от avitohol » 20 Апр 2011, 20:24
Ена велика дата
20 април 1876 година: тогава Тодор Каблешков написва и изпраща Кървавото писмо. Писмо, с което съобщава на своите съмишленици в Панагюрище, че въстанието е започнало, и го подписва с кръв от убития мюдюрин. Писмото е изпратено на 20 април до Георги Бенковски в Панагюрище. To е пренесено от 19 годишният Георги Салчев, който изминал 5 часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.
Ето неговото съдържание, според Захари Стоянов:
"Братя!
Вчера пристигна в село Неджеб ага, из Пловдив, който поиска да затвори няколко души заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборищкото събрание, повиках няколко души юнаци и след като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убихме мюдюра, с няколко заптии... Сега, когато ви пиша това писмо, знамето се развява пред конака, пушките гърмят, придружени от ека на черковните камбани, и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие,братя, сте биле истински патриоти и апостоли на свободата, то последвайте нашия пример и в Панагюрище...
Копривщица, 20 априлий 1876 г.
Т. Каблешков.
20 април 1941 година: българските войски навлизат в Беломорска Тракия и Вардарска Македония след като германските подразделения вече са приключили с военните си операции в Гърция и в Сърбия.
Войниците са посрещнати от българското население като освободители. В Беломорието част от гърците се изселват още преди гръцката армия да капитулира, а тези, които остават се отнасят с българските войски сдържано, без открити прояви на враждебност. От своя страна мюсюлманското население е недоволно от гръцкото управление и е по-склонно да замени гръцката с българска власт.
От този ден, та чак до 09.09.1944 г. са налице чертите на една държава, която остава в историята като Великденска България.
Великденска България, за разлика от Сан-Стефанската такава, е реално съществувала държава. Държава, която наистина прави обединението на България и българите!
Нека да помним това и да се борим за нея!
Когато няколко повода се съберат, то тогава се получава празник, който всички ние българи трябва да празнуваме! Дали по една или друга причина, всеки един от нас е свързан с тази дата и за това трябва да й отдадем нужната почит!
