http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=168235
Нека помним героите.........
БАЛАДА ЗА ГРАНИЧАРЯ И КУЧЕТО МУ
Била е кротка алената вечер,
със полъх свеж на горските цветя,
в усоя само някъде далече
гласът на старата река ехтял.
Стоял прикрит сред дебрите Ваклинов
и може би е спомнил само миг
за клетвата пред своята родина –
да бъде пръв от първите войник.
И отведнъж Родопа се пробудил,
потокът разгневено зашумял,
разтворили крилата пеперуди,
глух стон издала родната земя…
Започнал боят с чуждите бандити,
Ваклинов храбро битката повел,
настръхнали кръжали там орлите,
дърветата привели върхове.
Куршумът със куршумите се срещал,
в уплаха зверове надали вой
и ехото на тътени зловещи
повтарял най-дълбокият усой…
За кой ли път от огнените думи
на шпагина потръпнала нощта!
ала от злите вражески куршуми
от раните забликала кръвта.
Тогава с поглед Вихър той изпратил
към бягащия в лесовете враг
и стиснал с сетни сили автомата –
омразата си да изпрати пак.
Двубоят между Вихър и бандита
не знае никой колко продължил.
намерили ги двамата – убити,
със ярост всеки в другия се впил.
***
И днес тече Доспат дере пенливо
и щом в усоите припадне мрак,
пристигат тука двама мълчаливо
и после, скрити в лесовете, пак
вървят през бури Вихър и Ваклинов,
окъпани от хладните мъгли,
а с тях в наряд по върховете сини
на пост стоят граничните орли!
Милан Бонев