от Strange » 26 Май 2012, 20:30
Уважаеми г-н Относително Анонимен sergei,
В поста си към мен се обръщате ту на Вие, ту на ти и за кратко се поколебах на кое да заложа в отговора си. Изборът ми е очевиден.
Признавам, че много ме замислихте. Не само вътрешният ми свят беше разтърсен, но допускам, че съм получила непоправими пукнатини в структурата на личността си. Разбира се веднага се заех със самоанализ и реших да поправя всичките си недостатъци.
Започнах със стремежа си да бъда „за белязана” /правописът е зает от Вас, защото вероятно не е случаен/. Никога, никога вече няма да допусна някой да ме
за бележи - във форумите трябва да се пише така, че никой да не те види. Ако може зад храстите в приклекнало положение. Ще отработя някак позата.
Следва манията ми за величие. Тук се затруднявам, защото вероятно ще ми трябва помощ от терапевт, който да занижи самочувствието ми, да ме накара да се съмнявам в себе си и това, което мисля, да ми помогне да развия социопатия, хронична депресия и да ме направи невротичка. Ако е добър може като бонус да ми докара и периодични хистерични пристъпи.
Следващият трус дойде с показното възхищение на мъжете. Явно те са наясно, че участват в пиеса, щом са си осигурили кулиси, зад които да ходят да ми се подиграват. Ей, да му се невиди, много се изненадах. Все са ми казвали, че не бива да им се вярва на гадовете, ама чак кулиси да мъкнат навсякъде, не очаквах. И не знаех, че всички са актьори и повтарят чужди реплики... А аз глупачката съм ги издигнала в култ, а жените пренебрегвам. Край. Отивам на екскурзия на остров Лесбос.
За финал оставих въпроса си към Вас, уважаеми sergei: тъй като с изненада разбрах, че форумът не е за флирт, бихте ли ми дали координатите на определените за целта места. Ако може да уточните, с каква табела са обозначени и има ли някакви ограничения за престой в тях.
Много съм Ви благодарна за това, че коригирахте безобразния ми светоглед, отношение към хората /най-вече мъжете/ и специално към клиърли. Не разбирам как съм могла да си помисля, че постването във форум на служители на МВР на статии, които отправят умишлени обиди към тях, е търсене на конфронтация.
С признателност
Strange
ПП Сега сериозно. След като емоцията, провокирала последните ми постове избледня, изпитах съжаление за тона си. Споделих го с няколкото си приятели тук, които категорично изказаха мнение, че не е нужно да се извинявам за реакцията си.
И заета с други задачи, аз отложих... Правя го сега – клиърли, съжалявам.
Някои от постовете ти наистина провокират гняв у мен. Особено е чувствителен бутона ми, който касае манипулирането на хора със скалъпени послания. Това е едно от качествата ми – не мога да бъда безразлична. Или бурно защитавам, или яростно отричам, но винаги има емоция. Моята истина е субективна. Със споделянето и не искам да променям тази на другите, а само да ги накарам да помислят върху нея. И то който иска да помисли. Категоричността ми в изказванията не идва от твърдата убеденост в собствената безпогрешност, а от това че винаги говоря това, в което вярвам. И разбира се допускам, че има аргументи, които биха ме накарали да променя позицията си – случва се непрекъснато.
Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка.