В медиите за съдебната система

[Lord]

Притискат съдебния съвет да съкращава съдилища

С 12 гласа “за” (ГЕРБ), 6 “против” (БСП и ДПС) и 4-ма “въздържали се” правната комисия подкрепи бюджета на съдебната власт на МС и отхвърли проекта на ВСС. Магистратите поискаха за 2011 г. бюджетът им да се увеличи с 96 млн. и да стане 483 млн. лв. Но МС го остави 387 млн. лв, както през 2010 г., с уговорката за повече приходи от такси - 105,5 млн. лв., вместо тазгодишните 95 млн. лв. Така държавната субсидия ще е с 10 млн. лв. по-малко. Нека поне те да останат, примоли се шефът на бюджетната комисия към ВСС Иван Колев.

Единствената помощ, която се очаква, е вдигане на съдебните такси догодина. Нито стотинка от поисканите 45,8 млн. лв. за назначения на 946 незаети магистратски длъжности, съдебни служители, служители по сигурността на информацията и информационната система срещу престъпността няма да получи ВСС. Не са заложени пари за обезщетения на граждани, осъдили държавата, а само за първото шестмесечие на 2010 г. прокуратурата дължи 2,5 млн.

Магистратите поискаха 25,3 млн. лв. за капиталовложения, дават им 2,5 млн.Това значи, че няма да има пари за преместването на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура на бул. “Цар Борис” въпреки обещанията на премиера...


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleI ... fferer=RSS

[Lord]

Темида била по-добра, но под политически натиск

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleI ... fferer=RSS

[Sir Humphrey]

ДОБРЕ ДОШЛИ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ!

Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Русе, 23.09.2010 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – РУСЕ, в открито съдебно заседание на осми септември през две хиляди и десета година в състав:

Председател: ЕЛГА ЦОНЕВА
Членове: СВИЛЕНА ПРОДАНОВА и ЙЪЛДЪЗ АГУШ

при секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА в присъствието на прокурор СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия АГУШ касационно административно-наказателно дело № 236 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.63 ал.1 изр.2 ЗАНН във вр.с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е частна жалба от В.Д.Д. срещу разпореждане № 1535/11.05.2010г., постановено по НАХД № 1076/2010г. на РРС, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата.

Развиват се съображения, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Претендира се отмяната на разпореждането и връщане на делото на РРС за продължаване на процесуалните действия.
Ответникът по частната жалба – ПП при ОД на МВР Русе, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Русе дава становище, че разпореждането на РРС е правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, от лице с правен интерес, отговаря на формалните изисквания на закона и е процесуално допустима.

С обжалваното разпореждане № 1535/11.05.2010г., постановено по НАХД № 1076/2010г. на РРС, е прекратено производството по делото, поради недопустимост на жалбата.
В мотивите на оспореното разпореждане РРС е приел, че е подадена жалба срещу наказателно постановление № ПП-РРП-0014/01.04.2010г., издадено от Началника на сектор ПП-КАТ на ОД на МВР Русе, с което на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, на В.Д.Д. е наложено наказание глоба в размер на 50.00лв. РРС е изложил мотиви, че съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП наказателни постановления като процесното не подлежат на обжалване, тъй като не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.
Жалбата срещу наказателното постановление била подадена от лице без право на жалба, поради което жалбата е върната на В.Д.Д. и производството по делото е прекратено.

Съдът, при така установените факти, прави следните правни изводи:

Европейската Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС – Конвенцията) е ратифицирана от Република България и същата е в сила за нея от 07.09.1992г., като съгласно правните норми на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България тя е част от вътрешното ни право и има предимство пред нормите на националното ни право.

Това действие на този международен акт е непосредствено.

Ноторно известен е факта, че считано от 01.01.2007г. Република България е част от ЕС и от момента на присъединяването й действащото общностно право (понастоящем съюзно право) – първично и вторично законодателство, също става приложимо за България, нейните институции, физически и юридически лица.
Юридически задължително за Българската държава е и правото създадено след присъединяването на страната ни.

Част от първичното право на Европейския съюз е и Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение на Лисабонския договор от 01.12.2009г. Договорът от Лисабон е ратифициран от 40-то Народно събрание със закон, приет на 21 март 2008г. Законът за ратифициране е обнародван в ДВ, бр.36 от 04.04.2008г. и е влязъл в сила за Република България, считано на 01.12.2009г., с което са изпълнени изискванията на чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария.

Съгласно чл.120, ал.1 от Конституцията съдът осъществява контрол за законност на актовете и действията на административните органи. В чл.120, ал.2 от Конституцията държавата гарантира право на всеки гражданин и всяко юридическо лице /ЮЛ/ да обжалва всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Наказателното постановление по своята правна същност е правораздавателен акт, а не административен такъв. С него се ангажира административно-наказателната отговорност на различните частни правни субекти за извършени от тях административни нарушения. В този смисъл се касае за едно „наказателно обвинение” на административен орган, овластен с това правомощие от закона.

Касационният съд на първо място приема, че е налице несъответствие на чл.189, ал.5 от ЗДвП с нормата на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС.

Съгласно тази норма "всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд”. Разпоредбата на чл.6, т.1 е общо приложима, т.е. важи за всички производства, за разлика от т.2-3, които са с изключителна насоченост и приложимост в наказателните производства.

Съдът по правата на човека в Страсбург вече е имал възможността да се произнесе по конкретен казус – предвидена съдебна необжалваемост на наказателно постановление. За да се мотивира приложимост на нормата на чл.6, т.1 от Конвенцията, трябва да се установи наличието на нейните предпоставки.

