ПОЕЗИЯ

[BLACKJ]

http://www.fortisimo.eu/index.php?optio ... &Itemid=94
"Нели Русева: От месец в Интернет върви едно стихотворение, „написано” от ученичка на име Таня. Стихотворението грабва още със заглавието – „Писмо до Левски”. Силни думи, болящи, крещящи… Оказа се обаче, то всъщност е написано от теб, така ли е?

Златина Великова: Да, стихотворението "Писмо до Левски" написах в края на 2002 година, то е от последната ми книга „Живея като чучулигите”. Една от най-болните теми в него е ниската раждаемост. По това време затварях групи в детската градина – поради липса на деца. От 6 групи останаха 4. Почти всеки ден отписвах деца, които заминаваха за чужбина с родителите си. За другите проблеми, описани в него дори не ми се говори – наблюдаваме ги и днес, за съжаление. А много ми се искаше да не е така..."

[avitohol]

Hi Black Jack
вече ще си пишем тук....липсва ми понякога тема "Поезия" от СДВР-форум.
Да , грабващи стихчета е "поръсила" тази дама, явно си личи истинската българка, а не мутресите от типа чака-рака.
Боли ни, но това е реалността ....Попиляхме държавата си, улисани в гонене на проценти, премии и хонорари...Все повече опустяват градовете ни, все повече кресливи мургави типове обикалят улиците ни и влачат каквото е останало. Докога тъй ще я караме, не знам. В тон с дамата ми идват от вътре стихове на уви покойния, но незабравящ се П.Пенев

ТЪЖНА НЕДЕЛЯ

Здравей, чаша! Ний пак сме сами!
От кръвта ми по-скъпо и мило —
в тебе слънчево чудо шуми,
скръбно образа мой отразило.. .

Няма топлите черни очи.. .
Празна крайната маса остава!
Не тъгувай, сърце. .. замълчи!
Нищо пулса ти не заслужава!

Моя "Тъжна неделя", ридай!. . .
Вечер моя, черней като гарван!
За мен всяко начало е край —
не зова. .. не очаквам.. . не вярвам!.

Надалеч ще заглъхна без вест
като твоята песен, Лозане!
Надалеч ще замина злочест,
само орехът тук ще остане. . .

Няма истина!. . . Няма лъжа! —
Тежи само небе свечерено.
Нито се радвам, нито тъжа —
тишина. . . самота. . . и студено.

[КОШМАР]

Здравей авито. Видях Пеньо Пенев и не можах да удържа на нАпъна да не пусна още едно.

Пътека

Тъжен залез кърви над гората

като прясна отворена рана.

С тъжен ромон звъни на житата

светозарната сребърна пяна.



Уморения ден догорява,

плаче вятърът - сбогом навеки!

Свечерява сега, свечерява

над смълчаните бели пътеки.



Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека...

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!



Още крачка - и ето го края! -

Извървяна е тя, извървяна...

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!



Много мили неща аз разлюбих,

дори погледа кротък на мама.

Имах всичко... и всичко загубих -

няма щастие, щастие няма!



Сам да бъдеш - така по-добре е,

нищо в нашите дни не е вечно!

И най-милото ще отмилее,

и най-близкото става далечно.



Всяка клетва е само измама,

всяка нежност крий удари груби. -

Нека никога нищичко няма,

за да няма какво да се губи!



Всеки огън гори - догорява,

никой извор во век не извира.

Туй, което цъфти - прецъфтява,

туй, което се ражда - умира.



Всеки друм става тесен за двама,

всяка радост е бременна с мъка.

Нека никога срещи да няма,

за да няма след тях и разлъка!



... Догорелия ден над гората

нека само кърви като рана...

Нека тъжно звъни на житата

светозарната сребърна пяна...

[BLACKJ]

Ко прайти ве ора,ше ма ръзривавати лии - А защо така Авито? - ти да не напусна без да те усетя хубавата ни система?Ще си пишем - да,макар че аз рядко влизам и тук,но както и да е - казвал съм го неведнъж - просто съм щастлив,че някои обстоятелства доведоха до запознаването ми с много нови колеги и преди всичко Хора!

