ПРИТЧИ, ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ

[КОШМАР]

Близо до Токио живеел един велик самурай, който бил вече възрастен и се бил оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки възрастта му се носела легендата, че може да разбие всеки съперник. Един ден, един войн, известен с тоталната си липса на скрупули, дошъл при него. Войнът бил прочут с това, че използвал техниката на провокацията: изчаквал противника му да направи първата крачка, възползвал се от направените грешки и контраатакувал внезапно. Младият и нетърпелив войн никога не бил губил битка. Знаейки репутатцията на самурая, бил дошъл,за да го разгроми и да се прослави. Всички ученици протестирали срещу идеята, но старецът приел предизвикателството.

Всички излезли на площада и младежът започнал да обижда стария учител. Хвърлил няколко камъка по него, заплюл го в лицето, изкрещял всички възможни обиди, обиждал дори предците му... С часове правил всичко възможно, за да го провокира, но старецът останал невъзмутим. Привечер изтощенят и унижен войн се принудил да се оттегли.

Угнетени от факта,че учителят им трябвало да изтърпи толкова обиди, учениците му го попитали:
"Как можахте да понесете това? Защо не влязохте в двубой, пък макар и да бяхте загубили битката, вместо да ни показвате тази страхливост?"

"Ако някои дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът?"

"На този, който го е донесъл." - отговорил един от учениците.

"Ами, същото важи и за завистта, гнева и обидите" - казал учителя. - "Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си."

[КОШМАР]

КОТКАТА

В дома на един самурай се заселил огромен плъх. Стопанина решил да се спаси от него като си вземе котка . След продължително търсене, намерил една много силна физически котка, която била тренирана в различни техники на ловене на мишки и плъхове. Уви, за изненада на самурая тази котка била победена от огромния плъх. Тогава стопанина намерил друга котка, която се била занимавала с Ци Гун и имала много силно развита вътрешна енергия – Ци. Уви и тази котка била победена. Следващият котарак доведен от самурая бил изключително интелигентен и знаел хитри стратегии за ловене на плъхове. Той също бил победен. Накрая, някой изпратил на самурая една доста невзрачна, неугледна черна котка, която не вдъхвала особено доверие. Тя обаче успяла да се справи с големия плъх.
Тогава другите три котки се събрали около черната котка, за да научат каква е нейната тайна. Тя им обяснила, че нито силата и техниката, нито енергията Ци, нито интелигентността са достатъчни сами по себе си за постигането на победа. Най-важен е духът-разум, който обединява горните три способности. Когато той е овладян, те трите се проявяват в един миг едновременно. Но черната котка казала, че познава една друга котка, владееща още по-голямо съвършенство, надхвърлящо обикновените представи за майсторството. Тя била сива, проскубана и стара, но щом влезела в някоя къща, всички плъхове уплашени напускали сами този дом, без да посмеят да влязат в схватка с нея. “Тази котка – завършил речта си черния котарак – е тайнствена и внушителна. Вие трябва да се стремите да станете като нея: отвъд техниката, отвъд дишането, отвъд интелигентността.” Това е пример за противодействие, без противодействие!

[slaron]

Когато си мислиш, че не те гледам

/Всеки възрастен трябва да го прочете, защото децата наблюдават и правят това, което ние правим, а не това, което казваме./

"Когато мислеше, че не те гледам, аз видях, че закачи първата ми картина на хладилника и веднага поисках да нарисувам друга.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как нахрани изгубено коте и научих, че е добре си мил с животните.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как направи любимата ми торта за мен и научих, че малките неща могат да бъдат най-специалните неща в живота.
Когато мислеше, че не те гледам, аз чух как каза една молитва и аз знаех, че някъде има Бог, с когото винаги мога да говоря и се научих да вярвам в Господ.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как приготви храна и я занесе на приятел, който беше болен и научих, че ние всички трябва да помагаме грижейки се един за друг.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как отдели от времето и парите си, за да помогнеш на хора, които нямат нищо и научих, че тези които имат нещо трябва да дават на тези, които нямат.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се грижиш за нашата къща и всеки в нея и научих, че трябва да се грижим за това, което ни е дадено.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се справяш с отговорностите си, дори когато не се чувстваш добре и научих, че би трябвало да бъда отговорен когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях сълзите в очите ти и научих, че понякога биваш наранен, но няма нищо страшно в това да поплачеш дори.
Когато мислеше, че не те гледам, аз видях как се безпокоиш и исках да бъда всичко онова, което бих могъл да съм.
Когато мислеше, че не те гледам, аз научих най-много от уроците на живота, които трябва да знам, за да бъда един добър и творчески човек, когато порасна.
Когато мислеше, че не те гледам, аз те погледнах и исках да ти кажа “Благодаря!” за всички онези неща, които видях, когато ти си мислеше, че не те гледам."

Всеки от нас, родител, дядо и баба, роднина или приятел оказва влияние в живота на едно дете. Как ще докоснеш нечий живот днес?