На първо място се изисква наличието на някакво право. Не е спорно, че в административно-наказателното производство органът разполага с известна свобода (властта) да изгражда своето решение (за санкцията) спрямо засегнатото лице. Когато обаче то бъде постановено, следва всяко лице, засегнато от него, да има законовите и фактически гаранции да поиска извършването на контрол върху този акт пред съдебен орган, като се отговори от съда дали актът на администрацията е постановен при спазване на установени законови рамки. Свободата да се взема решение от администрацията, още повече такова, което е и правораздавателно по своя характер, не може да е неограничена, най-малкото тя следва да се подчинява на основните и общоприети административни принципи.

Предвид изложеното, когато възникне юридически спор относно такова право с твърдение за неговото нарушение и с твърдение за неправомерност на това нарушение, следва той да се разрешава в контекста на чл.6, т.1 от ЕКЗПЧОС. Тази норма е приложима при породен спор между граждани (лица) и държавни органи, когато е налице „наказателно обвинение”.

Това понятие “наказателно обвинение” в практиката на Европейския съд по правата на човека има едно по-широко тълкуване. Съдът в Страсбург приема, че чл.6, т.1 от Конвенцията е приложима и по отношение на административните нарушение, когато за тях има предвидени финансови санкции и те са наказателни по своя характер, каквито са например глобите и лишаването от права.

Това превръща тези санкции в „наказателни”, а от там производството по техния контрол се приема, че има „наказателен” характер по см. на нормата, респ. подлежи на съдебен контрол.

Така напр. в делото Лауко срещу Словакия, (Lauko v. Slovakia) с решение от 2.09.1998г. ЕСПЧ се е занимавал непосредствено и се е произнесъл по въпроса дали наказание, наложено по силата на едно наказателно постановление се обхваща от понятието „наказателно обвинение” по см. на Конвенцията. В цитираното решение се мотивира следното: „за да се определи дали едно обвинение следва да се квалифицира като "наказателно" за целите на Конвенцията, първото нещо, което трябва да се види, е дали разпоредбата, дефинираща нарушението, представлява част от наказателното право според правната система на държавата – ответник; след това трябва да се изследва характера на нарушението, а накрая и характера и тежестта на наказанието, което може да бъде наложено на лицето….”. В т.57 от решението се казва: „….за да се приложи чл.6 по силата на думите "наказателно обвинение", достатъчно е въпросното нарушение, по своя характер, да е "наказателно" от гледна точка на Конвенцията или да води до такива санкции за извършителя, които, по своя характер и степен на тежест, принадлежат като цяло към "наказателната" сфера (вж. решението по делото Луц срещу Германия (Lutz v. Germany) от 25 август 1987 г.) и „….в обобщение, общият характер на правната норма, нарушена от жалбоподателя, заедно с възпиращата и наказателна цел на наложеното му наказание, в достатъчна степен показват, че по смисъла на чл. 6 от Конвенцията, въпросното обвинение е наказателно по естеството си (т.58).
Заключението на съда в т.59 е че „в светлината на гореизложеното, Съдът счита, че чл.6, т.1 е приложим в настоящия случай” и „при все, че да се възложи на административните власти да преследват и наказват по-леките правонарушения не противоречи на нормите на Конвенцията, следва да се подчертае, че засегнатото лице трябва да има възможност да обжалва всяко постановено срещу него решение пред съд, който предлага гаранциите на член 6”.

Когато се установи приложимост на чл.6 от Конвенцията, същият гарантира на всяко лице правото на „….гледане на неговото дело ……от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона” (вж. ЕКЗПЧОС).

Всъщност това е „правото на достъп до съд”. Под съд, се разбира принципно орган, който има широките правомощия да постановява задължителни решения по поставените пред него въпроси, който, дори да не е част от обичаен съдебен механизъм на дадената държава, трябва да е извън (независим) от изпълнителната власт.

По изложените съображения, следва правният извод, че когато един административно-наказващ орган, постановява дадено решение и с него значително влияе върху правната сфера на частните субекти, вкл. и когато налага финансова санкция, той не може да бъде единствен коректив на това решение. Смисълът на чл.6 от ЕКЗПЧОС е именно в това – когато има такова засягане на частни права от решение на държавен орган, засегнатото лице да има гарантираното право да иска, породеният правен спор относно това засягане, да бъде разрешен в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Нещо повече това право на достъп до съд не трябва да бъде ограничавано от каквито и да е необосновани правни или практически пречки.

В този смисъл следва да се приеме, че оспореното пред касационния съд разпореждане на РРС, е постановено в нарушение на разпоредба от международно правен акт, който има превес над националното ни законодателство и съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията е приложим.

По силата на чл.13, абзац първи от Конвенцията "всеки, чиито права и свободи, предвидени в тази Конвенция, са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти".

Съдът в Страсбург в своите решения приема също, че всяко ограничение на правото на съд, каквото безспорно е това, което е регламентирано в чл.189, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) , трябва да има своя законова цел и да бъде пропорционално на нея.

Хартата на основните права на Европейския съюз, приложение на Лисабонския договор за функционирането на ЕС (в сила от 01.12.2009г.), дава още по-широка защита, като засилва гаранциите за зачитане и съблюдаване на същите. Съгласно Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде: предвидено в закон от вътрешното право на държавата – членка и да зачита основното съдържание на същите права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само, ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. За да има спазване на принципа на пропорционалност, не трябва „пречката” да засяга права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която го налага, а също така и ако целта може да се постигне чрез по-благоприятна мярка за лицата – да се приложи тя.

