Паметник на кого е Мадарския конник

[avitohol]

Император Лъв VІ дава следните сведения за въоръжението на българите (по проф. Геза Фехер), които ние виждаме в представената възстановка:
„Те се въоръжават с меч, броня, лък и копие. Повечето носят два вида оръжие: закачено на рамото копие, а в ръцете си държат лък. Но не само те сами се въоръжават, а и конете на знатните са облечени в предните части с желязо, или плъст. Когато не се използвал, лъкът се носел в специален кажен калъф. Колчанът за стрелите се носел прикрепен с два ремъка отдясно за колана. Копието било от къс метателен тип. Към него била привързана конска опашка. Българските конници имали броня от двойна плъст, която предпазвала шията и гърдите. Тя не била тежка и не пречела на стрелеца в движенията му. Знатните носели подобни брони, но от желязо. Гърдите на конете били покрити с плъст. Тежката конница била изцяло облечена с железни брони. Конниците от тези елитни части имали метални шлемове, докато в леката конница се използвали дебели кожени калпаци, или калпаци от плъст, обшити с кожа. Селекционирани били не по-малко от две породи коне. Едната е била с по едро телосложение – най-вероятно за тежката конница и тегленето на колите, а другата е била по-дребна. Забранено било използването на конете през мирно време за други цели, което се наказвало със смърт. Употребата на железни стремена била важен елемент, способстващ за българските победи. От българите и други сродни на тях народи стремето било заимствано през VII век във Византия. От българите била заимствана и подковата, както и лекото дървено седло, обшито с кожа. Вместо шпори българите използвали бич. Особено важна част от въоръжението на българите бил коланът им. Той служел както за окачване по него на необходимите торби, ножове, колчани, така и за различаване в йерархията на собственика му, т.е. изпълнявал ролята на сегашните пагони." *

http://protobulgarians.com/Statii%20za% ... Madara.htm

[avitohol]

Съществувал ли е хан Аспарух

Въпросът изглежда абсурден, затова нека го задам по-разширено: съществувала ли е в българската история личност, позната на своите съвременници под името “хан Аспарух”? Според мен - не.

Да разгледаме титлата “хан”. В частен разговор историкът Петър Добрев каза: “Може ли някой да посочи поне един надпис, поне една хроника, където да е записано “хан”? Навсякъде е “Кан”. Навсякъде!”

-Толкова ли е важно дали ще е “хан” или “Кан” - възразяват равнодушните. Да, важно е. и е важно да разберем защо.

“Титлата Кан не е равнозначна нито по статут, нито като съдържание в монархическата титулатура. И двете титли били добре известни на китайските историци, но в китайските хроники те били разграничени и никога не са приравнявани една към друга. В тях титлата Кан /Кан-Ю/ е имала значение на Император, докато хан е отговаряла на ван, второстепенна титла, отговаряща на крал.” - Тачо Танев “Българското везмо и Изтокът”

"Ханосването" /по израза на Петър Добрев/ всъщност е едно принизяване на Българската Държавност и Българската история. За нас ще е полезно, ако се придържаме към истината за древното ни величие, пък ако щат разните българоотрицатели да отидат в Балхана, там да се покачат върху някоя ханара и да зареват хански.

А сега нека погледнем името Аспарух. То е познато от чужди източници и значението му се извежда от чужди езици. Дали ще е от арменски /Бял конник/ или от гръцки /Белодрешко/, все тая. Защото и такава версия съчиниха - че всъщност правилно било “Аспрорухос”. Само че от нашия си Именник ние знаем за Исперих или Есперих. Коренът на думата е еднакъв с този на думата “исполин”. И дори на подсъзнателно ниво въздействието върху Българите е неизмеримо по-голямо.

Изследванията на Българското минало, изясняването на Българския корен не е нещо самоцелно. Владимир Свинтила малко преди смъртта си писа: “Тези въпроси се повдигат и днес, и будят едно всеобщо любопитство. А това значи неудовлетвореност - това население не иска да приеме себе си за славянско.” Тепърва ще разискваме темата. Сега е достатъчно да осъзнаем нейното значение. Защото немалко народи се борят за името Българин и навсякъде се мъчат да наложат своите виждания и своите традиции. Като пример ще посоча: казански татари, чуваши, башкири, балкарци, североосетинци, ичкери /познати повече под името “чеченци”/. Чие начало ще е водещо утре - европейското или азиатското?

