Дядката, кожа и кости, усмихнат, добре облечен, само испански говори, даде ми книжката си, тя от едно градче на 30-на километра от нас.
Тръгнал сутринта да види сина си, дето живеел на края на улицата, обаче хванал другата посока, оттам излязъл на по-голямата улица и по нея до вечерта стигнал при нас. Обадихме се на тамошната полиция, тъкмо приемали репорт за изчезнал дядка от неговата къща

Ама мързеливи излезнаха, трябваше да им го караме до половината път, не им се идваше до нас да го вземат.
Изпи 3 шишета вода и все усмихнат.