И аз мисля че трябва да върнат задължителната казарма. Навремето аз служех в Бълчик - школата за шофери - после бях една година ОХР. Даже имам награда от ген. Михо Михов, защото стрелях по едни мангали дето ги сбарах да влизат в поделението да крадът меден кабел.
В борбата със здравия разум, победата ще бъде наша....
Служих от 25.03.1999година до 24.03.2000година в поделение 56420 РГС- МВР град Видин, Сержантското училище в град Пазарджик, и след това граничен подучастък "Връшка Чука" и Граничен пост Големаново, на северозападната граница. Хубави времена бяха!
Можеш да отнемеш островът от момчето, но не и момчето от острова!!!
Предвид, че отдавна измина давностния срок на едни документи, които като блед юноша бях подписал, нека се обознача и аз по темата:
1984 - 1986г. "Марино поле", по документи в Карлово, а в действителност в предбалкана между Калофер и Карлово. Неофициално ракетни войски, а официално навремето - артилерия.
Ето "краставиците", които имахме в поделението -
Съветското наименование беше ракетен комплекс "8 К 14", а западното ракетен комплекс "Скъд".
И понеже това нещо може да падне най-близо на 300 км разстояние, а у нас няма възможност за опит в такива рамки на всеки 4 години се пътуваше само нощем с влак до пустинята Астрахан, където се намира държавния ядрен полигон на СССР (ГЯП) и се прави реален пуск/старт на балистични ракети, в съревнование с останалите страни от Варшавския договор. По време на аварията в Чернобил се намирах там и взехме първа награда. Руснаците ни накараха да направим втори пуск, за да заснемат на видео как го правим най-бързо, а същевременно и най-точно.
Самото изстрелване е едно от най-красивите неща, които съм виждал някога, ето бегъл поглед как изглежда-
За мое съжаление не се добива реалното усещане за звука и как се тресе земята под теб.
Истината е, че Турция и Гърция трепереха от това оръжие, докато министър Свинаров от правителството на Симеон не ги наряза, барабар с бойните глави, включително и тези с касетъчни заряди.
Та, така в казармата за пръв път видях и работих 2 години на компютър, бях на т.н. длъжност "изчислител" и въвеждах координатите, вятъра и прочее детайли в управлението на самата ракета, чрез компютър.
Евентуални колеги от това или другите две такива поделения?
________________________________________________________________ “Нищо не е добро или зло. Мисълта го прави такова.” - Хамлет , по точно Шекспир;-)
Брех,ти ме уби с тия години Очаквах да си служил около 92-94 година,а то какво излезе Ако не греша това е поделението на прочутите "Момини гърди" Споменавал съм,че много обичам село Дъбене /Карловско/ заради прекрасната анасонлийка и заради една хубава Надежда... сега друг се надява на нея,а за мен като ходя има само анасонлийка и незабравими спомени
Ако под едното от другите две поделения имаш в предвид Бояново, ходил съм там точно след като го засекретиха. Не съм бил ракетчик, бях любопитен кашик (разведка). Бяхме с началника на разузнаването на полка (82МСП Ямбол), но още на портала, мен ме свалиха от БРДМ-а, вкараха го вътре, а на мен ми заповядаха да не мърдам от КПП-то. Когато, след два часа си тръгвахме и докараха машината, не можах да я позная. Бяха я обработвали външно с някаква много рядка пяна, така и не разбрах защо. Между другото, на 30.05.2014г. се навършват 30 години от уволнението ми от казармата.