ПОДВИГ
На загиналия граничар
Георги Пирдопски
Една смачкана теменуга,
Една длан — забита в пръстта...
Той лежи под звездите на юга —
сам далечен като звезда...
Утре щеше да бъде далече —
в непривичен цивилен костюм.
Щеше сватба да вдига,
щеше...
Ала вражеският куршум
го прониза в наряда последен
в тази тръпна последна нощ,
Граничарите с поглед сведен
бдят над него като над вожд.
Като булчинска бяла дреха
е бадемовата гора.
Годенице, каква утеха
да ти пратиме?
Той умря!
Него вече го няма.
Нямаа —
стене вятърът през леса.
Няма кой да целуне мама,
да погали твойта коса.
Той лежи под звездите на юга —
сам, далечен като звезда.
И пораства една теменуга —
на сърцето му вярна следа...
Янко Димов



