Lord написа:...
Глупости, Матейко! Аз никога не съм скопявал прасета, само ги държа.
...
И при мен се получава същото явление, приятелю. Никой не ми дава да скопявам прасе. Преди време се ядосвах на това, но с възрастта идва и трезвостта. Вече се досещам, че не ми дават, защото не мога. Дано не изляза прав, че ще ми падне самочувствието. Иначе съм помагал на множество скопявания /на прасета!/ И не знам защо, но все ме слагат да държа задните му крака, които ти прекрасно знаеш, че са най-яките. То аз се успокоявам от мисълта, че това е знак за висше доверие. Не всеки би отстъпил задните крака на родното си прасе на случаен човек. Та тъй. И все в някакви кални кочини, които са на милиард парсека от Брюксел. Даже и на още два метра зад курника. След трогателната операция винаги сядаме на маса. При вас не знам как е. Да не би да сядате на столове? Ужас! Та сядаме, пък аз съм целия във воняща на свине кал, и ако не са ми документите доказващи, че съм човек, веднага биха ме скопили. Ей, хубаво нещо са си документите, постоянно си ги нося, че да не остана без други неща... Чакай, че яко се разсмях на тези си глупости, пък и трябва да ходя до магазина.
