ПОЕЗИЯ

[КОШМАР]

Животът скрит е в дребните неща
В жест най-обикновен, ала човешки
В любима песен, слушана в нощта
С човек, умеещ да прощава грешки.

В усмивката на влюбени очи,
Която търсиш твоя ден да сгрее
В забравата на смелите мечти,
Когато правиш опит за летене.

В стремежа да запазиш своя дух
Свободен в несвободното ни време
Да не виниш за всичко някой друг
Да не превръщаш обичта във бреме.

Във ручеите топли на кръвта
В сълзите непринудено родени
Най-истински са дребните неща
И те остават спомени след време.

Автор - Бисерка Каменова

[slaron]

"Писмо от Спящата красавица"
Принце,
Понеже вече не живеея в приказка,
а в грозната картинка на Реала,
понеже конят ти си потроши копитата,
а аз се скъсах да се правя на заспала,
понеже ти целуна всичките красавици,
които ти се мярнаха по пътя,
(освен по пътя - и по магистралите)
Понеже ... и заспала не съм тъпа.

Та, Принце,
няма смисъл да пристигаш.
Омъжих се за брата на коняря,
Той е ковач. На щастие. Не лигльо.
И с чужди приказки не разговаря.
Не си помисляй да си точиш меча.
Ковач е той – не му е рядка плетката.
Отдавна приказката свърши вече.
За теб ми дреме само на жилетката.

Подпис:
Спящата Красавица

Румяна Симова
- - - - -

"Покаяние"
Коленича във Божия храм –
да потърся любов и прощение.
Но понеже молитви незнам,
потрепервам от страх и съмнение...
Аз не вярвам във Божи дела,
в хорски притчи и древни поверия.
Затова коленича сега –
уморих се от грях и безверие.
Уморих се от гняв и лъжи,
от интриги и властно безвластие,
от студени бездушни искри...
Уморих се от всичко. Ужасно е!
Пред светици с огромни очи,
пред безгрешни и благи аскети,
аз проливам горещи сълзи,
чакам Господ – за мен да се сети...

Румяна Симова

[КОШМАР]

Недокоснато /неизвестен/



…И не успявам да стигна до теб.
А опитвам. И пак. И отново.

Но дори да успея сега -
а това не е никак сигурно -
то ще е само случаен допир,
който утре няма да се повтори.

Защото дори да намеря
къде си скрит днес,
дори да те стигна,
докосна,
погаля -
аз знам,
че утре ще трябва
да почна пак отначало
и ще съм все тъй далеч.

Ти винаги си в сегашно време.
Едничкото сигурно нещо
е че си тук сега,
и то само ако си тук и сега.
За вчера не помниш.
За утре не знаеш.
Аз също.

И всеки опит да те стигна,
и всеки път, когато успея,
не значи, че утре ще мога.
Защото там, където си бил,
няма да те има утре.
И което съм докоснала вчера,
няма да намеря днес.

Не знам дали така ти харесва,
или просто не можеш да спреш,
за да не те настигне нещо.

Например сърцето ти.

[КОШМАР]

Любов
Веселин Ханчев

Къде си ти? Не свети в твойта стая,
но зная, че си тук, че си сама.
Завърнах се. За първи път разкаян.
За първи път оставам у дома.
Не е ли вече късно да остана?
Имъчих те. До смърт те изтерзах.
Какво ти връщам? Нежност разпиляна.
Уста с горчиви бръчки покрай тях.
Какво ти нося? Две ръце, с които
да те докосна ме е срам дори.
Къде си ти? Вдигни лице сърдито.
Възмездие поискай. Удари.
Вратата черна покажи ми с тази
немилвана ръка като платно.
В лицето ми извикай, че ме мразиш
или дори че ти е все едно.
Заслужил съм очите ти студени.
Заслужил съм ги с хиляди вини.
Ти ставаш. Приближаваш се до мене.
Невидима, ти казваш: "Остани!"
------------------
Кой каквото ще да говори жената си е жена. Само тя знае какво е това да простиш.

[daniela_suzi]

[КОШМАР]

ЛОША ЧЕРТА ПО РОЖДЕНИЕ.