Признатите от Съюза цели от общ интерес са напр. тези за защита на националната сигурност, обществения ред или обществено здраве), както и ограничението, което се налага, да е продиктувано от необходимостта да се защитят правата на други хора.

Следва да се подчертае и факта, че нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е в противоречие не само на международно-правен акт, част от вътрешното ни право, но и на първично общностно право (вж. Хартата на основните права на ЕС и Договора за функциониране на ЕС). С въведеното в специалния закон ограничение на правото на жалба против НП, постановяващо административна санкция „глоба” под определен имуществен праг, се нарушава принципа на пропорционалността, който е основен принцип, заложен в Договора за функциониране на ЕС.

Националният законодател фиксира определен размер на необжалваемите минимуми за наложените санкции, без по какъвто и да е никакъв начин да сочи с какво се оправдава тази правна пречка, в защитата на какви други права са обосновава тя, за да се преценява дали тя е предвидена именно при съблюдаване принципа на пропорционалността.

В установената своя практика Съдът в Люксембург приема, че „основните права са неразделна част от общите правни принципи, които съюзът защитава и че в това отношение той следва конституционните традиции на държавите членки, а също така и указанията, които се съдържат в международните инструменти за защита на човешките права, за създаването на които държавите -членки са сътрудничели или към които са се присъединили.

Конвенцията в този контекст придобива особено значение (така напр. т.71 от решение от 12.06.2003г. по д.С-112/00 Шмидберген против правителството на Република Австрия). По долу в решението (т.81-82) съдът доразвива в мотивите си предпоставките, при които една законодателна пречка, създадена от държава-членка, може да бъде оправдана от гледна точка на общностното право и принципа на пропорционалността-извършен справедлив баланс между двете конкуриращи се права (интереси), както и дали ограничението на обема на едното право е пропорционално на преследваната от закона (ЗДвП) цел.

Законовото ограничение на правото на жалба, регламентирано в чл.189, ал.5 от ЗДвП, безспорно ограничава ефективното и надлежно упражняване на международно признатото право на справедлив съдебен процес от безпристрастен съд, като е в нарушение и на акт на общностното право (ДФЕС и Хартата на основните права на ЕС).

Предвид непосредственото действие на разпоредбите на ЕКЗПЧОС (аргумент от чл.5, ал.4 от Конституцията), както и принципа за „директния ефект” на нормите на общностното право, всеки гражданин може да се позовава на тях пред националните юрисдикции и да иска тяхното прилагане. Най-прекият път за прилагане на правото на ЕС, когато същото е ясно и безпротиворечиво, е правораздаването от националните юрисдикции, по повод на отнесен до тях правен спор.

По изложените съображения частната жалба е основателна, а обжалваното разпореждане като незаконосъобразно поради противоречие с норма от международен характер и общностното право на ЕС следва да бъде отменено, като делото се върне на РРС за разглеждане по същество.
По изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1535/11.05.2010г., постановено по НАХД № 1076/2010г. на РРС. ВРЪЩА делото на Русенски районен съд за продължаване на процесуалните действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.

[osata]

Притискат съдебния съвет да съкращава съдилища

С 12 гласа “за” (ГЕРБ), 6 “против” (БСП и ДПС) и 4-ма “въздържали се” правната комисия подкрепи бюджета на съдебната власт на МС и отхвърли проекта на ВСС. Магистратите поискаха за 2011 г. бюджетът им да се увеличи с 96 млн. и да стане 483 млн. лв. Но МС го остави 387 млн. лв, както през 2010 г., с уговорката за повече приходи от такси - 105,5 млн. лв., вместо тазгодишните 95 млн. лв. Така държавната субсидия ще е с 10 млн. лв. по-малко. Нека поне те да останат, примоли се шефът на бюджетната комисия към ВСС Иван Колев.

Единствената помощ, която се очаква, е вдигане на съдебните такси догодина. Нито стотинка от поисканите 45,8 млн. лв. за назначения на 946 незаети магистратски длъжности, съдебни служители, служители по сигурността на информацията и информационната система срещу престъпността няма да получи ВСС. Не са заложени пари за обезщетения на граждани, осъдили държавата, а само за първото шестмесечие на 2010 г. прокуратурата дължи 2,5 млн.

Магистратите поискаха 25,3 млн. лв. за капиталовложения, дават им 2,5 млн.Това значи, че няма да има пари за преместването на Софийския районен съд и Софийската районна прокуратура на бул. “Цар Борис” въпреки обещанията на премиера...


http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleI ... fferer=RSS

С една дума, следващият месец служителите в тази "съдебна система" както всяка година ще имат излишък и ще се чудят какво да правят оставащите от бюджета пари - както минали години ще вземат по 13-та и 14-та заплата плюс коледна премия и така.

[Lord]

ВСС и съдиите се разбраха по делото срещу "Наглите"

Комисията за наблюдение на обществените дела е решила да вземе под контрол още от първото заседание делото срещу групата "Наглите" като предупреждение за страните в процеса да не използват традиционните способи за отлагане. Това каза членът на ВСС Пламен Стоилов, който близо час разговаря с изпълняващия длъжността председател на Градския съд Величка Цанова, предаде БТА.
Стоилов и комисията, на която той е член, се запознаха с протокола от първото съдебно заседание по делото, което бе отложено заради адвокат, който не можа да се яви, тъй като бе зает по друг процес.

"Всичко, което зависи от съдията, е извършено и не намираме, че проверката след първото заседание беше прекалена, защото това дело е в центъра на общественото внимание", коментира Стоилов.