[Валентина]

[BLACKJ]

Еньов ден

Аз брах билки пу русътъ,
намокрих са дажи пу кусътъ,
одих бос ис тривуляка,
дажи идна баба ми са развряка.

-Чумкътъ вика,дано да ва тръшни,
дет газити ис тривътъ с тес кръка кръшни,
вий кат умачкъти тривътъ,
дедото кък да куси със кусътъ?

Аспък нъли съм зевзек,
засуках мустакя – напет,
викам и – Маме ни съ къхъри,
ощи утри ше додат пучивнити дни

Слънчице ша нъпиче,
ша огрей и твоето лице
шъ са исправи тривуляка,
ай и ти Ма стига вряка!
24.06.2011год.
BLACKJ

[BLACKJ]

Що е толкус жега?

Ногу жега в тоя ден,
се са голят пукрай мен.
Ас ни моя мирен да сидя,
си въртя учити с моята глава.

Гледам пу мумити
дет скъсили си пулити,
бе напрао ше ми истикът учити
как ли ще работя,а пък вий мълчити...

Брее големо чудо
секи бачка тук залудо,
Ас пък днес ше мързилувам
щоту ден на Майстура е - чувам.
24.06.2011год.
BLACKJ

[BLACKJ]

Ощи жега

Ден горещ е - малку летен
целият ут пот сякаш съм исплетен.
Кво е баня ас низная,
дано пък дъш да падни най-накрая.

Одя ас на афтумифка,
срещат ма и там с усмифка,
Питат ма - и вън и вътри ли да чистим,
викам чеки малку да пумислим.

Мисла,мисла с тъс глава,
ама там е празну - тъмнута.
И решавам са и ас накрая
викам - жули - ко да прая....

Пръскът първу с некъф убизмаслител,
яс са гледам отстрънъ,бе напрау къту зрител.
Минаха ма с четки -бре, напрайха пяна,
ма тя черна утиди у рикътъ и истрови сичката мряна...

И е тъй до три,четир пъти
посли ма сушиха на некви пръти.
Накрая викат - гутоф си-
путегляй пак в тъс жега,кат ноф си.

Абе ко да кажа,пак съм потин
ма жуота инак - готин!
Па ше сбирам мръсутия,
и посли пак - на афтумифкъ при ония...
24.06.2011год.
BLACKJ

[BLACKJ]

За един специален за мене човек:

Потънал в спомени

Запита ли се някога – Защо? -
от толкова познати само теб оставих.
Запита ли се някога – Защо? -
от толкова приятели,аз само тебе не забравих.

Отблъскваш ме виждам и то безвъзвратно,
а ми беше толкова хубаво,даже приятно…
Не искам да повярвам,че това със мене се случва,
но виждам как всичко полека приключва.

Но те моля - не зная дали е така,
не захлопвай ти тази врата…
Остави си прозорче за светлия ден,
Обичам те – не забравяй за мен.

02.08.2011год.
BLACKJ

[BLACKJ]

МИНАЛО

Някога,когато младостта,
нахлуваше през моята врата.
Ликувах,без да осъзнавам,
че идват други дни – на самота.

И днес,подпрян на някой дъб вековен,
заслушан в миналите дни,
усещам полъхът чаровен
на старост,нещо минало – преди…

Дали ще бъде дъжд,дали ще бъдат хали,
усещам погледът ти мил,лицето ми как гали.
Застинали за вечни времена,във порив див,
бурите ще сеят свойте семена,но аз ще съм щастлив.

Порои ще браздят лицата мълчаливи,
и старчески ръце ще се протягат пряко сили.
Дали ще спират вихрите в душите ни самотни
или пък ще изчезват във простора,тъжни и сиротни.

И отново нощ вълшебна е притихнала навън,
уморен съм - очите жадуват за сън.
Песента на щурче,тих повей,
вълшебства ,потъвам в елей…
31.08.2011год
BLACKJ