Следващите стихове посвещавам на момчето с най-красивите сини очи.
СЪН
Затварям в мрака замечтано очи,
а в съня ми отново си ти...
И млади сме с теб, години назад...
на живота в тоз луд кръговрат.
Тийнейджъри двама, обзети в мечти
щастливо и влюбено впили очи.
Над тях луната смутено мълчи
и озарява любовта им с бледи лъчи...
"Обичам те" - шепнеш ми тихо без глас...
"Обичам те" - безмълвно отвръщам и аз...
Сърцата бият учестено в гърдите ни
и щастие изпълва с трепет душите ни.
Внезапно от Изток се сипва зора,
разпръсва над нас необяснима тъга.
Отново, отново притварям очи
и моля се сънят да продължи...
В.Петкова
Очакване
Нов ден, но тебе те няма,
напразно очаквам в леглото сама...
Къде си ти, щастие мое вълшебно?
Защо ме остави да чакам сама???
Защо ли копнея за твойта усмивка,
за блясъка светъл във погледа син,
за топла и нежна любовна прегръдка,
за трепет в душата – прекрасен и мил...
Ще чакам с надежда в нощта без да спя,
притихнала, нежна и с мисъл една...
Да докосна сърцето ти в тази тъма,
да запее то с мен в ритъма на любовта...
В.Петкова
ЗАБРАНЕНА ЛЮБОВ
Казват... забранена била любовта ми
Невъзможна ли, грешна ли... Каква си Любов?!
Магия ли, карма ли, мечта ли прекрасна,
бленуван сън, неостаряващ и нов...
Но кой ще забрани на Слънцето да свети?!
Как ще забраниш на пламъка страстта?!
Звезда прекрасна в мрака ще изгрее,
искри ще пръсне - тържество на Любовта!!!
В.Петкова