ПОЕЗИЯ

[Lord]

[Валентина]

За мен ли са тез аплодисменти, Ваше Благородие? За "Мечтата", или за една друга шега, в която Ви "изхвърлих зад борда" - заедно с Авито

[avitohol]

Гаврошовци
/ по Хр. Смирненски/

Ти пак обезумял от злоба си
о древно-тоталитарен град
и пак рекламните ти глобуси
щат бляскаво да засият.

Пак романтично теменужена
припада Витошката нощ,
ала романтика ненужна е
за хилядите внуци на Гаврош...

И сякаш без сън посърнали
в палатков лагер призори
внимание към себе си обърнали
напразно чакат нещо да ги ободри.

Те дебнат нощем край витрините
на господаря Капитал
решени вкупом да погинат
но да отвоюват своя дял

Към вас царе на далаверите
приижда гневния порой
и с основание треперите
дори да няма сетен бой,

защото е преляла злобата
към вашия разблуден свят.
И електричните ви глобуси
напразно празнично блестят.

[BLACKJ]

Бравос и ут мен за Вълинтинка!
Знаех,дажи вярвах,чи шса флей,
ф писателскътъ ни дружинка...
и домашна да налей,и да скива
Блякът ка шъ съ нафирка...

[slaron]

Едно стихотворение от Г. Костодинов от Северозапада на турлашки:

- Де бе,чедо! Де бе, сине! Де бе, ожени се!
Време се минюе бърже! Айде, задоми се!
- Очем нане! Ама, глей у светът кво станюе!
Ко се сетим, обеднък меракът ми минюе!
Ората се поалише! Муж мужога ноде!
Све на опако пошло е! Жене жене воде!
Фистаньете гьим до пупак, бесовице сбиру!
Дек гьим падне, там се чешу! Нищо не пробиру!
Модата била такваа - да не носе гаче!
Що кага къде гьим дойде бърже се соблаче!
Нокти гьим ко на кокошкье - па гьи лакьирали!
Джукьете си със цървило свете нацвакали!
У грудите си турили дунапрен и гуму!
Едни калции да изплету! И тава не уму!
А сега, кажи ми, нане, како да се решим?
Знам ли ква че ми арекше? Нема ли да сгрешим?
Мое да е от онеа с гуму у грудите?
Га гю доим, после два дни ме болу пръстите!
Или да е убавица, па да е богата!
От таквеа по-далеко, че боли главата!
Ако случим на жену, къде па муж била е,
у село че ме подносе кой како си знае!
Те и за това се чудим како да се решим!
И да очем, и да нечем, све едно - че сгрешим!

[avitohol]

Мое да е от онеа с гуму у грудите?
Га гю доим, после два дни ме болу пръстите!

Мдааа,не е лесно!. Намирам поетическите терзания на автора и екзистенциалистичните му страхове за напълно уместни, то си е за страх!

[slaron]

А това е един друг автор, пак от Северозапада - д-р Д. Цолов - Ренгеня.

БЕЗГЛАГОЛНО АЛКОХОЛНО

Кръчма. Маса. Чаша. Спирт.
Нощ. Луна. Цигара. Флирт.
Шопска. Скара. Сервитьор.
Химикалка. Сметка. Спор.
Дискотека. Барман. Шот.
Лазер. Шум. Паласки. Пот.
Танци. Халба. Бира. Смок.
Спалня. Секс. Венеролог.

[Lord]

БЕЗГЛАГОЛНО АЛКОХОЛНО

Еб@си, получих "дежа вю"...

[Валентина]

ВИДЕНИЕ

Загадка за теб съм - видение нежно и бяло,
замечтано галиш с поглед голото ми тяло...
В очите блестящи желание огнено свети,
а в сърцето пламенно пеят кастанети.

Рисуваш ме страстна, сияйна, желана,
фантастична, неземна, почти нереална...
Рисуваш блян, светлина, химера мечтана,
зазвъняваш с трели мелодия премълчана.

Но можеш ли през пламъка сърцето ми да видиш,
с палитрата си красна нежността да оцветиш?
Нарисувай ми, Художнико, крилатата мечта!
Изрисувай с багри моята душа!

В.Петкова

10.04.2013
1ч, 15 мин.

[slaron]

Браво, Валентинке!

По асоциация ще пусна и аз едно "художническо":

ТАКА СЕ ОБИЧА ХУДОЖНИК

Нека рисува. Не мен. Аз съм смъртна жена.
Нека е някое светлонебесно момиче.
Нека е курва. Така се разказва душа.
/Аз съм наясно, че само душа се обича/.

Нека вони на мастика, на чесън и пот.
Нека от супа, от дреха, от мен се откаже.
Но нека рисува. Така се разказва живот.
/Аз съм наясно, че в този живот съм пейзажа./

Нека да гази през кал, през тела, през сърца.
Нека, когато заплача, така да се смее –
че да пресъхна. Така се разказва смъртта.
/Аз съм наясно колко съм малка пред нея./

Ще се облегна на рамото на непознат...
/Знам, че съм хубава, точно когато тъгувам/.
Но като свърши карминът по целия свят,
нека рисува с кръвта ми. Но нека рисува!

Камелия Кондова