ПОЕЗИЯ

[Kali]

ПЪТЕКА

Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.

Уморения ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
Извървяна е тя, извървяна...
Какво с мене ще стане, не зная,
но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи!

Всеки огън гори - догорява,
никой извор во век не извира.
Туй, което цъфти - прецъфтява,
туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
всяка радост е бременна с мъка.
Нека никога срещи да няма,
за да няма след тях и разлъка!

... Догорелия ден над гората
нека само кърви като рана...
Нека тъжно звъни на житата
светозарната сребърна пяна...

ПЕНЬ ПЕНЕВ

[BLACKJ]

КРЪГОВРАТ

Мрачно е навън – вали
и в душата ми е мрачно,стелят се мъгли….
Художника на моята съдба,
забравил сякаш е да сложи,
зелено,жълто,синьо и червено
- багрите на радостта.
Дъгата на душата ми е в сиво
и отново,черно и мъгливо…
редят се бледи цветове,
пастелно сиви – цели светове…

Когато бурите във мен затихнат
и дойдат по-щастливи дни,
тогава ще си тръгна аз Живот – усмихнат,
дори и недочакал слънчевите ти лъчи.

След мен аз знам,ще дойдат други,
понесли в себе си нестихващия смях,
ще бъдат млади,влюбени и луди,
несетили във лудостта си,що е мъка,що е страх…
Това е кръговрата ти животе – знам!
До вчера бил си с близки и познати,
на края,пак оставаш сам…
Не съжалявам аз,че тъй те изживях,
но бих помолил те смирено -
прости ми,ако можеш – за всеки мой извършен грях.

BLACKJ
29.10.2012

[Валентина]

Поздравления, Владе! Време ти е вече да се замислиш за стихосбирка!

[Валентина]

Спящия красавец

Живея сам във приказна гора.
Ут памтивека врачка ма уриса-
да си лежа, да спа и пак да спа,
дукът жена случайно ма ареса.

Туй трябвало да стани тиа дни-
сабалян или чак пу икиндия.
Тугава тоя заплес щял са заблуди
и с триста зора щял да ма уткрие.

Ш'ма вясни и ши викни "Ай сиктир!"
Учити и ши станат кът белтъци.
У дроба ши ма рита утподир-
дукът съ дигна и напсувам у съня си.

Тъй кротко спах у гъстата гора,
утде са найди тъс креслива гъска.
Ни стига, чи с пантофа си ма смля-
ами застана срещу мен и съска.

Ми вика, що с чурапити съм спал,
да съм измиел мръсните садини.
Обуфкити ми цели били ф кал
"-Са излежаваш- вика ,- ут години!"

Ни помня веки, спах ли сто лета
или пък снощи късно ли си легнах?
Утнейде ми'й пузната тъс жена ...
Жина ми ... прималя ми са... и седнах.

Завих са и пулегнах на страна,
гласа изпод юргана ощи чувам.
Ку мога ощи малко да пуспя
но, приказки си забранявам да сънувам!

Амин!

Някъде из нета...

[BLACKJ]

Хахахахахааа - върховно,това сякаш аз съм го писал ))

[Валентина]

ДАНЪК ЖАЛЪК ЧОВЕШКИ ЖИВОТ!

Данък въздух сложи ни, министре!
Данък глътки от чист кислород!
Нека в миг небесата ни бистри
да ти носят голям оборот.

Изчисли си процента, теслата.
Всеки българин - с въздухомер.
Нека бясно танцуват числата
в твоя бял министерски тефтер.

Запечатай в налози жестоки
и обема на белия дроб.
Замърсителят с въгледвуокис
да си плаща цената до гроб.

В тази тежка финансова криза
въведи печелившия ход.
Данък въздух в хазната да влиза!
Данък жалък човешки живот!

Данък дъх или данък въздишка.
Данък плач... Данък песен дори.
Със финансова яка каишка
цял народ оскотял умори.

Късоглед, тесногръд и безбожен
чак до ада с налози върви.
Че човешката алчност не може
даже дяволът тъй да взриви.

Ясен Ведрин

[BLACKJ]

Не е мое,но страхотно ми хареса

Роси Петрова
НЕ ВИ ПРОЩАВАМ

(НА ВСИЧКИ, КОИТО ОГРАБИХА И
СЪСИПАХА БЪЛГАРИЯ И НАРОДА НИ)

... Не ви прощавам,за нищо господа,
за хубавата просешка тояга,
за дрипавата скъсана торба,
която елитът сръчно ни надяна!

Не ви прощавам за нощите без сън,
нали очите гладни не заспиват.
Не ви прощавам хаоса навън,
където ни насилват и убиват!

Не ви прощавам за лудите сред нас,
които са щастливи без причина,
усмихват се, говорят си на глас.
Не ви прощавам затова, че са мнозина!

Не ви прощавам за тия дето с вик
политат от високите етажи,
от бедността спасили се за миг,
размазвайки се долу на паважа!

Не ви прощавам за скъпите коли
и за откраднатите милиони,
за пищните ви мраморни дворци,
дори за наглостта да сте спокойни!

От името на нашия народ,
одрипавял и гладен, не ви прощавам!
А дали ще ви прости Бог?
Съмнявам се, дълбоко се съмнявам!

[BLACKJ]

Не ми е нужно цялото небе.
Парченце искам само от простора,
в което може да се побере
светът ми цял и мъничко умора.

Не са ми нужни хиляди цветя.
Eдна-едничка детелина стига.
Надежда светла в четири листа,
усмихнато в зелено дето мига.

Не искам и безкраен морски бряг,
със всичките самотни вълноломи.
Eдна вълна да имам с щурия ù бяг,
препускаща с мечти в сърцето нови.

Не искам думи със безлична красота,
а ириси, които казват просто "здрасти".
Най-малките, най-простички неща,
но истински, зареждащи и страстни.
Даниела Стоева

[barut]

Днес е 8 декември и по тоя повод поствам ОДА ЗА СТУДЕНТА ♥

/За тези,които имат чувство за хумор /


Жив е той, жив е! Там под юргана,
потънал в мисли, лежи и пъшка
студент с поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.

От една страна декан го ръчка,
от друга съвест на две строшена
очи тъмнеят, глава се люшка
зер не е пил вода студена.

Лежи студентът, а в механата
нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.

Сесия е сега! Пейте робини,
тез песни тъжни! От института
ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!

Тоз който е мързел по природа,
той не умира. Него жалеят
баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
като са майка и баща овчици.
Той ще ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
за братов син ще се погрижи.

Настане вечер. Печка затлее
колеги пълнят квартирата тясна
познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен" юнакът крясна.

Родни колежки с дивни премени,
чудни прекрасни танци поемат
и потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.

Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
А той я гледа мила, засмяна.

"Кажи ми татко, де е файдата
От тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата,
Дорде ми кефът не попремине"

И плеснат с ръце, та се прегърнат
и с песни тръгнат из махалата
вървят и пеят дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.

Но съмна вече. А под юргана
спи си студента.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли тече.

[Валентина]

Купи ми…
Купи ми за Коледа нови сълзи,
че старите вече изплаках.
Пресъхнаха мойте зелени очи,
от щастие винаги страдах.

Купи ми за Коледа ново сърце,
да обича, да вярва, прощава.
Старото в мен се изчерпа и днес
няма нищо, което да дава.

Купи ми за Коледа нови мечти,
с които свободно да литна.
Старите аз загубих, уви,
не успях до тях да достигна.

Купи ми за Коледа място едно,
което свой дом да наричам.
Да се свия под топло, познато крило,
безпрекословно, до край да обичам.

Купи ми за Коледа нова любов,
че от старата нищо не става.
Трябва ми някой в живота суров,
да ме обича без страх и поквара.

Купи ми за Коледа още някой друг час,
в който до теб да застана.
Слушайки нежния, ангелски глас
във вечността със теб да остана.

автор Ани Колева