/из нет-а/

[КОШМАР]

ПРИТЧА ЗА ЖЕЛАНИЯТА

Казват, че всички наши желания могат да бъдат изпълнени. Просто ни се дава време да разберем, това ли искаме наистина. Или ни е нужно друго.
Един богат търговец имал четири жени. Отпътувал по работа и няколко дни преди завръщането си изпратил на всяка от жените си писмо, в което я питал какъв подарък желае да и донесе.
Четвъртата, най-младата от жените отговорила, че иска да получи красиви дрехи, благовония и задморски скъпоценности. Третата, често боледуваща жена поискала лекарство, което да я изцери от всичките и недъзи. Втората жена, която била много любознателна, пожелала да получи книги по метафизика, окултни науки и темподобни. Първата от жените загърбила мирските желания и написала просто:"Мой драгоценни съпруже, нищо не ми е нужно, само се завърни при мен жив и здрав и остани винаги наблизо."
Търговецът се завърнал и донесъл на всяка това, за което помолила. Стоки и скъпоценности за най-младата. Лекарства за третата. Книги за втората. А тъй като първата жена искала само него самия, останал да живее само с нея и безрезервно да и принадлежи.
Когато останалите жени усетили, че той рядко ги посещава и живее само с първата, спокойно им обяснил, че просто изпълнява техните желания.

Какво искаме ние наистина?

Публикувано от Gloxy-Floxy

[BARETATA]

КОШМАР ,Изключително вярно и напълно впито в живота ни и до наши дни .

[slaron]

Една приказна фея решила да възнагради двама дългогодишни съпрузи:
„Вие бяхте прекрасна двойка в продължение на цели 25 години. Обичахте се, уважавахте се, създадохте прекрасно семейство и имате умни и възпитани деца. Именно затова аз искам да изпълня по едно желание на всеки от вас“.
Жената се зарадвала много и казала: „Аз бих искала да попътешествам по света със любимия си мъж.“
Махнала феята с вълшебната пръчицата и в ръката на жената се появили билети.
Но… неочаквано 50-годишният мъж помрачил щастието на половинката си като казал: „Разбира се, това е много романтично и хубаво, но такава възможност имам веднъж в живота. Съжалявам, скъпа моя, но аз искам жена по-млада от мен с 30 години.“
Махнала феята с вълшебната си пръчица и… превърнала мъжа в 80-годишен старец.

Какъв е извода?
Мъжете вие може и да сте големи егоисти и гадове, но никога не забравяйте, че феите все пак са жени…

[BARETATA]

А,дали само ние сме гадове и егоисти , съмнявам се много,а иначе притчата ти е поучителна

[slaron]

Свиня и Лебед

Сред локва кал и купчини лайна
плицикаше се радостно Свиня.
Попръдваше. Помръдваше с уши,
обвита в черен облак от мухи.
Мъчение за всеки нежен слух
бе нейното доволно : Грух ! Грух ! Грух !

Но ето, кацна Лебед снежно-бял,
от висините тази твар съзрял.
С погнуса каза : - Как не те е срам !
Защо така в лайна се валяш сам ?!
Вдигни очи, виж чистото небе !
Не трепва ли в теб нещо, бе прасе ?!

Свинята даже не благоволи
със отговор да го удостои.
Лениво мръдна предния си крак
и Лебеда опръска с говнощак !
Нададе крясък той и излетя,
просмукан цял от свинската воня ...

Поуката - Щом искаш чист да си
не се задявай със прасета ти !
Поука втора - Съдник не бъди -
това, което тебе те гнуси,
на друг пък много радост ще дари !
Живей живота свой и не пречи !!!

Автор: rentgengang
/из нет-а/

[КОШМАР]

Притча
Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на
Бога по свой начин: слагал си тоягата на земята и я прескачал. Като я
прескачал от едната страна, той казвал:
- Господи , това правя заради тебе.
Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата
свещена молитва. По едно време един параход спрял случайно на
острова. Един архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този
човек прескача тоягата , ту от едната, ту от другата страна.
- Какво правиш божи човече?
- Моля се на Бога.
- Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча на една молитва.
Започнал да го учи на молитвата "Отче наш". Архиепископът чете,
овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят е научил вече
молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отплавал.
Щом останал сам , овчарят започнал да казва молитвата, но останал
огорчен, че я забравил. Моментално той се спуснал към морето.
По едно време архиепископът , чул някой да го вика и що да види ,
овчарят ходил по вълните.
- Какво искаш ,Божи човече?
- Отче, свети, забравих молитвата , искам да ме научиш.
- Върни ни се на острова и бъди доволен от твоята молитва.
Това, което ти можеш да го правиш, аз не мога да го направя.

[КОШМАР]

Дъб
Балкански дъб се възгордя и каза: - Тоз Балкан
От мен, за мен и в мен живее!
Аз съм гигант! Аз съм титан!
И естеството
Пред мен благоговее! -
Самопоклонство дълго време не вирее. . .
Гръм падна от небето
Връх дъба - повали го -
И с най-нищожните трънаци приравни го. . .
***
Ти който себе си наричаш господар, -
В какво се различаваш ти от простий колибар?
И ти, и той, еднакво немощна човешка твар, -
Днес оживена кал,
А след два дни безжизнен прах. . .
У тебе и у него — заран пeсен, смях,
А вечер охкане и жал. . .
О, да, и той, и ти,
Пред Божията слава вий сте суети
Безславни,
А пред гробовний червей мърши равни!

Стоян Михайловски
.................
Бухал и светулка
Стоян Михайловски
(Басня)

Измежду полските треви
блестеше в нощните тъми
една светулка лъчезарна...
(С това си качество, уви! и тя злощастна
кат другите светлини на нашата земица!)
Внезапно бухалът, врагът на всички светлини,
най-грозната, най-злостната и най-коварната птица,
подгони светлата мушица
и най-подир я улови...

- Какво ти сторих?...
- Ти ми пречиш! Умри!
- Че как ти преча?
- Светиш!...

Стоян Михайловски пише тази басня в края на 19- ти век.....

100 години по-късно......
В началото на 21- ви век.....Днес,
светулките са на изчезване......