От огромно значение е дали първият владетел на Дунавска България се е наричал Аспарух или Исперих. Окончанието “-рих” чудесно се вписва в общоевропейската именна традиция. Нали уж претендирахме да сме европейски народ?

Никой не спори за съществуването на остроготския крал Теодорих, за неговия внук крал Аталарих. Никой не оспорва името и реалността на вестготския крал Аларих, на средновековния хронист Алберих. Все още съществува руската фамилия от варяжки /викингски, а не склавински/ произход Рьорих. Български успоредици също не липсват - Кан Телериг. А в устната народна традиция нещо се е запазило и до днес - познавам един, комуто на прякор казват “Рих”.

[Lord]

Авито, а защо тук и там срещам "кхан" и какво значи тази "титла"?

[avitohol]

ohh ....
По този въпрос Лорде има цели дискусии. Най кратко мога ти каза следното: Разликата е "тънка", така че... + Както се пише от старите историци , има само kanasubigi(kanasybiгi), което е явна смесица м/у латински и елински?!?
Смисъла на титлата е изцело взет от латинската система на управление! КАНА ПОД КОПИЕ/ИГО/ е ритуал, използван в латинската ситема на управление. Виж статията от линка!

http://www.spiralata.net/bb/viewtopic.php?t=605

[Lord]

... Виж статията от линка! ...

Статия, та те са стотици в този линк?!

[avitohol]

Аз лично предпочитам известната титла , използвана като подпис още от Омуртаг / при бг редакция на колоната му/, която доскоро седеше в НИМ, сега странно защо я няма:
КАН-А-СУБИГИ
сега тълкувания на тази титла- дал господ, на мен поне са ми известни:
- Законодател / дал закона /,
мъдър повелител..
Най достоверна за мен е версията- КНЯЗ -ОТ-БОГА

[Lord]

Интересно е - наистина!

[Добро Утро]

Интересно е - наистина!

Така си е...жалко е че рядко пише Авито тук!

[Lord]

Интересно е - наистина!

Така си е...жалко е че рядко пише Авито тук!

Не е така, пише относително често. Ти пишеш рядко!

[avitohol]

ДУ утро е славна майка-българка посветила се в момента на двама прекрасни сина, гордост за всички ни. Дай боже повече и ХВАЛА на таквиз славни българки...

Лорд, за да има пълнпота в титлите, има и още една която често се употребява- Каган. Използвана е в пред-дунавския ни период, и по късно се среща във Волжкоа България. Ето един пост в тази насока, макар не със всичко там да съм съгласен е поучителен...


http://khagan.wordpress.com/2010/06/06/ ... 6%D0%B8-2/

Крум

Крум[3] Страшни завеща на своите наследници огромна територия, след като завладя аварските[4] земи отвъд Дунав[5]. Ще запитате: „Защо стори това?” Защото аварите, заедно със славяните, искаха да направят своя държава, което криеше опасност от военни действия срещу България. За да се предотврати тази поява, кхаганът[6] намери за добре да ги подчини. Стори го светкавично. Плени много войни и ги отведе в столицата Плиска. И като ги питаше и разпитваше, поради каква причина не му се съпротивляваха, ето какво научи от тях: В земите на аварите силният имал право над по-слабия. Можел е със сила да вземе каквото си поиска от по-слабия. Не само покъщнина и добитък, а и съпруга или дъщеря. Това водело до омраза един към друг. Законите били такива, че оправдавали богатите и същевременно се наказвали бедни за много по-малки прегрешения. Клеветниците и доносниците получавали облаги и поради тази причина много хора се клеветяли един друг. Хората предпочитали да пият, отколкото да работят. Едни живеели от грабителство, други на гърба на селянина. В страната им имало или много богати, или много бедни. Богатите не се интересували от живота на бедните и затова последните приели по-скоро Крум като спасител, отколкото като завоевател. Замислил се върху думите на пленниците и решил, че са нужни такива закони, които да не се допусне това да се случи и в нашата държава. А наченки на това вече имаше. И създаде Крум закони за всички, и който не ги изпълнява, получаваше най-тежкото наказание.