КАК ДА СЕ БОРЯ С НЕЯ?

НЯМАМ ЗА НИЩО ТЪРПЕНИЕ.

ИСКАМ В АВАНС ДА ЖИВЕЯ.

ПЪТЯ СИ ГУБЯ ОТ БЪРЗАНЕ.

ЯБЪЛКИ КЪСАМ ЗЕЛЕНИ.

МОИТЕ БЪДЕЩИ ВЪЗРАСТИ

ТИЧАТ СЛЕД МЕН УМОРЕНИ.

ХАРЧА ЗА УТРЕ.И КНИГИТЕ

БЪРЗО ЧЕТА ОТ СРЕДАТА.

ДАЖЕ ЩАСТЛИВИТЕ МИГОВЕ

ИДВАТ С ИЗМИНАЛА ДАТА.

В НЯКАКВА СИНЯ ВИЕЛИЦА

ЧЕЗНАТ И ХОРА И ВЕЩИ..

МОЯТ ЖИВОТ Е ПОРЕДИЦА

ОТ НЕОЧАКВАНИ СРЕЩИ.

ЛОША ЧЕРТА.ТОВА СИ Е.

АЛА ТЪЙ КАКТО ЖИВЕЯ,

НЯМА ДА СРЕЩНА СМЪРТТА СИ.

ЩЕ СЕ РАЗМИНА И С НЕЯ!



ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ
=============
Колко голяма е една обич?

-Колкото може да прости!

Колко силна е една любов?

-Колкото едно сърце!

Колко може да прости сърцето?

-И непростимото, ако обича!

[КОШМАР]

"Много дълго ще бъдем мъртви... за да живеем без Любов." - Иля Велчев
Признание - и стихотвоврението е от него

Съзирам те
и онемявам.
Изгубвам
памет, име, всичко.
Не зная
кой съм,
накъде съм тръгнал.
И все едно
не съм познавал друга.
Съзирам те
и правя своето откритие -
Жената!
Сърцето ми отнасяш
с една неподозирана усмивка.
Разсмиваш се на вкаменелия си мъж
по пътя си. . .
и го забравяш.
А той остава
смешен и прехласнат
и вечно вкаменен след теб.
Сърце, пази я /го/,
и тайно й свети!
На този свят
не смея да мечтая -
за тебе, живата и чуждата,
на онзи свят
каквато да те срещна -
болна, стара, погрозняла, сянка,
повярвай ми,
ще те позная
и няма повече да те изпусна
.............
За жената става дума.....
..............
Нарисувай ми душата

На Милена

Нарисувай ми душата, мила,
върху бялото платно
вместо с четка
с пръстите си нежни.
Нарисувай я засмяна
с пламнало чело
и понякога с очи дъждовни.
Нарисувай ми душата, мила,
както виждат я приятели и врагове,
(зная, истинска я виждаш само ти).
Вярвам също в погледа на времето
и в оценката на яростта
по безплодното лице на някой принц.
Скрий платното
с най-доброто в мен
(не изтривай никоя голяма грешка)
и ако душата си и аз загубя
в път и сън към райските врати
ти, платното свое, покажи ми, мила,
нека в нея да се върна,
в моята душа,
(и при тебе също,
ако зла магия ме е ослепила).
Нарисувай ми душата, мила,
с твоята душа. . .

[КОШМАР]

Защо те обичам...
попитай реката
защо към морето тече,
защо в морето се влива.
реката попитай.

защо те обичам...
попитай вълната
защо към брега се стреми,
защо в брега се разбива.
вълната попитай.

защо те обичам...
попитай луната
защо към земята кръжи,
защо не дели се от нея.
луната попитай.
защо те обичам...

Не знам от кой е стихотворението. Нито луната, нито вълната могат да отговорят на този въпрос. Всъщност понякога се случва да не се търсят отговори на някои въпроси...... Истината е точно в мълчанието. Важното е да сме логични и последователни.

[КОШМАР]

Спите ли вече? Добре. Приятни сънища.

Това, което чувствам, е в това което вярвам......
============
ЖЕЛАЯ ТИ ВРЕМЕ - Това стихотворение е спецялен поздрав за Любовта ми. Няма се обяснявам. Споко.