По повод протестните писма на съдии срещу първоначалните намерения на ВСС да се срещне със съдиите по делото "Наглите" Пламен Стоилов заяви, че първоначално му се сторило, че някой иска да оказва натиск върху ВСС да не изпълнява задълженията си.
Стоилов обясни, че е разчел тази реакция като непремерен начин, но след срещата днес, се установило, че напрежението е непродуктивно и няма основания за такова.

Цанова допълни, че и съдиите, и ВСС са се успокоили след срещата, за да работят от тук нататък. Стоилов допълни, че комисията не може да наблюдава всички около 240 обществено значими дела и че целта на срещата днес е била делото "Наглите" да приключи в разумен срок.

Попитан какво според него е "разумен срок", Стоилов заяви: "То само ще си покаже". Той допълни, че ВСС ще направи всичко възможно да се реши проблемът със закъснелите плащания на служебните адвокати.

http://society.actualno.com/news_326631.html

[GKrIvan]

До
Г-н Цветан Цветанов -
Вицепремиер и Министър
на Вътрешните работи
Копие : Инспекторат на
Министерски съвет
Копие : Парламентарна комисия
за борба с корупцията
Копие : Средствата за масово
осведомяване
Cc : Europeanmission
Against Corruption –
European Parliament -
Brussels



Т Р Е В О Ж Е Н С И Г Н А Л

Относно Корупционните схеми, по които се толерират знакови фигури на подземния свят от началника на затвора гр. София, под юридическата логистика на Главния Директор на ГД „Изпълнение на наказанията”.


