ПОЕЗИЯ

[Кошмар1]

Скоро прочетох едно стихотворение от Дамян Дамянов. Значи да ви кажа пускам го нарочно, обаче за Р. Кой е той си е моя работа, пък ако чете нека си спомни онова хубаво време когато пишех стихотворения за този и онзи и се смя като шашав на неговото. Пък ме мразииии.... ама нямате си и на представи. Нищо де, аз пък го обичам.

"M"

Мираж? Мечта? Мраз? Мерзост? Мъст?
Не знам кое от всички е жената.
Но името и все започва с "М".
И май е всичко, сбрано във едно, тя.
И все с това проклето "М" край мен
мотае мигновената ми мъка.
Минава "М" - то в мисли нощ и ден:
"М" - мое минало, мой рай, мой пъкъл...
И мое мигновение, дошло,
отишло си във дни незабравими.
Отдавна. Вече ни добро, ни зло
ми носи то. Но неговото име
и неговата първа буква "М"
през мене като метеор премина -
в началото - "Мечта", а после - "Мъст"
и най-накрай - "Мълчание" и мнима
любов, която никога въобще
в живота ми не е била, защото
измисляйки си всичко, щем не щем,
със "М", без "М", и денем и ноще
измисляме самите си животи.

[slaron]

По Р. Бърнс
................

- Кой лопа тъй посряд нущя?
- Яз лопам - речи Филю.
- Въри си. Яз ни съм такваз!
- Ни си ли!? - речи Филю.

- Си чул ти някуй уйдурма...
- Съм чул, ми! - речи Филю.
- Възгеч бе! Въх, чи срамута...

- Ми... срам ма й! - речи Филю.
- Да зема ся да дода вън...
- Ила, де - речи Филю.
- На портата сидиш кат пън.
- Кат пън съм - речи Филю.

- Да флезиш, ама де да знам...
- Да фляза - речи Филю.
- Ши гръмни целия мигдан!
- Ши гръмни - речи Филю.

- Виднъш да скочиш тос дувар...
- Ши скоча! - речи Филю.
- Шта праа дармадан пужар.
- Напрай ма! - речи Филю.

- Шта пусна, ама глей сига...
- Пусни ма! - речи Филю
- Шми висниш утре сигур пак...
- Шти висна! - речи Филю.

- Пък утпудир да си мълчиш!
- Ш' мълча, ми! - речи Филю.
- Оф, ши стисна май учи...
- Стисни ги - речи Филю....

М. Стефанова - Калина

[Кошмар1]

Дж.Р.Р.Толкин


Не всичко що е злато блясък има,
не е изгубен всеки що се скита,
не вехне силата със старостта
и корени дълбоки не стига ги слана.

От пепел огън нов ще пламне
и светлина от сенките ще бликне,
пак счупеният меч ще бъде цял
и кралят без корона отново ще е крал.
--------------------------------
Шекспир:

Сонети

66

Зова смъртта. На този свят съм сит:
достойнства — родено лицемерие,
нищожества, придаващи си вид,
и гаврата с човешкото доверие
и с чест удостоени подлеци,
и с девственост търгуваща нечестност,
и силата в ръцете на скопци,
и съвършенство в мрак и неизвестност,
и с вид на вещ, на сведущ глупостта,
и в глупост обвинена прямотата,
и творчеството с вързана уста,
и истината в служба на лъжата.
Отдавна бих напуснал тази кал,
но, друже мой, за тебе ми е жал.
..................................................
Хартман фон Ауе


НЯКОЙ ТЪЙ МЕ ПОЗДРАВЯВА

Някой тъй ме поздравява
(поздравът ме натъжава):
"Хартман, хайде да вървим,
знатни дами да следим!"
Оставете ме на мира,
но идете, кой ви спира!
Не очаквам аз награда -
само болка и досада.

В глупостта си, в скръб голяма,
заприказвах знатна дама:
"Ах, госпожо, сън не зная,
вашата любов желая!"
Тя погледна ме с насмешка.
Не повтарям тази грешка
и задявам се с жените,
дето чуват ми молбите.

Дамите ми вдъхват страх:
както с мен са, тъй съм с тях.
Времето да отшуми,
диря простички моми.
Вред са те, а ме ласкае
тази, дето ме желае
и жарта си с мен споделя:
Що високо да се целя?

ок. 1180
Превод от немски:ВЕНЦЕСЛАВ КОНСТАНТИНОВ

[Кошмар1]

Добро утро на всички!

Добро утро, Слънце! --- Таня Мезева

Добро ти утро, любопитно Слънце!
Хареса ли ти изгрева със мен?
Позна ли ме в поникналото зрънце,
в усмивката на идващия ден?

Дочу ли чучулигата в простора,
решила да събуди днес града,
как глас омаен лее без умора,
възпява чудесата на света?

Усети ли уханието цветно,
изпъстрило градинките отвън?
Докосна ли те вятърът балетно?
Потръпна ли от празничния звън?

Надникна ли във детските колички,
изпълнени с лъчиста топлина?
Целуна ли размахващи ръчички,
дари ли ги със ангелски крила?

Добро ти утро, любопитно Слънце!
Рисувай всеки миг със красота.
Денят да грее от любов препълнен,
палитрен колорит от светлина.

[Кошмар1]

Частен случай - изпълнява Лили Иванова /само стиховете/

Не искам бъдещето си да зная.
Каквото писано е - нека да се случи.
Една любов, или една раздяла -
това е просто частен случай.

Не искам в миналото да се връщам.
Със спомени животът става скучен.
Назад, ако случайно се обръщам -
това е просто само частен случай.

И знам, че и каквото да се случи -
една любов или една раздяла,
това е просто само частен случай...
А после пак животът продължава.

Научих се на много. И на нищо.
Във днешното си време да живея.
Разбрах, че всичко друго е излишно.
Научих се да губя. И спечелих.

[Кошмар1]

Вечната игра - Лили Иванова и Асен Гаргов

Знам една игра с неизвестен край.
С нея ти сега търсиш земен рай.
Даже уморен пламваш с ритъм нов.
Тя се казва любов.

Сам и отчужден ти не би живял
щом за миг при мен ти сега си спрял.
Даже победен знам, че си готов
с мен да бъдеш, любов.

В странен кръговрат се гонят две съдби.
С обич си богат, но често сам оставаш ти.
Вечната игра достойно ти играй.
Без начало. Без край.

[Кошмар1]

Такава ще остана – Лили Иванова

Да подредя живота си опитах.
Реших в душата си да сложа ред.
Навярно тя се умори да скита,
Като случаен пътник без билет.

Но не успях да променя съдбата.
Загубих времето си, може би.
Неподреден света е на душата ми
И затова е свят неповторим.

Каквато съм – такава ще остана.
Сезоните не ще ме променят.
Един живот – комедия и драма,
А между тях – случаен кръстопът.

Да подредя живота си опитах.
Дали е рано или закъснях.
Омръзнало ми беше да подритвам
Безбройни спомени, като листа.

Разбрах едно – че времето минава.
За кой ли път сама се преоткрих.
Усмихнах се на мойто огледало,
За миг се спрях, а после продължих.

Каквато съм – такава ще остана.
Сезоните не ще ме променят.
Един живот – комедия и драма,
А между тях – случаен кръстопът.


Такава ще остана …

Приятна вечер

[Кошмар1]

Бургаски вечери - Тоника СВ

Бургаски вечери, рибарски мрежи
сръчно изплетени от тънка мъгла.
О, разкажете ми, от къде взехте
толкова синя, добра тишина.

Не сте ли слизали ничком по гребена
на уморените, вечни вълни,
гдето почиват синьо зелени
бури родени от зли ветрове

Припев:
Там е зеленият бряг на мълчанието
Чайки и гларуси там не летят.
Там е закотвен черния вятър
Мъртвия хор на стария свят

Спомени, спомени идват отлитат
Стари приятели от минали дни.
Вий не забравяйте, кой ви остави
толкова синя добра тишина.

Ако случайно искате да чуете песента ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=Z-owelvYNEw

[Кошмар1]

Малко нежност в неделя сутрин никому не вреди.

песента ето тук: http://www.youtube.com/watch?v=iodJLUiUN3Y

ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ
(Роси Кирилова)

Колко те обичам!
И за тебе ме боли,
разумът отрича,
но сърцето не греши.

Колко те обичам!
И до болка липсваш ми,
искам да извикам
целия ми свят си ти!

Припев:
Защото те обичам,
защото те обичам!
Друго и да няма --
ти за мен си всичко!

Колко те обичам!
Знам сърцето има код,
той е с твойто име
и с името любов.

Колко те обичам!
И дори и в друг живот,
пак ще те открия
моя истинска любов.

[Кошмар1]

Из "Поема за щастието", Дамян Дамянов

...А истината проста е една:
че няма нищо мое, нищо твое
под слънцето и вечната луна.
И ти, ако за първи път ги виждаш,
не значи, че и друг не знай за тях.
Да, щастие е туй, да не завиждаш,
да вземаш и да даваш, но без страх.
За другите на пепел да изгаряш
И те за тебе да горят без дим.
Така ти цял живот ще се повтаряш
и ще оставаш все неповторим...
И ако в твойта най-интимна мисъл
светът открие своите мечти,
и ако всеки друг се би подписал
под туй, което си написал ти,
то значи, че във всяка твоя песен
е сбрана на човеците кръвта...
Ти остани безимен, неизвестен,
но по-човечен направи света!
==============================
Вдъхновение

Грабвай, ковачо, чука си – удряй ме.
Болката пребий до посиняване.
Умъртви я и отново, изкови мe...
вече метална... без претопяване.
Грабвай, художнико, четката .
Рисувай тъгата ми в картини,
скрий я във тях, от мен и от хората
и сълзите прикрий
в усмивка от весели утрини.
С многоцветие дивно вдигни ме...
Аз не съм тъжно падение.
А в очите ми хищно притворени
нарисувай живот вдъхновение.

Ники
==============================
Прощавай, скъпи! Май ти загорчах....
В сърцето ти оставих вкус на плява.
Не ти ли казах вчера, че е грях
да пиеш вино със самия Дявол?

Не ти ли казах, че съм див пелин
и зениците ми на тъмно светят?
Но ти реши - животът е един
и с всеки пият смелите поети.

Не ти горчах, додето за ръка
държеше ме и тихо ми шептеше,
че важна е едничка любовта,
дори и да е като мене грешна.

Не те смрази и черният ми цвят.
Дори ме увери, че е модерно,
защото във човешкия ви свят
на тъмно всички котки били черни.

И пихме цяла нощ. До сутринта!
Под блясъка на влюбени сонети
животът беше чар и красота,
лустросан от перото на поета.

Сега си мой! Горчива съм, нали?
Минутите тежат като години....
Не ти ли казах, че сред сто жени
една ще те удави в капка вино!

Ники Комедвенска