Тема за дамите от форума

[Adriana]

Добро утро, дами!

[evelina]

Добро да е Като слушам тази песен се сещам за Дядо Коледа

[Добро Утро]

Аз и друго съм чула - под голем камик голема риба лежи...

Еййй, пък и ти сега! Няма да издаваме подробности... Не бе, Ади - това е паметник на отдавна загинал герой...

Е.....тоя път нищо не казахте... голям смях

[slaron]

Дами, малко фитнес, а?!



П. П. Ако успея да направя и едно-единствено нещо от това, в "Пирогов" ще са безсилни да ме реанимират! Сигурна съм, че и малко мъже ще могат да се справят!

[Lord]

......... Сигурна съм, че и малко мъже ще могат да се справят!

Колко сигурна? Да вържем нещо, а?!

[slaron]

......... Сигурна съм, че и малко мъже ще могат да се справят!

Колко сигурна? Да вържем нещо, а?!

На ... 80 %!
Готово, ще вържем! Ъъъъъ... ама кого, ве, Лорде?

[Lord]

На ... 80 %!
Готово, ще вържем! Ъъъъъ... ама кого, ве, Лорде?

...ми кът се знаем и двамата, предлагам вересиите! Брилянтно нали?

[slaron]

Стааа, меен!

[роня]

Момичета, вижте този материал - просто ме разтърси!!!! Този дядо всички сме го виждали, но не ми е хрумвало какво прави и защо го прави...........http://www.monitor.bg/article?id=202996

[kkarakashev]

Тъжно е когато четеш за такива хора. Тъжно е защото ние не можем да го проумеем забързани в ежедневието си. Като прочетох за този човек се сетих за нещо от преди доста години:
В заведение седим компания млади хора 16-17 годишни ,само аз бях на 22 някъде.Пиеме си кафето и се смеем. Влиза жена , над 60те години някъде.С нормално облекло и държи пред себе си картонена кутийка. Минава по масите и нещо казва на хората. Когато беше зад нашата маса и говореше с поредните посетители на заведението, без да чуваме разговора, компанията ни избухна в смях - смях за нещо казано на масата. Жената се обърна към нас, очите и се насълзиха, а тя каза следното."Деца, знаете ли какво е да не си слагал залък в устата си и да гладуваш? Знаете ли какво е да няма къде да се подслониш и да виждаш само присмех и пренебрежение сред хората. Смейте се, но дано никога не сте на моето място. БОГ да ви пази" Последва тишина.Обесних, по точно се опитах да обесна на жената, че смехът ни не е по неин адрес, но думите за извинение не ми стигаха. Разполагах с значителна сума в себе си и помолих жената да седне на една маса. Извиках сервитьорката и и казах да занесе на жената 1,2 и десерт + кафе или каквото и да си поиска жената. Не приех отказа и а просто го направих. Седнах си на масата и зазяпах в една точка. Сервитьорката с такава неохота изпълни молбата ми , но това е отделна тема.Яд ме беше на всичко около мен.Станах и си тръгнах. Жената искаше да ми целуне ръка, но не позволих. После разбрах , че е прегърнала и Богословила всички от масата на която бях и разплакана си е тръгнала.
Когато погледнеш в очите на такива хора, наистина можеш да видиш много неща. За съжаление много хора се подиграват със съдбата на такива възрастни хора, но не и само ние човеците а и самата държава не обръща внимание на такива.
Тъжно ми е, когато видя такива хора и няма как да им отделиш поне малко от това, което имаш - стотинка, две, но за Тях това е много. Много хора ги подминават с пренебрежение, сякаш ги няма, сякаш са нищо в сивото ни ежедневие и сякаш никой от нас не може да попадне в колелото на живота и да се завърти до това, което са Те.