Уважаеми Дами и Господа,
С нарастваща тревога Ви уведомяваме, че скандално известният подземен и хазартен бос Валтер Петров Папазки неправомерно получава от ръководството на затворническата администрация различни „облекчения” на своята присъда, чрез превратно тълкуване на Закона за Изпълнение на Наказанията. След подозрително дълги години на съдебни дела, Папазки най-после беше осъден на 10 години лишаване от свобода по чл.116 т.7 от НК, като съдът е постановил първоначално да изтърпява своето наказание при „Строг режим”. В тази връзка той е постъпил в затвора гр. София, през м. Август 2009 г., а през м. Септември, съгласно изискванията на законите е изпратен в Затворническо Общежитие (ЗО) Кремиковци – към затвора гр. София. За скандално кратко време, убиецът Папазки прави завидна кариера на „трудолюбив” интелектуалец и спечелва „доверието” на администрацията, като „образцов” затворник, което е видно от следното :
През м. Октомври 2009 г. Папазки, който в цивилния живот не е правил нищо в полза на Държавата, в затвора попаднал на „способни” хора и веднага е назначен – за работещ на домакински щат. През м. Ноември 2009 г. развива „просветителска” дейност и заема – щатна длъжност в библиотеката на затворническото общежитие. През м. Декември 2009 г. , в Главното Управление на Корупцията в Затворите / ГД”ИН”/ пристига трогателната Молба от адвоката на Папазки – най-популярния сред подземните босове – Илиян Василев.Той е адвокат и на Несебърсия наркобарон Димитър Желязков / Митьо очите/. Същият през 2009 г. успя да се уреди чрез своя адвокат, който е личен приятел на Генералисимост – Петър Василев , да бъде преместен от затвора гр. Белене на луксозна работа – отговорник на Барбекю в Почивната станция за затворници – в Казичане. В същото време Митьо очите е привлечен като обвиняем за съучастие в престъпления с Данчо Пръча от гр. Враца. Късогледият „юрист” Петър Василев каза тогава, че не четял вестници !? Понастоящем, адвоката Илиян Василев за да убеди Петър Василев, че неговия подзащитен – Папазки има вопиюща нужда от домашен отпуск за Нова година се оказва, че му е било още по-лесно! Папазки е един от първите собственици на ротативки и игрални автомати и фигура в хазартния бизнес, като има регистрирани над 30 фирми, някой от които съвместно с бизнесмена Васил Божков –„Черепа”! От своя страна Петър Василев за последните 8 години е несменяем Член на Комисията по Хазарта! Шах за Държавата!!!
Взаимната обвързаност с користна цел, между посочените лица не е трябвало да става публично достояние. Поради това хазартният играч Петър Василев изпраща – с „намигване” до новия началник на затвора – Митко Димитров „основателната” молба на Папазки. Върху нея се „мъдри” иезуитската резолюция – „Не възразявам, ако са налице законови основания”. Ученикът на Василев в далаверите, опитният юрист Димитров „По спешност” изпраща молбата до своя заместник – Цветков и социалната – И. Василева, за становище – положително ! ?! Да ама НЕ, защото в новия Закон за Изпълнение на Наказанията, в чл. 98 т.8 – недвусмислено е записано : „Наградата домашен отпуск до 5 денонощия не може да се дава на лишени от свобода на строг режим, ако не са изтърпели фактичеси (без работа) повече от една година от наложеното им наказание”. Спазвайки закона, подчинените на Димитров изразяват отрицателно становище, но Димитров „бързо решава”казуса и още на другия ден, като Дядо Мраз – издава Заповед № 640/ 29.12.2009 г. – за 5 дневен домашен отпуск, като разпределя своите задължения с лишения от свобода – Папазки да напълни чувала с подаръците. Използвайки своите задълбочени правни знания от задочното си обучение в Бургаския свободен университет, на своите подчинени „манекена” Димитров заявява, че Папазки има зачетен предварителен арест, поради което той има „право” да получава домашен отпуск едва ли не и от момента на влизането си в затвора. Според нашето скромно мнение обаче, това превратно тълкуване на закона е с користна цел и е неправилно! Ареста не е място за изпълнение на наказанието и даденото лице пребивава там, без да има влязла в сила присъда, в която е определен режима на нейното изпълнение! След влизане в сила на присъдата, с размера на зачетения арест, който е условна величина се намалява само общия срок на наказанието, поради което закона за неговото изпълнение предвижда ограничителен режим – до една година за отпуските, ако е постановено същия да е „Строг”.
Както вече се убедихте - Митко Димитров е меркантилен Юрист, а Папазки е затворник със специални изисквания и нужди, поради което явно законите се прилагат към него, в зависимост от финансовите му възможности!?.
Тези „причини” вероятно са наложили – През м. Януари 2010 г.
Папазки, който току що се е завърнал от «изморителен» домашен отпуск, където проявил трудов героизъм и отново да бъде награден този път по-скромно, с 3 часово свиждане. Събитието е било «планирано» да се случи - на 17.01.2010 г., когато случайно на смяна в Общежитието на Кремиковци са били следните двама герои – Дежурен главен надзирател Георги Дончев Дионисов и командира на отделение П. Стоимчев. Тези същите двама, преди време се прочуха с това, че осигуряват проститутки на посещение в Общежитието за друг убиец – лишеният от свобода Павел Петров Петлев. При «вътрешна» проверка се установи, че дори едното от момичетата е непълнолетно!? Благодарение на «спешните» мерки от страна на главното ръководство, не остана време наблюдаващите прокурори да отреагират и си останаха в обичайното състояние на «Будна кома»?!?
Както Петлев – «някога», така и Папазки – сега, са платили за «привилегиите» по време на «свиждането», което се провело на 17.01.2010 г. в пълно нарушение на разпоредбите на ЗИНЗС. В 17.30 ч., т.е. след края на редовното свиждане и работно време на Администрацията, жена със сак влиза – не през постовете с надзиратели, в административната сграда, поради което не е извършена проверка на съдържанието на багажа във въпросния сак. Доказано е, че това е Ивелина Михалева – съпруга на Папазки, които правят свиждане и секс, не на определеното за целта място. Точно Дионисов им осигурява подходящите условия за нерегламентирания контакт. Два часа по-късно е забелязано, че Папазки се прибира в Общежитието ( Общ живот) и носи същия сак, където е можело да има и оръжие. Считаме на този етап, че това е ненужно защото затворника е «прострелял» ръководната администрация с мощен финансов огън. Евентуално ще бъдат убити само тези, които вместо да вземат и да делят със своите началници- «мръсни» пари, наивно са решили с чиста съвест – да прилагат Закона. Отказалия да дели «плячката» - се наказва незабавно и срещу дългогодишния лаком мошеник – Георги Дионисов, главатарите на глутницата образуват дисциплинарно производство – за назидание и дисциплиниране. Дионисов обаче по примера на своя върховен началник – Митко Димитров, обува ските и започва ловко да заобикаля по трасето препятствията на закона – отпуски и болнични !?! На 14.06.2010 г., по устна заповед на Димитров, осъзнатият служител Георги Дионисов – тържествено се завърна в Общежитието и «безпроблемно» започва с пресни сили да работи за нови далавери. Други « гладни» началници обаче го «тормозят» и въпроса ще се реши от Министър Попова!.....
