Искрено благодаря за поздравите!Желая ви всичко което ми пожелахте да се върне при вас двойно Почерпката е най-лесно,стига да се познаваме,което се надявам да стане някой ден!Благодаря!
Ако ще губиш,бъди сигурен,че ще загубиш борейки се,а не предавайки се!
Попринцип съм почитател на бялото Jim Beam със стайна температура и шоколад,но не отказвам и хубаво изстудена домашна ракийка със салатка от пресни зеленчуци и сиренце.....Размечтах се.Наздраве на всички за мое здраве и ваше удоволствие
Ако ще губиш,бъди сигурен,че ще загубиш борейки се,а не предавайки се!
Гергьовден в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като главен празник на овчаря. В българския народен календар Гергьовден е един от най-големите празници през годината и най-големият пролетен празник. Познат е с имената Гергьо̀вден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Гѐрги, Джу̀рджовдън, както и Хъдърлез, Адрелѐс, сред мюсюлманите и помаците. Празникът е календарно обвързан - празнувал се е на 23 април (днес се празнува на 6 май) и се чества във всички територии населени с българи. С него започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. Това му разположение в празничния календар определя и изключително богатата му обредност, обхващаща всички области от стопанския и социален живот на хората. Гергьовден се празнува в чест на Св. Георги, традиционно схващан като повелител на пролетната влага и плодородието (отключва изворите и влагата, побеждавайки ламята; обхожда и наглежда полята и посевите), покровител на земеделците и най-вече на овчарите и стадата. Много древен по своя характер, днес все още няма пълно единство в мненията за произхода на този празник. Според някои автори той идва от тракийската древност[2], според други е славянски по произход[3], има и хипотези, че следите му се губят в далечното минало на прабългарите от Азия[4].
Но така или иначе в българската традиционна духовна култура това е един от най-големите празници, по-почитан и от Великден. В редица народни песни се пее: