ПОЕЗИЯ

[Lord]

Супер си, Авито, благодаря! Поздрави от мен на кхана и на ДУ пожелания да отгледа безпроблемно продължението на болгарите!
Па, знае ли човек, може и очи в очи да вдигнем чаши, жив и здрав бъди!

[BLACKJ]

Малииии тос Авитухол,
уж го гледах - бе мустака му едва набол,
а пък пиши пу артията и дращи,
секаш е пует - и той от наШТи...
Купоните Авито съм ги стегнал,
и на последния суджучец дажи съм пусегнал.
Ходя вечи,къту болин,
и моя алкухол сай свършил -от кво да съм доволин?
Яс кат мойти граТски пистиливи,
имам сал едно шише,със еликсир - от сливи,
Ако ти пък имаш нещу на сърцето,
дай насам бе - изпрати гу на момчето.
Пък ку са навийти с Лорда,
ич ни са чудети - идвайти със Форда.
Яс от неманиту си гулямо,
се ще да извадя нещу драно.
Да се видим,да се срещнем,
може и кокичетата заидно да посрещнем...
Тъй сидя с мустак провиснал,
майчи нещо съм се Фкиснал.
Ади вече ва оставям,
с други раути ше са расправям.
А пък вий наистина сега,
ку са сетити илати у дома

[avitohol]

Тос елексир лечебен
от сливки- ранозрейки
по метод най надлежен
ще дегустираме, мезейки-
драно ,мляно -к'во да е
нам не ще ни се опре...

Чекай ти, сигнал любим,
скоро всинцъ ши тъ посетим,
Лорда с Форда щом рече
щом съ Дунав уттиче,
ще прегазя тук Балкана,
и към Етъро ша фана...

[BLACKJ]

Ееехх Авито,поете мой любими,
представяш ли друже кък ше пийм и пейм въф рими...
Глей,къту минаваш прис Балкана,
чафка дан ти испий умъ или пък некоя врана.

Пускай са ти пу баира,
чи та чекам с ракия и бира.
Пък за Лорда низнам-той ше види,
габрувиц дъл съм и колку ногу ми свиди

[slaron]

Еййй бреее, ораааа,
ний ни сме ли от отбора?!

Айде, да изпролетее,
славейчето да запее,
па да сбираме дисаги
с деликатеси най-благи,
да палиме колите
и да фащаме горите!

Габровецооо, фнимавай к`во си пожелаваш,
че после горко да не съжаляваш!
Ще ти се изтърсят драги гости,
а пък после... ще го караш май на пости!

[Lord]

За младите пенЦии Авито и Блеки:

[avitohol]

Еййй бреее, ораааа,
ний ни сме ли от отбора?!
Айде, да изпролетее,
славейчето да запее,
..
да палиме колите
и да фащаме горите!

Еми ха де!
Бехме си заплюли тъз поляна
ей там до местноста "Узана"
обещал ни е отдавна Блеки
да води ни по преките пътеки....

Машалла Лорде, аферим
има и тревички и върбички
а кебапа кога завъртим,
славей да пропее у горички.

[BLACKJ]

Авито,мани-беги ко съм обещал,
яс дорде го кажа веки съм забрайл,
ма да са пуфаля друго,
дано не съм написал нещо ногу грубо:

ПЕЧКА

Купих нова печкъ на жината,
оох како да ви распраям,
чак ми пубиля главата…
Дават ги бес щепцел,кабел и контакт,
ама иначи та карат да подписваш Пакт!

Българина братче,нъли многу знай,
никуй не признава,сичку сам си прай.
Туй да знаеш и за мени е валидно,
нъл ку викна ас техник,ша са уръся – пък мий свидно…

Купих я и викам кабила да удължъ,
нъл у къщи уШким,Язе съм мъжъ…
Купих кабел,убаф ноФ
и за рабутата бех готоф.

Крайщата заголих,кът на кино,
Калайдисах ги с „Тинол”,
ма пих и вино…
Кабелът гу купих гумин,
нъл и ас съм ногу умин…

Щепсела,му турих,
фключих и направо са упулих…
Нещу ф печицата нова гръмна,
сивкаФ пушек излете и на мен ми съмна…

Викам ся са аС прицаках,
на печицътъ нова,майчи са иза...ах.
Ят ма фана доста,дажи и гулям,
къф съм габрувиц си викам
то направо си е – срам.

Пърити си на вятъра да фърля,
у тая печка нова и идно пили
да не мога ,да упърля.
Утивам бържи при техник,
на мулба гу удрям,чак ма фана тик…

Идва у дома Човека,
знам ас – работата немуй лека.
Печката и кабила извърта
- виждам го – за грешка са узърта.

Я да видим вика тука,
кво е изгорело,де си згазил лука?
Гледа,търси и мърмори,
ич ни дава той на друК да пругувори.

Вади пробна ламба,кабилити ръга,
абе вика – Нема грешка,сичку ти си вързал,
я кажи сига защо ма мен излъга?
Сичку тука е нареТ,пък ти си са разбързал…

Ами викам – Ич нисъм та лъгал бе човек,
нъл си ти квалифициран викам си демек.
И тъй със тази печка нова,
душъта ми отново са наля със жлъч и яТ,абе отрова

Дано си викам саму,не съм ва отегчил,
ку има пък таквози нещу – Да знайти,аз съм съжалил…
27.02.2012год.
BLACKJ

[BLACKJ]

Ако има за какво

Когато от живота,скъп човек си заминава,
когато неразбран оставаш и никой прошка не ти дава,
Кога надежди и мечти лелеял си напразни,
накрая виждаш,кой обичал те е,кой те мрази…
В живота друже,истините са различни,
за някой тъжни,за други смешни,даже неприлични
и хората не сме еднакви,но туй е друга орисия,
Приятел истински да имаш – това си е направо чудесия.

А аз какво да правя – такъв съм си,нима не ме познаваш?
На друго,моля те не се надявай,че после да не съжаляваш.
За някои може да съм глупав,за други романтичен,
но най-обичам,когато разговарям и поривът е поетичен.
В поетиката има нещо толкова прекрасно,
със нея може да си горд,но можеш да се чувстваш и ужасно.
Описвайки живота,изливайки душата си във рими,
извисяваш се и търсиш,нови светове – необозрими…

Защо ли със това те занимавам друже,ти за мен си Божи дар.
Дали е малка твоята тъга в душата,че слагам още жар…
Не искай ти от мен да бъда всичко,това е просто невъзможно,
гледаш уж,че простички са тук нещата,а толкова е сложно…
Ще те оставям вече,не зная нещичко дали разбра,
дали във мен познаваше Човека,прозря ли моята душа? -
Там тъмно е и светлината бяга от настъпващия мрак,
и вихри се завихрят,бушуват урагани,но светлината идва пак…

Това изпитвам – желая прошка,не търся оправдание
затуй,че бил съм неразбран,че причинил съм ти страдание…
Прости ми друже,ако можеш,ако наистина си бил Приятел,
Човешко е да се греши,но никога не съм се чувствал,кат предател!
Великодушно е да можеш да простиш,дори душата си да нараниш,
А аз – по дяволите,пак ще съм бохема стар – стани и през прозореца ме виж.
Излъгал съм явно твойте надежди,
проказа съм бил аз за тебе,макар и във златни одежди.
Прости ми…ако има за какво.
BLACKJ
16.03.2012год.

[BLACKJ]

Буден

Събуди ме гълчавата на двора
пищенето на гуми по асфалта…
Събудих се от детски смях,
от слънчеви лъчи,
а тъй ужасно ми се спеше…
Събудиха ме ударите на сърцето,
мелодия тъжна – ритъм отнесен,
навън уж е пролет,а в душата ми есен…

Събуди ме малката шарена птичка,
понесла в крилете си пърхаща песен.
Събуди ме шепот прелитащ в нощта,
понесъл със себе си мерзост – лъжа,
а тъй ужасно ми се спеше…
Събуди ме смълчаната гора,
окъпана от призрачния изгрев
и нежността на младата луна…

Събудих се,и нищичко не виждах.
Наистина ли? – дали пък сън не беше?
Събудих се,а тъй ужасно ми се спеше…
27.03.2012год.
BLACKJ