Разделил саракта на десет комитати[7], като на всеки поставил верен нему човек. Така имаше поглед върху държавата си, защото искаше постоянни доклади от тях за състоянието на саракта. Като разбра византийският император каква мощна държава става северната му съседка, тръгна на поход с огромна армия и навлезе в саракта, стигна само до Одрин, защото до него пристигна вест, че се готви преврат в Константинопол. Това отвърза ръцете на Крум и нападна Сердика, и я превзе, като заграби много злато. За византийците този акт на кхагана означаваше завземане земите на юг. За да не се случи това, императорът изсели хиляди славяни зад Босфора, а освободените земи раздаде на ромеи от там. Така Никифор[8] искаше новозаселените ромеи да защитават земите си и да дадат отпор на евентуално нападение. Но се получило точно обратното. Настъпи недоволство и бунт поради новото заселване и промяната на живот. Това накара императорът да вземе ново решение. Събра огромна редовна войска и наемници и нападна саракта ни[9]. Крум съобрази, че неравните сили не са в негова полза и се оттегли в горите. Никифор завзе столицата Плиска , уби дванадесет хиляди войника, останали в нея да я защитават и разграби всичко, що имаше там. После запали двореца на Крум. Не щадеше и мирното население, което бе подложено на сеч. Независимо от това, нашият кхаган помоли за мир. Опиянен от победата си, византиецът отказа и тръгна с плячката да се прибира у дома. И като знаеше какъв ще бъде отговора, Крум му направи капан в един проход и го уби, както и цялата му войска. Наби главата му на кол за назидание и страх. После от черепа направи чаша и пи вино от нея, защото според езическите обичаи така силата на победения се вливала в тялото на победителя. И тази чаша се подаваше от ръка на ръка през всички присъстващи боили[10] и таркани[11], та всеки да придобие сила, за да громи ромеите.

Крум беше езичник и ненавиждаше славяните, защото те приемаха нашата вяра повсеместно и предпочитаха да служат на Исуса Христа пред старите богове. Вероятно защото и в Скития[12] , и тук те се чувстваха хора от втора ръка. Персийската надменност на българите не позволяваше на славяните да бъдат свободни и независими. Както българите, така и византийците нямаха добро мнение за славяните. Смятаха ги за безволеви, крадливи, за хора, които си променят мнението постоянно с причина или без, за лъжци, които взаимно се ненавиждат, които те гледат в очите и те мамят, за които даденото обещание не значи нищо, които са страхливи и милеят за живота си, когато са сами и свирепи, и силни, когато са обединени, за хора без цели и идеали[13]. Не отричат, обаче, че иначе са добри и гостоприемни и коварството им е чуждо. Но кхаганът знаеше, че ако не ги приобщи към себе си, последните като мощна вълна могат някога да пометат малцината и все по-изчезващи българи. Затова и законите му бяха в сила и за едните, и за другите. Когато завладяваше византийските земи, отвеждаше навътре в саракта хиляди жители и ги заселваше за постоянно, а на освободените територии населваше други славяни от вътрешността на страната и им даваше земи. По този начин те ставаха верни на Крум и пазеха новозавзетите му територии. После Крум донесе още унищожение по византийските земи. Много невинни изкла, защото не му се подчиняваха. Персийското високомерие бе застанало лице в лице с византийското. От това страдаха само и единствено бедните хора.Но така съграденият саракт бе апетитен залък за алчните и близките нему сподвижници. Една вечер, когато Крум се готвеше да нападне Константинопол, бе открит в палатката си мъртъв. От устата, носа и ушите му бликаше кръв. Очите му също бяха кървави и сякаш щяха да изхвръкнат. Това беше учук[14]. Само българин, който знае, че кръвта на кхагана е свещена и не трябва да се пролива, можеше да извърши този ритуал, така че да не го постигне гневът на Тангра[15]. Убиецът така и не бе открит. Но за сметка на това започнаха отново разприте за трона, което бе от полза единствено за враговете.

[3] Кхаган на България от 802-814

[4] Аварите-сродни на българи и хуни племена дошли от земите на Средна Азия

[5] 805 г.

[6] Върховна титла при кимерийските народи. Поради трудното й произнасяне ромеите я пишат и като „кан” и като „хан”

[7] области

[8] Никифор I Геник (760 – 26 юли 811) е византийски император управлявал от 802 г. до смъртта си през 811 година.

[9] 811 г.

[10] Видни граждани

[11] военоначалници

[12] Обхващала е огромна територия от монголските степи до Черно море.

[13] Из „Стратегикон” на Псевдомакрий и „Тактика” на Лъв VI

[14] Ритуално удушване с конопено въженце. Виж „Войните на Селевк”

.........................