Ще разсеем евентуалните Ваши съмнения, в истиността на Нашите твърдения, че корупционната система на управление в затворите «работи» перфектно, като Ви посочим следващите два факта от «тежката» участ на затворника Папазки :
1. По случай светлия празник Възкресение Христово, такава тъмна личност като Валтер Папазки – отново е награден с 5 дни домашен отпуск!?! Моля попитайте ерудирания юрист и благородния началник – Митко Димитров, когато е подписвал своята Заповед № 304/29.03.2010 г., дали се е сетил за възкресението на убития от Папазки човек или за страданието и мъката на пострадалите от него мирни граждани?! Ако имате воля, може сами да се убедите в наличието на две коренно противоположни становища, поставени върху документите на Папазки за разрешаване на отпуска, които са от един и същи служител – Цветан Цветков, който е заместник по режима на затвора. Съгласно разпоредбите и изискванията на закона, фигурира неговата резолюция – „НЕ”, началника Димитров го принуждава да извърши върху нея, поправката „ДА”, като това може да се установи в случай, че до началото на евентуална проверка, документите не бъдат унищожени и подменени с други.
2. На 14.06.2010 г. т.е. един ден преди да замине на поредната си екскурзия из Европа, хитрия началник Митко Димитров издава устна заповед на зам. Началника на Общежитието в Кремиковци – Веселин Гогов / намиращ се в постоянно състояние под булото на алкохола/ : „Валтер Папазки веднага да започне да бъде извеждан на външен работен неохраняем обект – Помпена станция, която е на самия път откъдето минава и градския транспорт за София. Трябва да подчертаем, че за обекта има един щат за помпиер и той е зает от л/св Ангел Петров. За Папазки – няма докладна на социалния работник с предложение за извеждане на работа, няма становище на служител от материално-техническото снабдяване и лекар от затвора, но се говори, че е платил – познайте на кого, сумата от 8000 лева. Сега се хвали, че на обекта ще му бъде осигурен телефон, а негови хора от групата ще носят при необходимост Лаптоп с безжичен Интернет, защото бизнеса не трябва да спира заради затвора.
Всичко това безспорно доказва, че не са спирали корупционните схеми по които незаконно се назначават видни престъпници на обекти – в опасна близост до обществото. Някой от многото случаи са примерите с международния трафикант на „бели робини” – Васил Телбизов, който поливаше тревичката на стадион „Раковски”, на член от групата на „Наглите”- на същия стадион, на наркотрафиканта – Васил Маникатов, продавал марули на пазара в Дружба или опасния бандит Стоян Кръстев „Драгановеца”, назначен в частната 23-та Поликлиника в София – за шофьор, който небезизвестния бивш Областен управител от квотата на ДПС – д-р Стоянов, използваше за специални „поръчки” и купуване на гласове по изборите.
Във връзка с последното, ще Ви посочим друг много любопитен пример – за участие на затворници в предизборната надпревара :
За пример отново ще Ви върнем към корумпирания Дежурен Главен Надзирател – Георги Дончев Дионисов, който явно е толериран и от политическата мафия. Този удобен служител е уволняван дисциплинарно от пенитенциарната система само два пъти, съответно – за употреба на алкохол и вземане на пари от чужди граждани в затвора. През времето, когато беше на работа основно обгрижваше циганския барон – Цветелин Кънчев, който беше назначен от тогавашния началник на затвора – Митко (Стрелеца) Райчев за пазач на гъбарника, където отдавна не се отглеждаха вече гъби!? Дионисов постоянно пренасяше за Кънчев алкохол а понякога придружаваше и проститутките му. Както вече споменахме, след това на лишеният от свобода Павел Петлев а сега на Валтер Папазки и на Къртев.
Цветелин Кънчев е запознал Дионисов с известния цигански лидер в Самоковска община – Трайчо Цветанов Василев, който от Февруари 2009 г. излежава присъда в ЗО”Кремиковци”. В навечерието на изборите, точно през месец Юни миналата година – Евророма и БСП се съюзиха в този район. Доказаният но неосъден престъпник Милети Орешарски, който тогава все още изпълняваше длъжността – началник на затвора София, нареди на Дионисов да уреди отпуска на Трайчо Василев, през която – да му бъде шофьор при обиколките, за купуване на гласове на циганите. Абсурдно и неправомерно, но надзирателят Георги Дионисов от Кремиковци – прави предложение да бъде награден лишеният от свобода Трайчо Василев. Обърнете внимание на „основанията” за издаване на Заповед № 251/30.06.2009 г., която е подписал Мафиота Орешарски – за 3 дни домашен отпуск на Василев и забележете – още от същата дата – 30.06.2009 г. до 03.07.2009 г., когато за избори той излиза в отпуска.
Господин Цветанов,
Не търсете повече „ОКТОПОДА” на други места. Той плува в казана със затворническата чорба и се нарича Чичо Пешко – Беглежко. Този човек, който е жив Демон е преметнал всички министри на Правосъдието от 2001-ва година насам, заедно с целите им политически и професионални екипи. Попитайте само Антон Станков, защо наказа своя бивш приятел Петър Василев през 2003 г. През 2002 г. Станков имаше неблагоразумието да предостави на Василев, също както сега – да бъде вторичен разпределител на бюджетните средства на Министерството и както сега парите – изчезнаха. Да, истина е това, до момента когато Станков установи, че Василев е вкарал на депозит – 4 000 000 /четири милиона/ бюджетни средства в Общинска Банка, където съпругата му Ваня Василева беше Първи Изпълнителен Директор. Това е Банката на Любо „Пъпката”, който беше арестуван, но Василев и Димитър Райчев спешно го настаниха в Болницата на затвора София. Там „Пъпката” беше „поет” от д-р Проданова – бивша съпруга на Райчев, който към онзи момент отдавна бе навършил 60 години, но все още стоеше и бъркаше в кацата с меда.
Господин Цветанов,
