БЪЛГАРИЯ ЗАВИНАГИ !!!

[daniela_suzi]

Здравей ,приятелко!Чета това,което си написала по-горе и се радвам,че тези деца се държат по този начин.Нали все пак те са утрешните управляващи политиката и икономиката на тази изстрадала България.Дано те са достойните хора,които ще спасят малкото останало от хубавата ни родина.Ние колкото и да се опитваме да се освободим от влиянието на миналото върху нас,ще ни е доста трудно и доста усилия ще трябва да положим.Поне тези,които се опитват да бъдат достойни като хора.

[КОШМАР]

Днес, за кой ли път четох за Левски, както и негови мисли. Някои от тях съм сигурна, че не са негови. Историята е най-големия съдник за тези, които смеят да преиначават или измислят нещо свое и го пишат от името на някой друг. Тези, които ще пусна поне са ми познати откакто съм взела да се осъзнавам:

«Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили.»
«Целта ни в Българско е братство с всекиго, без да гледаме на вяра и народност.»

Навремето Дякона е писал "НАРОДЕ????", сега за кой ли път ще напиша "АПОСТОЛЕ????". Уви, отговорът ще остане висящ.......

[slaron]

Днес е денят на смъртта на един велик българин. Днес е и денят, в който моето училище отбелязва годишнина от смъртта на патрона си, Васил Левски. Разбира се с подобаваща тържественост, ритуали, общоградско "тържество", присъствие на кмета на града ни, представители на Общинския съвет, лидери на Партии, правителствени и неправителствени организации.
Както обикновено на този ден дори и времето "оплаква" Апостола. Дъжд, ситен, проникващ навсякъде, мокрещ до кости. И всички, "първи" хора, дошли да си правят PR в този ден, водят със себе си и по един "асистент", разперил над главите им огромен чадър.
Гледайки ги... аз прехвърлях погледа си ту към тях, ту към учениците, застанали "мирно" на пост пред паметника, други ученици, които са знаменосци, или асистенти на знаменната група. Облекли красивите униформи, стоящи "мирно" под дъжда, без чадъри или дъждобрани, отдавайки почит на великия българин, не смеейки да мръднат, за да не нарушат величието на мига.
И си мисля точно тези деца какъв урок по родолюбие дадоха на всички присъстващи и най вече на добре "защитилите" се от дъжда наши избраници. Но... имаше ли кой да оцени този урок...
И все пак... Докато ги има тези деца, ще има и България!

Вале, ти ме обнадежди! Съвсем ги бях отписала днешните деца... Ти просто ми върна вярата, че може и оцелее нашата България!

[mao11]

Вале, ти ме обнадежди! Съвсем ги бях отписала днешните деца... Ти просто ми върна вярата, че може и оцелее нашата България!

И ........ като пораснат и веят за кво иде реч, без работа, или на работа по 10-12 часа за 300-350 лева ще си бият сопите в чужбина, щото най калпавото наше дете там оспява да препечели добри пари , а и да задели понещичко.

[Валентина]

Това, горното, го написа друг човек... макар, че едва ли е толкова важно...
Но по принцип си прав, за съжаление... А как ми се иска да не е така. И все се надявам, че нещата ще се променят към по-добро... Обаче животът ни показва друго... И все пак... надеждата умира последна... А и какво бихме правили без надежди? Не може да е все така и не бива да се примиряваме с това.

[avitohol]

"Ние желаеме, щото тая земя, която е населена с българи, да се управлява български, т. е. съобразно с нравите, обичаите и характера на българския народ; а ония земи, които са населени с румъни, със сърби, с черногорци и с гърци, да се управляват съобразно с характера на румънския, сръбския, черногорския и гръцкия народи."

