от КОШМАР » 28 Фев 2011, 17:56
Цитати от филма "Анатомията на Грей"
Хората имат белези от рани на най-неочаквани места, като тайна карта на личните им истории, диаграми на всички техни стари рани. Повечето от раните ни заздравяват, оставяйки само един белег. Но някои от тях, не. Някои белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката още се усеща. Кое е по-лошо, нови рани, които са ужасно болезнени... или стари рани, които би трябвало да са излекувани преди години, но никога не заздравяват? Може би старите ни рани ни учат на нещо. Те ни напомнят къде сме били и какво сме превъзмогнали. Те ни служат за урок какво да избягваме в бъдеще. Така обичаме да мислим. Но това не е така, нали? Някои неща трябва да учим отново и отново, и отново.
...............
Проблемът с плана е, че в него не се вземат предвид неочакваните неща. Така че когато сме изненадани, било в операционната, било в живота... ние трябва да импровизираме. Разбира се, някои от нас са по-добри в това от други. Някои от нас трябва просто да минат на план Б... и да го изпълнят възможно най-добре. Но понякога, това от което имаме нужда е нов план.
Много често не можеш да имаш нещата, които искаш най-силно. Желанието ни оставя с разбито сърце... изтощава ни. Желанието може да провали живота ти. Но колкото и трудно да е да искаш нещо, хората, които най-много страдат са тези, които не знаят какво искат.
Мечтаем, че когато достигнем целите си, ще бъдем щастливи. Ще открием човека, ще завършим стажа си... Това е мечтата ни. След това я постигаме. И ако сме хора, веднага започваме да мечтаем за нещо друго. Защото ако това е мечтата тогава по-добре е да се събудим.
Докторите дават на пациентите много неща. Даваме им лекарства, даваме им съвет. И повече от всичко, им даваме пълното си внимание. Но най-трудното нещо, което може да дадете на пациента е истината. Истината е трудна. Истината е... неудобна. И много често. Истината боли. Истината е болезнена... Дълбоко в себе си никой не иска да я чува. Особено, когато го засяга. Понякога казваме истината, защото това е единственото, което можем да кажем. Понякога казваме истината, защото имаме нужда да я изречем на глас,за да я чуем сами. А понякога казваме истината, защото просто не можем да се сдържим. А понякога, им я казваме, защото... им дължим поне това.
...........................
Действителността не е такава, каквато на мен би ми било удобно да бъде.
Не е такава, каквато би трябвало да е.
Не е такава, каквато ми казваха, че ще бъде.
Не е такава, каквато беше.
Не е такава, каквато ще бъде утре.
...Действителността около мен е такава, каквато е.
Хорхе Букай
