НЕЩА
И СБЪДВАНЕ НА ВСИЧКИТЕ МЕЧТИ.

ТЪЖНА ИСКРИЦА ТРЕПКА В СЪРЦАТА
ЗА ТУЙ, КОЕТО СТАРАТА ОТНАСЯ...
ДАНО УСМИВКИТЕ НЕ СЛИЗАТ ОТ ЛИЦАТА
И САМО РАДОСТ, НЕКА - НОВАТА ДОНАСЯ!

Даниела Ангелова

[slaron]

........................................

Сине мили, по "Скайп" не можах,
та затуй се набързо обаждам...
Ех, момченце без теб остарях...
А сълзите ли?.. Тях не показвам.
Аз по Коледа пак ще съм сам,
само с котката - моята дружка...
Да се пазя ли?.. Знам бе, аз знам,
даже вечер си лягам със пушка.
Как си сине, растеш, ли растеш?
Да те видя… много го искам...
Тук в Родина кога ли ще спреш?..
Малко имам... дали ще устискам?
Често майка ти виждам насън,
аз облечен във бяло и зима...
И камбани ме срещат със звън,
и сънувам, че Господ ме взима...
Тук е твойто гнездо, и го знай,
мило мое, прекрасно ми чедо,
тук е твоят бащински край,
тук закърмен си още от педя...
Ето Коледа чука в нощта,
аз избирам ти сине, късмета.
Жив и здрав ходи по света,
аз със Бог от небе ще ти светя…

Красимир Димитров /Кресто Миров/

[Кошмар1]

Кали, имам едно стихотворение на руски, което е много добро. Между другото ми дадоха един линк за руски стихове. Трябва да ти кажа, че са много добри. За момента ще пусна ето това, пък който иска да чете. Лично аз бях с руско-български речник в ръце :

Анжелика Романова
Ты все когда-нибудь поймешь...

Ты все когда-нибудь поймешь
В своем краю, таком далеком.
И будет плакать сонный дождь,
Роняя вновь стихи на стекла.

Напишет ветер между строк
Как билось сердце в нежном стоне,
Когда доверчиво - легко
Летела я в твои ладони.

Искала, верила, ждала,
Сплетая вечность из мгновений.
Но отражали зеркала
Лишь силуэт твой в лунной тени.

А утром ночь звала опять
Как наважденье, без ответа...
Так просто что-то потерять
И не найти в лучах рассвета.

Нет, не забыть и не вернуть
Дыханье снов, слиянье взглядов...
Ты все поймешь...когда-нибудь.
~~~
...Но я уже не буду рядом...

[Валентина]

НАМЕРИХ ТЕ!

Намерих те, Любов!
Тъй чакана, желана,
бленувана, мечтана...
Далечна, невъзможна,
жадувана, копняна...

Намерих те!
Като песен в сърцето,
като вълна в морето,
като птица в небето,
като полъх в лицето...

Намерих те!
Сребърна нишка
от среброто в косите,
нежно цвете
от синчеца в очите...

Намерих те!
Като мечта!
Като копнеж!
Като изгарящ въглен,
разпалващ огъня на Надеждата!

Намерих те, Любов!

В.Петкова
27.12.2013

[Валентина]

ТАНГО

Танцуваш ти,
танцувам аз...
Танц и чувства между нас...
Пристъпвам аз,
пристъпваш ти,
а в очите ни искри!
Танго със теб,
танго със мен,
животът ни на две разделен.
Без мене ти,
без тебе аз,
несбъднати мечти над нас!
Очите искрят,
сълзите блестят,
устните безмълвно шептят...
Обичам теб!
Обичаш мен!
Невъзможен блян забранен!
Със друга ти,
със други аз...
И няма нас, и няма нас...
Стъпка напред,
стъпка назад...
Въртим се в луд кръговрат...
Със тебе - рай,
без тебе - ад!
Две напред, една назад...

В. Петкова

28.12.2013

[Кошмар1]

Добър ден

Нова Година – Валентин Йорданов

Тя почука на входа с усмивка,
млада, хубава, сякаш е цвете.
До софрата ми с бяла покривка,
размениха местата си двете.

Заблестяха елховите клони
от бенгалските звездни искрици.
Тя е тук като свята икона,
ще ми бъде година царица.

На надеждата сложи начало.
Да отпием за слуката всички.
Непорочна и приказно бяла,
грее тя като ярка свещичка.

Нека огъня благ да опазим,
нека Бог с доброта я ориса.
Днес усещам заряд на талази,
той превръща живота ми в смисъл.

Вдигам тост за това, че е тука,
че успях да я видя и нея.
Отворете когато почука,
само с вяра добре се живее.
...............................
Вещица бяла - автор Ники Комедвенска

Моята стара и тъжна година,
моята вещица бяла...
Ден подир ден през сърцето ми мина,
всичките болки познала.

Всяка усмивка ú беше пътека,
всяка раздяла - спирачка.
Само че тръгва си лека-полека
с горда и стегната крачка.

Много вълшебна и малко фатална,
ту вледенена, ту огън,
с бяла въздишка в сърцето ми пална
малка надежда за сбогом.

Моята нова и още незнайна
вече се плъзга във мрака,
а пък отляво, забулено в тайни,
с обич сърцето я чака...