(В. Лъвский, Из "Нареда на работниците за освобождение на българският народ")




138 години след гибелта на Левски, Българската държава все още я има, поне на хартия, българското население все повече се топи, а утопията за “чиста и свята република”, отдавна я отлетяла. С всяка година, ние прибавяме по една цифра към годините от гибелта му, но все повече го губим в себе си. Левски безвъзвратно си отива от нас. Гибелта му за обикновения населяващ тази територия, т.е. за мат’ряла е без всякакво значение. Тя не му говори нищо, защото в него идеята за подвига и саможертвата отдавна е угаснала, а на преден план стои идеята за оцеляването; защото пред него не стои понятието “Родина”, а идеята за Световната държава, в която той може свободно да хойка, развявайки съдраните си потури из екзотичните кътчета на изстрадалата планета. Отбелязването на гибелта на този велик българин е повече институционално и машинално. Дори някои управляващи изпитват и известно неудобство. Сигурен съм. Защото не са българи. И защото така го изисква държавния протокол. А в сърцата на електората им, не е останало нищо, което да напомня за него. В тях сега са загнездили хай-лайф личности със съмнителни човешки качества и помпозен медиен образ. Днешния водач има образа на средностатистически чиновник с папка и вратовръзка, който говори меко и благо, има добри обноски, или е герой в сапунен сериал. В никакъв случай ние няма да видим образа на човек, който с национално-освободителна идеология, сабя и пистолет призовава към промяна на държавноустановения ред. Той не е удобен. Понятието “промяна чрез революция” или “освобождение чрез революция” се замени с “промяна чрез еволюция”. Но политическата класа не еволюира. Еволюцията за нея е печелене на време, да се укрепи още по-добре и да изземе инициативата от населението чрез превантивни мерки, които ще и дадът пожизнен статус. Получава се парадокс, в който еволюцията - безкръвната революция, не сработва и извиква на живот кръвната еволюция – революцията. Дори така беше и в Османската империя. Въвеждането на Хатихумаюна и Хатишерифа с цел реформа на империята, не сполучиха и доведоха до раждането на фигурата на Левски и възстановяването на Българската държава.
Затова Левски днес е чужд и неудобен, защото напомня за понятието “ държава”. Държавата днес не е на почит, дори сред самите управляващи. След 67 години на болшевизъм и демонокрация, тя стана средство, но не отговорност, фирма с активи, но не и дълг завещан от дедите, и още по-страшното – не е бъдеще за народа, който я населява. Ясните и директни думи на Апостола изречени като напътствия към неговите байновци някога, днес осветляват нищетата на управляващата политическа класа в България. А тя е производна на възпроизвелия я "електорат". Не, че "електоратът" през Възраждането бе екстра качество. Всички сме чели, негодуванието на Левски от него. Но той успя да създаде комитети, да се организира в някаква степен вътрешно и да вдигне въстание.А колко е неудобен Левски ще разберете, само от това, че България от 1944 г., насам непрекъснато е прикачана на буксир от един политико-икономически блок към друг, което фактически я ликвидира като държава, която може да функционира самостоятелно. Идеята за самостоятелността прави Левски неудобен. А той е неудобен и зарад това, че е носител на идеята за националното обединение в името на Свободата, която отхвърля всякакви политически идеологии, на които стъпват политическите партии, за да векуват. Затова образа на Левски, те употребяват, боядисвайки го в боята на собственият си партиен примитивизъм. А националното обединение го разбират: да направят, кога дойдат на власт - от целия българския народ, собствен електорат. А Левски рече: “Свобода и всекиму своето”. Националната идея е безсъмненост в ближния и братска подкрепа за личния и обществен просперитет, за просперитета на нацията. Не личния интерес е водещият, а просперитета на другия, защото той е и твой просперитет. Това са началата на националната държава. Точно тази държава Левски искаше да възкреси, като създаде комитетите, въплъщаващи нейните начала и закони и ги обедини в един общ организъм – комитетската мрежа, която е всъщност скелета, който трябва да облече в плът чрез националната революция. Той не ратуваше за интернационална държава, макар, че дефинира “чиста и свята република”. Отделен е въпроса, дали републиката сама по себе си, може да бъде чиста и свята, но такива са били въжделенията на времето, водени от модернизма на илюминизма, чиито утопии преживяваме днес чрез разрухата на собствената си държава и своята вътрешна разруха като хора. Много смешни са опитите днес, управляващата върхушка да нагоди Левски към модерните времена на глобализма. Истина е, че той каза: “Когато освободя своя народ, ще отида да освобождавам и други”. Но “когато”. Това не значи “износ” на революции, нито болшевишки, нито демократични, каквито наблюдаваме днес. Нито “внос” на такива. Износа и вноса на чужди ценности са изключени при националната държава. Първом е свободата на своя народ и националната му идентичност, която е тотално застрашена и изличаваща се в една Османска империя, както днес е тотално застрашена и обезличаваща се в глобално-интернационалната юдейска империя, маршируваща по планетата. Идеята да се опреш на своите собствени сили е уникална сама по себе си, защото това е да потърсиш вътрешните, скрити резерви в своя народ, да ги развиеш до степен на сили, които възраждат вярата в бъдещето. Вярата в себе си е изключително мощен тласък не само за личността, но и за народността като цяло. Защото едно е да копаеш злато от собствения си златен рудник и сам да направиш изделия с културна стойност, друго е да го дадеш на съхранение във Федералния резерв и въз основа на него да ти печатат хартиени банкноти. Да, днес ни е необходимо именно митичното Златното рухо, но от собствения ни златен рудник – да повярваш в себе си, да повярваш в ближния си, да разбереш смисъла на саможертвата, която Левски ни завеща. Неговата саможертва му отреди безименен и незнаен гроб, но не създаде гроб за България. Той не погреба Родината си, той погреба себе си, за да възкръсне Тя. Това нещо е крайно неразбираемо за политическата върхушка, която за него днес, говори с неудобство и едва ли не е склонна да го нарече “терорист”, а “андрей райчевците” ще го приравнят до ранга на висаджийска и сикаджийска мутра. Това е опит да възвеличиш собствената си незначимост като кажеш колко е неизмерима Вселената, но колко голям всъщност се виждаш в нея ти. А когато искаха Левски да турят за цар, той категорично отказа. Защото знаеше тайната на Царете без Корони – саможертва, безименен гроб и смърт, от която не се умира, защото: “Времето е в нас и ние сме във времето, то нас преобръща и ние него преобръщаме.” Времето преобърна българския народ и Българската държава, сега ние него да преобърнем, за да възлезем към Вечността, и родим Лъвът, който ще снеме печатите от Книгата на Живота.