Ние не сме от тези, които Премиерът Бойко Борисов с основание упреква, че не са стачкували, когато пред техните очи – правителството на Станишев безнаказано крадеше. Ето ние пишем и на Вас, но каква ли ще е ползата за Държавата?!? Господаря ( съчетанието е между Господин и Другар) – Петърчо Василев, предвидливо е взел всички мерки за да няма никаква прозрачност при управлението на Затворите! Сигнализирахме полицаите, които са към Местата за лишаване от свобода, но те безпомощно вдигаха рамене?! Разбра се, че Петър Василев и неговия помощник в далаверите – Пламен Костадинов, чрез услуги на полицейски шефове – са уредили да назначат - някой си Атанас Илков, за началник на затворите по полицейска линия. Същият сега е благодарен на своите работодатели и когато се получат предварителни сигнали за корупция и нарушения от началниците в затворите, Атанасчо тичка при своите господари и поради умишлено-криворазбрано „взаимодействие” – споделя и обсъжда информацията с пенсионера Любомир Йосифов, който е прибран от Петър Василев за съвместна бизнес дейност, по назначаване на „способни кадри, срещу сериозно заплащане. От миналата година, когато бе назначена новата Министърка – Попова, шайката Петър Василев, Пламен Костадинов и Емил Маджаров – Велинградския зет, работят усилено за осъществяване на „иновационния” план – Полицейските служители по затворите да бъдат подчинени на съответните корумпирани началници и координирани – информационно, от главните престъпници в Дирекцията на затворите. Кликата на Василев вече се хвали, че е успяла да баламоса Маргарита Попова- да ги слуша, че иначе ще има бунтове в затворите – с искане на оставка. Щели да използват като „Троянски кон” в МВР и „чудесното” обстоятелство, че съпругата на Генералния Комисар – Калин Георгиев, предвидливо е назначена в Пробацията при лукавия Емилчо Маджаров – агент на КГБ – Москва.
Наблюдаващите прокурори по затворите, които макар и привидно – имат скромен професионален опит, поради което – вечно са претрупани с работа и заети, също удобно си мълчат. Тяхното присъствие почти се изчерпва – с формирането или участието в Комисиите по Условно-предсрочно освобождаване, за узаконяване на корупционната схема между администрациятя и видните бандити от престъпните групировки. Освен това, на тях им е подсказано, че Петър Василев е личен приятел на зам. главния прокурор – Камен Ситнилски и на още други „крупни” началници в Прокуратурата. През м. Февруари 2009 г. Инспектората на Министерство на Правосъдието в свой докклад от проверка в ГД”ИН” констатира фрапиращи нарушения на законите. Василев ги изпрати с насмешка и презрение. Нищо не последва от тази проверка?!
Както всички се убеждаваме, злият гений – Петър Василев е взел „необходимите” мерки, за да постави в състояние на „БУДНА КОМА” – всички представители на Институциите, но за радост – само в България. Това се подтвърждава и от последното му интервю, преди да замине за средиземноморски круиз – с Анна Заркова във в-к „Труд”, от 07.06.2010 г. Няма да коментираме мрачния произход на това, което е останало от Заркова, но ще Ви обърнем внимание на следното :
Висшият „държавен” служител от приватизираните частни затвори в България – Петър Василев Василев, открито критикува своята Държава и Правителството на Бойко Борисов, което за негово съжаление – управлява в момента на криза, предизвикана от „социалния” президент „Гоце” и неговата партийка. Василев казва : „ Но държа да Ви кажа, че увеличението на относителния дял на обвиняемите и подсъдимити в килиите е лош показател за всяка държава”. На въпроса, че от МВР твърдят, че арестите са антикризисна мярка, мръсника Василев отговаря : „Те са прокризисна мярка”! Аз съм против, когато някой твърди, че растежът на обвиняемите и подсъдимите е положителен критерий за работата на МВР, прокуратура и съд”!!! Този Беглежки Глиган имаше наглостта да отправя и заплахи и то заблуждаващи, че бунтове във затворите и арестите могат да свалят Министъра на Правосъдието. Това е комбинация на възпитаника на Държавна сигурност. Василев е подготвил бунтове в затворите и то реални, за да свали цялото Правителство и то не по политически причини, а защото не му позволяват да краде, съобразно неговите ненаситни господари!!!... В тази връзка, моля попитайте Госпожа Попова, как е дала своето съгласие да се провеждат такива „интервюта” и съгласна ли е с критиките на своя подчинен?!
Ние също молим за нейното разрешение за няколко интервюта, от които ръководството на Министерство на Правосъдието да придобие все пак някаква представа за корупцията в затворите и това, което са им „приготвили”, като изненада висшите ръководители през Есента. Писна ни от безхаберни ръководства на това Министерство и настоятелно молим да се върнем под „Шапката” на МВР, дори и като антикризисна мярка.
При създалото се положение е актуален и въпроса, както - какво прави още Петър Василев и неговия кръг от Хайдуци – в структорите на Държавата, след като рекетират Министъра на Правосъдието и постоянно се подиграват на нейния заместник – Христо Ангелов, наричайки го и с различни обидни епитети???! С какъв акъл ръководството на Министерството е възложило на тези измамници – да провеждат Административната Реформа и да управляват пенитенциарната система.
Не разбира ли Министър Попова, че вече много години наред и неговия боен другар от съпротивата срещу демократичните промени – т.н. проф. Здравко Трайков, така гласят и пробутват в Парламента законите по Наказателно- изпълнително право, че след това лесно да ги нарушават през „вратичките”, които предварително са оставили!?!
Комисията за помилване – към Ангел Марин! Нали тези хора пуснаха на свобода, за да върши нови престъпления – Цветелин Кънчев и цяла плеяда от знайни и незнайни престъпници, за да се чудят след това колегите от Полицията – как отново да ги изолират от обществото.
Оставаме с Надеждата, че посочените опасни Грешки, ще бъдат веднага поправени, като незабавно отстраните от властта Петър Василев и неговото обкръжение. В противен случай се опасяваме, че през есента ще започнат бунтове и протести в затворите, а не в арестите. Догодина на предстоящите избори – ще бъде пълна победата на мафията! Не изключваме и варианта, служителите на които ще бъде възложена проверка по гореизложеното, по стар изпитан метод ( срещу заплащане, услуги или малодушие ) да предоставят всичко на представителите на Организираната Престъпна Група на Петър Василев, които ще се оправдаят, като представят фактите за доноси и интриги. Както казват пандизчиите : „За Кокошка – Няма прошка, За Пешковите милиони – Няма Закони”!!!