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлив.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш./във второто много се съмнявам/
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!
/Това е положението. Нека говорят....../
==============
Следващите ги преписах от Лексикона на дъщерята

Препъвах се от болките на времето,
но никога не молех топлина.
Изгубена в стихиите на бремето
душата плачеше като дете, сама.

Съдбата беше пак като скъперница,
не вкусила ни жажда нито жал.
Проклинах я. Тя бе като неверница,
кат грешник, своя грях неосъзнал.

Сама пак бях сред пустото море,
сред две сълзи едва, едва отронени.
Сърцето ми разкъсва се на две
от раните все още незатворени.
................

Какво ли е да си щастлив, се питах,
и търсих отговор в безсмисления свят
на славата и завистта и на парите.
Ненужно е било това разбрах.

Стига ми сега, че срещам утринта
с усмивката добра на слънцето.
Стигат ми сега две добри слова,
приятелска ръка и тишина...
............

Превземай всичко що ти пречи,
гасни дори, ала живей,
бъди човек, а не човече,
гори, но никога не тлей!

Печал и милост не признавай,
гранит бъди, сърце от мраз.
Едничка власт в света признавай,
власта на своето могъщо АЗ!
.............

Веднъж живееш, истински живей -
безкрай, докрай, завинаги, за всичко.
Помни, животът не е чародей,
не е салон с гирлянди и свещички.

И някога като останеш сам,
когато си без никого до тебе,
безсилно не навеждай ти глава
и не проклинай своя труден жребий.

Нали животът не е чародей
и трябва да се бориш сам за всичко.
И затова наистина живей
свободен като птица. Без кавички.
...............

Ще можеш ли да си щастлив, кажи,
ако вторачен само в свойто щастие,
заобикаляш всичките препятствия
с предателства, с компромиси, с лъжи?
Когато стигнеш висшата си цел,
натрупал всичко – даже непотребности
и разбереш, че си загубил себе си,
за връщане ще имаш ли сърце?
Или ще затрепериш като плъх,
загрижен да не си загубил мястото...
Но щастие ли е такова щастие
и връх ли е, кажи ми, тоя връх?
..............

Ако изтриеш изгрева от слънцето
и оставиш само звездите да светят
слепите ще признаят твоята сила,
но ти ще си прокълнат от морето.

Ако убиеш времето в часовниците
и заковеш стрелките на градските кули,
сегашното може да замълчи,
но бъдещето ще те съди.

Ако затвориш истината в египетска гробница,
дори окована в девет железни врати,
тя пак ще разбие вратите на злото
и пак ще достигне до хората...
............

[BLACKJ]

НОЩЕМ САМ

Отново нощ е и пак съм сам,
а тъй мечтаех за парче салам…
JaoBin дъли ше ми даде,
или пък към Инанката ше гледа той саде?

Или ше вика - ко си прайш ве батка?
абе ас лувжия ич нисъм,ма пак ше му ударя патка.
Нощ е,обзет от странни чувства - страхове,
седя пред компа и прая сам със себе си мезе

Гледам колко съм кръсиФ
и убаф, и дажи малку диФ
Ни влиза тука никой през нуща
и пак самичък,пред компа аз седя.

Марготу сига си спи и то гуркоту
и Да и Не добре си ъркът у лиглоту.
Макса пък ептен ме е забрайл,
Защо? - не мога да се сетя зло да съм напрайл.

Вечи май да спирам,чи нуща преваля,
очите натежали към сладък сън подканя.
А Утре,когато слънчицето напиче,
отново ще съм с вас и пак ще съм добре.

Зората ще е изтрила мислите ми за салама,
За ДА и НЕ,за Жао,за Марги,Макса и Инана.
Ще пеят пойни птички,ще има весела забава,
че ден на хумора е- ще се напия до забрава...

Защото вън съм весел и щастлив,
а вътре - изгарят ме тъга и огън див...
ма айде туй да ми е тайната,
на вас ще кажа - Живейте и бъдете здрави - а другото
махнете със ръка и му кажете "майната"...
21.05.2011год.
BLACKJ