ПОЕЗИЯ

[BLACKJ]

За един специален за мене човек:

Потънал в спомени

Запита ли се някога – Защо? -
от толкова познати само теб оставих.
Запита ли се някога – Защо? -
от толкова приятели,аз само тебе не забравих.

Отблъскваш ме виждам и то безвъзвратно,
а ми беше толкова хубаво,даже приятно…
Не искам да повярвам,че това със мене се случва,
но виждам как всичко полека приключва.

Но те моля - не зная дали е така,
не захлопвай ти тази врата…
Остави си прозорче за светлия ден,
Обичам те – не забравяй за мен.

02.08.2011год.
BLACKJ

[BLACKJ]

МИНАЛО

Някога,когато младостта,
нахлуваше през моята врата.
Ликувах,без да осъзнавам,
че идват други дни – на самота.

И днес,подпрян на някой дъб вековен,
заслушан в миналите дни,
усещам полъхът чаровен
на старост,нещо минало – преди…

Дали ще бъде дъжд,дали ще бъдат хали,
усещам погледът ти мил,лицето ми как гали.
Застинали за вечни времена,във порив див,
бурите ще сеят свойте семена,но аз ще съм щастлив.

Порои ще браздят лицата мълчаливи,
и старчески ръце ще се протягат пряко сили.
Дали ще спират вихрите в душите ни самотни
или пък ще изчезват във простора,тъжни и сиротни.

И отново нощ вълшебна е притихнала навън,
уморен съм - очите жадуват за сън.
Песента на щурче,тих повей,
вълшебства ,потъвам в елей…
31.08.2011год
BLACKJ

[slaron]

BLACKJ , поздравления!

П. П. Вземи да събереш стиховете си в книжле, че ми омръзна да те чета така разпилян тук - таме...

[BLACKJ]

Чети ме ти чети ме
и никак даже не жали ме.
Обичам да съм аз,като прочетин вестник,
из римата да си се рея,къту буревестник

Дъли стихусбирка ше издам?
ей туй нещу нема отде да го знам.
Гледам,чудя се и пиша,
всекидневно потну челу бриша

Ама,челуту ми потну,
сбръчкало се е грамотну.
Мислех дъл да стана верен пес
и в кръката ти да спя нущес

[007]

Колеги, отдавна не сте писали... и на мен ми позабягна музата...

Не съм поет, аматьор съм, но от сърце посвещавам на всички стойностни колеги, с които ме срещнаха професията и живота!

Защо съм полицай?
Защото тарикат съм, мързелив и некадърен - друго не можах...
Защото влизам в „Системата“ - да ме крепи и да ми пази страх...
Защото чакам пенсия и поработвам частно, има далаверки, врътки...
Защото е държавна работа – хем сигурна, хем кредитче си къткам...

Защо съм полицай?
Защото в свят, управляван от банди, избирам нещо официално,
защото мутрите живеят щуро, показно и кратко, и умират жално,
защото знам, че покрай силните и хитрите, по-лесно се печели,
защото зад и над закона има безопасни схеми за якички бели...

Защо съм полицай?
Защото понасям всяка поредна лобистка пиянска промяна...
Защото съм зачетен с поредна критика, закана, извънредна смяна...
Защото зад гърба ми се е скрил посредствен и високомерен шеф,
защото в успеха съм заложник на двуличие и управленски кеф!

Защо съм полицай?
Защото имам си колегите – за помощ и за по кафе, за по ракия и салата,
защото някак с тях изкарвам до почивка, отпуск, от заплата - до заплата...
Защото стискам истината в зъби, когато паля свещ за помен в храма...
Защото се прибирам и излизам, а семейството ми спи или го няма...

Защо съм полицай?
Защото по сърце и по закон избирам справедливата страна!
Защото все не ща да вехна, напук на всяка политическа слана!
Защото различавам и добро и зло, кой е насилник и кой страда,
защото имам честна кауза и водя своя битка, дори и под обсада!

Защо съм полицай?
Защото съм наивен да мечтая толкова обречени неща,
защото пазя простата човещина, която дядо ми на татко завеща...
защото не приемам грозното и зло децата да притиска,
защото съм умен глупак, обичам си родината, народа и... защото ми стиска!!!

[Lord]

Колеги, отдавна не сте писали... и на мен ми позабягна музата...

Колега 007, поднасям искрени извинения, че днес, одобрявайки мнението със стихотворението Ви, непосредствено след това по невнимание заличих профила Ви, а това действие е необратимо.

Много съжалявам, държа да уточня, че вината е лично моя и колегите от ЕКИП PoliceBG нямат нищо общо със стореното.

Ако приемете извинението ми ще съм изключително радостен да Ви видя регистриран отново сред нас.


Lord

[Валентина]

ЧУЖДА ЖЕНА

Обичал ли си някога жена,
която не е твоя, а е чужда?
Изпитвал ли си някога вина,
че другият - не тебе тя събужда?

Живял ли си със спомен за това
как искал си със поглед да я пиеш?
В зелената несмачкана трева
от всички искал ли си да я скриеш?

Целувал ли си устни във нощта
безвкусни и безстрастни - само влажни?
Усещал ли си тази мокрота
страстта как мие, а душата празни?

Посрещал ли си изгрев в утринта
със чиста съвест и със бистри мисли?
Живял ли си сред хора в самота -
безрадостен, безчувствен? Обезсмислен?!

В очи на други гледал си, нали?!
И НЕЯ търсил ли си в тях напразно?
Усещал ли си после как боли?
Прие ли друга във сърцето празно?

Разбирал ли си своята вина
и искал ли си времето да върне
една-единствена за теб жена,
успяла в жив човек да те превърне?

Не се забравя чуждата жена,
щом можел си да я направиш своя.
Оставаш с непростената вина.
Жената чужда трудно става твоя.

ДАРИНА ДАЧЕВА

[BLACKJ]

РЕКАТА

Бях дете и тя течеше буйна,
като живота покрай мен.
Бях дете и виждаше ми се лазурна,
огромна – гледах я със дъх стаен.
Бях дете,а тя притихваше
със ромон в плитчините.

Реката - тя беше символ на живота.
На волността,на силата и радостта.
Бях дете и гледах старата върба
докосваща водите на буйната река.
Тя плачеше с прошарените си листа,
за хората,за птиците,за есента.

Тя беше само плачеща върба,
прегърбена от старост,над буйната река.
А аз? – аз бях някога дете…
12.10.2011год.
BLACKJ

[slaron]

BLACKJ , хубаво, носталгично, тъжно...

П. П. ...ей серсеминооо, цар си да ме разревеш!!!

[BLACKJ]

На това разчитах ,за да може там,където нарушавам правилата на форума,да ми прощават админите - смея се slaron - радвам се,че ти доставям удоволствие.Между впрочем тук съм използвал две строфи на едно много скъпо приятелче за мене,но дано не ми се сърди и му благодаря от сърце