doznatel1 написа:Диво или не то е животно. Щом може да напада в гръб без причина, не знам как може да му се вярва изцяло!
Хората не са виновни в някой случаи за агресията на животното, то му е заложено да е агресивно, както някой хора се раждат с психични проблеми, така и някой животни се разждат със заложена агресия.
Не си права,като слагаш дивите и питомните животни под един знаменател.Кравата може да те наръга с рогата,коня може да те ритне,кучето може да те ухапе,но това е в сверата на инцидентите.За поведението им отговорност носи стопанина.Докато ако лъвът в Африка те изяде,го е направил просто защото това е нормалното му поведение.Домашно куче да нападне човек,това не е нормалното му поведение,което веднага говори за наличие на проблем,който проблем е свързан с начина му на живот,а животът му е сред хората.
За да разбираме по-добре поведението на своето куче, трябва да имаме правилна представа от какво се мотивира то. Един от най-сложните за разбиране моменти - това е агресията. Кучето може да ръмжи на котка по време на разходка, да облайва случаен минувач, да лае на "брат по разум" при среща. Някои кучета могат да отговарят с озъбване, ръмжене или ухапване при опит на стопанина да отнеме играчка, храна, или дори опит просто да го изгони от дивана. Във всеки от тези случаи наблюдаваме агресивно поведение. Как да контролираме тази агресия, поощрявайки или потискайки я да постигнем желаната реакция?
С агресията са свързани най-много легенди и "народни" методи, водещи понякога до непредсказуеми резултати. Млад ветеринарен лекар, виждайки как десетмесечното куче ръмжи на стопаните си по време на хранене, им съобщил, че кучето има "ген на агресивността" и трябва да бъде приспано. В противен случай лекарят им обрисувал перспективата цялото семейство да бъде убито през нощта. Ни повече, ни по-малко. На кучето му провървяло - преди да го приспят, решили да се посъветват с треньор.