Вчера след малък инцидент пострадах леко. Пръсната гума, канавка и после главоболия с гумата. Докато е сменях се цапардосах с ключа за гуми. След около 2 часа не можех да си стъпя на крака. Яваш,яваш на авариини с 30 км/ч в спешния кабинет на окръжна болница.
Чукам, куцук,куцук в стаята "лекаря": Що влизате, някой да ви е повикал (в същото време си зяпа нещо на компютъра) Влизам вътре, погледна го, казах за какво става дума и ми дава направление за снимка. Излизам, сложиха ме на инвалидна количка и жената бута до рентгена. Долу ми отказват снимка, защото "медицинския брат" не бил оторизиран да казва кой за снимка и кой не. Аде пак до кабинета. Там ПРЕД НАС скандал и почти до бой кой какво имал право."Медицинския брат" вика - една шиничка и си 6. Не се съгласих, защото няма становище от ЛЕКАР. 30 минути седя и чакам някой да се сети какво да прави. Звънене по телефони, скандали, обясняване кой какъв е в болницата. След което санитаря тръгна със направлението да пита дали ще ми направят снимка. Еле направиха е. Дойде доктор. Видя е. Ми и колегата е казал шина, ама сега ще е гипсов ботуш.
Интересно ми е как може някой, от някъде си да изказва диагнози, без да има право на това. Интересно ми е защо аз като пациент трябва да седя и да се моля едва ли не да ми обърнат внимание. После си плащай данъците, осигуровките и другите подобни, а в резултат на това да те правят на маймуна. Еми явно найстина в болниците си мясаме на маймунки, който чакат на благоволението на лекарите за да те "погледнат".