ПИВНИЦА "КУХИЯТ КРАК"

[Валентина]

Валентина, я изрови некое сиртаки, оти като съм пиян ,на него най-малко ми личи

ОПА! ДАВАЙ ШЕФЕ, ДАЙ, ДАЙ....

[GKrIvan]

Ами за добрият самарянин и чорбаджия с много пожелания

[GKrIvan]

е нещо и за най-малките

[Валентина]

И КАКТО СМЕ ПОДКАРАЛИ ТАНЦИТЕ... ПРОДЪЛЖАВАМЕ В ЛУД РИТЪМ.

[GKrIvan]

и отново за Пози с много уважение



а, и да не забравя кои е прототипа на стаята и защо беше направена

[Валентина]

Ей, Жоре! Какъв Пози Майор Векилски
И ОЩЕ ЕДИН ПОЗДРАВ ЗА РОЖДЕНИЦИТЕ!

[GKrIvan]

за всички които празнуват и за всички които в късният час са в стаята един поздрав ,за мен той си остава Пози да знаеш,тези нови имена не могат да заместят миналото и преживяното,отново за всички празнуващи наздраве

[GKrIvan]

а майор ако му кажа мога и да го обидя,само това искам да го питам

[Валентина]

[GKrIvan]

Наборе,пожелавам ти много светулки да наредиш

Наплюнчи показалец, докосна го на челото ми и залепи върху него една. Блестеше наоколо в светулки. Дъхът ми спря, а после късо се засмях. Поисках втора, роклята ми лятна, раменете ми голи. Залепи на лявото. После още две, пак на лявото рамо. Попитах го защо не и на дясното, а на него залепи четири. Как ли блестя, къде ми е огледалото. Но аз не познавам този мъж. Странен е, дори не съм го виждала на светло, за да съм сигурна, че ще ми хареса. С нещо ме плаши даже, да и привлича, но не го познавам. Как смея да си го помисля? Но ръката ми дръпна презрамката, разголих дясната гърда и навлажнения му пръст се докосна в зърното и залепи следващата светулка. Дръпнах и другата презрамка, полата ми падна около кръста. Залепи светулка над пъпа ми, после върху дупето ми, по бедрата ми. Божествена се чувствах, в мрака светлина. -Води ме! – рече ми, а и гласа му един, като струна се почувствах.Тръгнах по пътечката към езерцето, със светулките по себе си я осветявах достатъчно.-Харесва ли ти тук? – попитах.Впи устни в моите. Какво правих. Странно се държи. Не го познавах. Не съм го виждала на светло за да съм сигурна, че ще го харесам. Може да е всякакъв психопат. Просто излязох сама днес. Денят прекрасен, мъжа ми зает, децата на море. Планината над градчето разкош. Утре в службата пак клюки и интриги. Притеснения за закъсняващи заплати, майната му още какво. Толкова е задушно, да се откажа, но само в къщи напълно ще се побъркам. Такива ми минават, пулсира ми слепоочието. Лъха планината на възбуда. Разголила се пред очите ми с цялата си красота. Няма с кого да се разходя, но какво пък. Имам себе си. Тръгвам, много далеч не стигнах. Седнах на една от пейките в пенсионерския парк. Извадих си книжката, зачетох се, заспала съм, а когато се събудих стъмнило се. Страх не ме обзе, странно. Чувствах се като изпаднала в друга реалност. И тогава се появи. И започна да лепи светулките. Не понасям свалкаджии. Този не беше такъв. И с това ме спечели. Не съм изневерявала. Не смятах, че е възможно, а сега лежах на тревата до езерцето гола, до гол непознат мъж. Друго преживяване, по-силно от сексуално имаше. Не става въпрос за любовно. Не знам как да го нарека. Правила съм и по-нежно любов и по-страстно. Отдавала съм се по-пълно. По-възбудена съм била, повече неща съм си позволявала да направя. Сексът беше някак второстепенен, просто част от по-голямо приключение, което не намирам дума с която да нарека, ала изживявах. Лежа, над мен премигват светулки. Нещо ми казва, отвръщам му отнесено. Пита ме ще се срещнем ли пак. Почти момче е. Как му хрумнаха тези светулки? Дали ще ме познае утре като ме срещне, малък ни е града, нещата лесно се разнасят. Но може и да не ме познае. . Блестя цяла от светулките му, но по-скоро те заслепяват чертите ми, около мен озаряват. Представям си се от страни. Като ореол е голотата ми. Просто ме накара да се почувствам красива, толкова просто било. Това съм искала, но не някоя колежка да ми каже едва прикрила злъч с лицемерна усмивка: „прекрасно изглеждаш тази сутрин” или някой квартален алкохолик: „ега ти дупето”, а нещо такова, толкова, толкова просто, че чак да не ти хрумне. Целувам го по главата, по-скоро от благодарност и с известна възхита, но той и съвсем естествено иначе го разтълкува. Прегърна ме и поиска повторно да се любим, но се засмях, отблъснах го, казах му: „После, не сега!” и скочих в езерото за да измия от себе си светулките. Той след мен. Гонехме се, изплъзвах му се, излязохме на брега и вече повторихме. Време беше вече да се прибирам.

ДАНО НЕ МЕ ИЗТРИЯТ ЗА РАЗВРАЩЕНИЕ