[avitohol]

"А той беден, го,л бо,с лишен от имота , за да е полезен дал си бе живота....."

[mao11]

хахах
Авито пак се вживя бе приятелю правилно,
а аз по телевизиите не видях нищо за апостола
но по същество кои са те
апостолите
не е само един
Паисий, Раковски, Ботюва, Левски, Бенковски, Волов, всички зверски изклани българи от турците/ време и да признаят геноцида/ е и да продължа героите на шипка , във войната на капитаните - сръбската война балкански и всички загинали за БЪЛГАРИЯ - вечна слава и почит пред героизма им, пред прахта на милионите загинали българи за едно нещо по свято от всичко в живота - родина, а за нас тя е една нали

[Lord]

На приказки велики и патриотични я докарваме добре, ама какво провим, когато не говорим?!

[КОШМАР]

Добър ден

Цитат Лорд: На приказки велики и патриотични я докарваме добре, ама какво провим, когато не говорим?!

Какво правим ли Лорд? Пак говорим, но се питам друго: Защо само на 19 февруари - един наистина обединяващ ден сме патриоти. Защо? На трети март също. Защо не през цялата година да мислим това, което се говори на тези дни. С извинение на това което ще кажа, и запазете доброто си настроение защото все пак днес е понеделник - началото на нова седмица и дано до края няма оплаквания, но много псувни спрямо държавата България, много нелепи изказвания и хората буквално се пресилват да гледат колкото се може по-негативно и по-черно. Имам усещането, че вече мислите са болни и тази болест е всенационална. Нека сменим тъмната част на Луната. До кога ще бъдем толкова негативни и непозитивни. Имам усещането, че точно това е идеята - психически травми. Не, че всичко е наред, но прекалено сме се вглъбили в политиката, което не е нормално. Откъде накъде мен ще ме интересува политиката. Нали за това сме избрали хора за този вид дейност. В крайна сметка всеки трябва да си гледа работата и да не се бърка в тази на другия. Колкото по-бързо го разберем, толкова по-добре. И от днес - понеделник, ви пожелавам повече позитивни мисли и нека помислим за утре, други ден, но не и за вече миналите. Нека не се занимаваме с неприсъщи за нас неща, защото изпадаме в безсилие и безпътие. Лека работа.