NANIOX написа:http://www.youtube.com/watch?v=fag9c50wJE0
NANIOX, респект!
Много искам да ти разкажа нещо, което ме впечатли силно, даже пишейки в момента ми се насълзяват очите. Преди няколко години бях на излет в планината /точно в същата, от която е клипа, между другото, имам специално отношение към гр. Смолян/. Та, с мен бяха и мои близки с кучето си. Не беше някаква особена порода – овчарско, голямо, тип пазач, така да се изразя /не съм силна по въпроса, не ми се смей/. Стигнахме до един поток, сравнително буен ми се видя, но трябваше да го преминем, стъпвайки по камъните. Тръгнах аз, но по средата имаше доста голямо разстояние без камък, на който да стъпя и аз се засуетих, притесних се да скоча, абе страх ме хвана нещо. Не беше дълбоко, до коляното някъде, ама от течащата вода направо ми се зави свят и ни напред, ни назад. Тогава кучето влезе във водата и застана точно пред мен, пред краката ми, обърна се гърбом и зачака - буквално ми предложи гърба си, за да стъпя на него и да премина. Ако не ми се беше случило на мен, нямаше да повярвам за какво иде реч, честно ти казвам...усЕти животинката, че ме е страх...