ТОВА Е МНЕНИЕ ОТ ФОРУМ !
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2010/12/1 ... sti.106271

[Lord]

Ха! Мислех, че "император" Папазки прави компания на останалите силови тъпаци в ада, а той бил жив!
Колеги от Враца, тоя що го броите/търпите/, тъжители имате стотици, ами възобновете производствата и му сумирайте едни 300-350г. при строг режим. Със силоваците нали приключихме, с психотрилърите, също, слагайте му точката на това леке!

[Lord]

11 дни в плен на „Наглите”

Над 7 часа продължи първото същинско заседание по делото срещу бригадата за отвличания, закопчана преди година при операция „Наглите".

122 са свидетелите по делото, като първи започнаха своите разкази жертвите на бандата.

Джорджио Марков разказа пред съда, че на 11 януари 2008г. се връщал от училище заедно с чичо си.

Около 18:30 часа двамата спрели на паркинга близо до дома им, когато черен джип тръгнал по посока на 14-годишното тогава момче. Трима маскирани въоръжени мъже, облечени целите в черно с черни ръкавици и маски на лицата извикали: „Полицейска акция, всички на земята!". Един от тях хванал момчето и го вкарал в черния джип. В колата имало и четвърти похитител.

Автомобилът потеглил и похитителите сложили на главата на Джорджио черна торба от плат, като облепили очите му с тиксо, за да не може да вижда. Момчето разказа, че по време на пътуването имало кратък спор между шофьора и човека до него.

Единият от похитителите взел телефона на Джорджио, спрял музиката, която слушал преди да бъде отвлечен, и набрал номера на майка му. Джорджио бил инструктиран още в колата да й каже, че е добре и да я предупреди да не се обажда на полицията. Той изпълнил указанията и помолил похитителите си да не го нараняват.

След 20-25 минути слезли от автомобила и вкарали момчето в къща. Входът на стаята, в която го държали бил прикрит с черен плат. Похитителите накарали Джорджио да седне на едно легло, преджобили са го и закопчали лявата му ръка за верига, прикрепена за леглото. Инструктирали го, че като излязат от стаята може да си махне торбата от главата.

Стаята е била с размери около 2 на 3 метра с бледозелена боя. До леглото имало масичка и кофа с капак, която служела за тоалетна. На стара етажерка имало телевизор. Срещу леглото имало камера. Първият ден похитителите разрешили на Джорджио да гледа телевизия, но когато идвало време за новините, сменяли канала.

Лампата светела постоянно, така че да не може да се ориентира кое време на денонощието е. Въпреки това обаче, той каза че е бил 11 дни в плен, като дните му се сливали. Различавал ги само по програмите по телевизията.

Веднъж един от похитителите му казал, че майка му е много притеснена за него и иска да го чуе. Той извадил диктофон с касета и накарал Джорджио да прочете заглавие на вестник, излязъл същия ден. Когато си махнал торбата от главата, за да прочете заглавието, видял че похитителят е с черна маска.

Похитителите овързали главата му с тоалетна хартия преди да го върнат в София. Казали му, че като го оставят, не трябва да мърда от мястото си, защото майка му щяла да дойде и да го прибере.

В джипа, с който е бил откаран, се чувало нещо като радиостанция, по която се разменяли полицейски съобщения. По пътя на връщане спирали няколко пъти и през цялото време го пръскали обилно с дезодорант и парфюм.

Джорджио разказа, че не е видял похитителите си, а само фигури и силуети. Не са го били и не са упражнявали физическо насилие. Постоянно го питали дали е гладен или жаден. Джорджио разказа, че единият от похитителите играел ролята на „доброто ченге" и говорел повече с него. Той го разпознавал по гласа, но посочи, че сега няма да може да го разпознае.

През цялото време на разпита до Джорджио Марков стоеше основният обвиняем по делото - Прокопи Прокопиев. Той и Кирил Кирилов също му задаваха въпроси. Кирилов дори го попита дали се е преглеждал при психолог и дали има документи за психическо разстройство.

Делото продължава на седми януари. Тогава ще бъдат разпитани Илиян Цанев, Михаел Краус и Румен Гунински.


http://news.ibox.bg/news/id_397518561

[osata]

Спипаха изнасилвач, преследвал стара жертва във Варна
06.01.2011
36-годишният мъж е прострелян в краката и гърба

Полицията задържа 36-годишен опасен рецидивист във Варна, съобщиха от МВР.
Мъжът е проникнал в жилището на 60-годишна жена, с която блудствал преди три години.
Сигналът за инцидента е подаден към 1,00 часа чрез паник бутон от варненски хотел. Минути преди това 60-годишна жена влeтяла в хотела с викове за помощ.
Пред пристигналите полицаи тя обяснила, че се събудила от шум, който идвал от остъклената тераса на апартамента й. В тъмното различила мъжки силует, който разбивал поредното стъкло, за да нахлуе вътре.
Изплашената жена веднага избягала от дома си, като заключила само външната метална врата и потърсила помощ от служителите на близкото заведение. Към мястото на инцидента веднага били насочени няколко полицейски екипа.
Междувременно престъпникът вече бил влязъл в дома и след като заключил вътрешната врата, се барикадирал със столове и маси. Последвали няколко полицейски заповеди да се предаде, но той не се подчинил.
Направил опит да се прехвърли през терасата в съседно жилище, а после по парапетите стигнал до покрива на сградата.
За да предотвратят опита му за бягство, полицаите стреляли със стоппатрони и го уцелили в краката и гърба. Това обаче не спряло беглеца, който се укрил в тъмнината. Минути по-късно мъжът все пак бил заловен.
Оказало се, че той е стар познайник на органите на реда – Й. Д., на 36 години. През 2007 г. той нападнал жената и блудствал с нея. За това бил осъден на пробация.
Мъжът е задържан в полицията.

http://www.dnes.bg/crime/2011/01/06/spi ... rna.107953

Коментарите по тази "присъда" са красиви. Може би сега го очаква условна 3 години, а през 2014 като убие някого, може и да полежи 2-3 години.

[BARETATA]

ВСС отстрани шефа на Апелативния съд в София
18.01.2011 14:46
Пенгезов обвини вътрешния министър Цветан Цветанов за отстраняването си и заяви, че то е незаконно.
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3548871

Веселин Пенгезов